Табела в страсбургския зоопарк показва с червен цвят къде обитават белите щъркели през лятото в Европа и къде би трябвало да зимуват в Северна Африка. |
На какво се дължи този обрат? Ако се вярва на легендите, заслугата е на щъркелите. За разлика от други страни, където те се задържат само през топлите месеци, Страсбург ги е научил да не отлитат на юг през есента, а да си остават по гнездата и в студа. Щъркелите в Елзас са единствените, които се радват на снега като на зимен курорт.
Всичко започва преди 30 години, когато става ясно, че щъркелите са на изчезване. През 50-те години на ХХ в. орнитолозите смятат, че популацията им е стабилна, като отчитат всяка пролет пристигането на около 130 двойки. Но от началото на 60-те години Елзас започва да губи по 10 щъркелови гнезда годишно. Пернатите семейства не се връщат в тях и те се разпадат. Обясненията са различни, но главната причина е индустриализацията и пресушаването на блатистите места около Рейн и други реки, за да бъдат заети от селскостопански култури - предимно царевица. Така през 1974 г. е отчетена най-тревожната статистика: останали са само 9 двойки щъркели. Тогава паркът Туркхайм прави експеримент в нарушение на законите на природата, но с ясното съзнание, че вече почти няма какво да се губи, защото следващата година щъркелите могат да изчезнат окончателно. Орнитолози решават да затворят последните щъркели с мрежа над гнездата им, за да не отлетят. Преди това обаче преместват гнездата им на пънове и ниски стойки.
Така след няколко поколения щъркелите забравят маршрутите на сезонната си миграция. Експериментът се оказва успешен. До 1987 г. се наблюдава бавно увеличаване на полулацията, а след това нарастването й става по-бързо. През 1995 г. са преброени 160 двойки в Елзас, а през 2000 г. - над 250. За 30 години заседналият начин на живот става за тях естествен. Разбира се, никой не знае какво би станало, ако хората спрат да ги хранят и ги оставят да се оправят сами. Не е изключено пристигащите диви щъркели да им припомнят пътя на юг. Сигурно е обаче, че щъркелите, отглеждани от човека, живеят 30 години, а оставени на себе си, изкарват не повече от 20 години.
Елзас толкова се е привързал към щъркелите, че през последните десетилетия ги е превърнал в свой символ. Най-продаваният сувернир в Страсбург е плюшеният щъркел във всякакви размери - от ключодържател до естествена големина.
Що се отнася до връзката между щъркелите и бебетата, поверието в Елзас е още по-приказно, отколкото в други държави. Според него бъдещите майки дават заявка за бебе, като поставят бучки захар върху первазите на прозорците. След като ги клъвнат, щъркелите се отправят да търсят бебета в изворите или блатата. Там дяволчетата изваждат от дълбините на земята душите, паднали от небето с дъждовните капки, които се прераждат в бебета. Щъркелите, които обитават влажните местности, поемат щафетата от дяволчетата и се отправят по адресите, където са им направени заявките.
Освен това хората вярват, че ако щъркел кацне на покрива им, започва да им носи щастие във всичко: на първо място гарантира плодовитост и вярност в семейството, но също така обещава богатство, здраве и прочие, та чак защита от мълнии. Щастието, разбира се, трябва да се споделя с всички и затова се смята, че заселването на щъркел е благословия за целия град.
Страсбург, столицата на Европа, има всички блага, които поверието свързва с щъркелите, и много е доволен, че не го напускат и зиме.