Сибила,
изказвате се неподготвена и се гордеете с това?! За поезията може да се приказва смислено и големите поети имат страхотни есета за свои колеги или за собствените си творби. Да вземем есетата на Елиът или Бродски, например. А какво ще кажете за По? Едгар Алън имам предвид. Той пише едно велико стихотворение, наречено “Гарванът”. Но, за отбележим, пише и и едно велико есе, в което обяснява в какво се състои силата на “Гарванът”. Есето се нарича “Философия на композицията”.
Тъй че не прекалявайте с тези глупости за различните вкусове и че за поезията не може да се говори рационално. Пробутвайте ги на любовниците на дъщеря си.
.
Що се отнася до “Поетическото изкуство” на Верлен, това също е страхотна творба. За жалост окепазена от Кирил Кадийски, чийто превод от 1978 г. ни пробутвате. На вас и на
Chilingo ви звучи добре, защото не ви пука или не знаете какво е казал всъщност Верлен.
Е, той е казал следното:
.
Art Poetique.
De la musique avant toute chose,
Et pour cela pré fè re l’Impair,
Plus vague et plus soluble dans l’air,
Sans rien en lui qui pè se ou qui pose.
.
Il faut aussi que tu n’ailles point
Choisir tes mots sans quelque mé prise:
Rien de plus cher que la chanson grise
Où l’Indé cis au Pré cis se joint.
.
C’est des beaux yeux derriè re les voiles,
C’est le grand jour tremblant de midi,
C’est par un ciel d’automne attié di,
Le bleu foullis des claires é toiles!
.
Car nous voulons la Nuance encor,
Pas la Couleur, rien que la nuance!
Oh! la nuance seule fiance
Le rê ve au rê ve et la flû te au cor!
.
Fuis du plus loin la Pointe assassine,
L’esprit cruel et le rire impur,
Qui font pleurer les yeux de l’Azur,
Et tout cet ail de basse cuisine.
.
Prends l’é loquence et tords-lui son cou!
Tu feras bien, en train d’é nergie,
De rendre un peu la Rime assagie.
Si l’on n’y veille, elle ira jusqu’où ?
.
O qui dira les torts de la Rime!
Quel enfant sourd ou quel nè gre fou
Nous a forgé ce bijou d’un sou
Qui sonne creux et faux sous la lime?
.
De la musique encore et toujours!
Que ton vers soit la chose envolé e
Qu’on sent qui fuit d’une â me en allé e
Vers d’autres cieux à d’autres amours.
.
Que ton vers soit la bonne aventure
Eparse au vent crispé du matin
Qui va fleurant la menthe et le thym...
Et tout le reste est litté rature.
.
Има ли адекватен превод на родния ни език това стихотворение? Общо взето, да. Направил го е, разбира се, поет много по-добър от Кадийски в собственото си творчество. Направил го е в далечната за вас, но не и за мен, 1922 година. Името му е Гео Милев. Ето:
.
Art Poetique.
В стиха музика ти преди всичко вложи!
И затуй – предпочитай неравните стъпки,
меки – както случайни през въздуха тръпки,
и без тежест – без важност, която тежи.
.
Нито своите думи избирай пък ти,
в техний шепот с вражда или обич унесен:
няма нищо по-сладко от сивата песен,
дето смътното с точното сляно трепти:
.
както хубави, кротки очи зад воал,
както знойният ден, който тръпне по пладне,
както в есенна нощ, избледняла и хладна,
небеса със звезди от лазурен кристал.
.
Че ний дириме само Нюанса – о, да:
не боята – единствено само нюанса!
Ах! нюанса: той сплита в прекрасни каданси
звук на флейта с тръба и мечтата с мечта.
.
Остроумие, Смях, Духовитост – от тях
бягай като от смърт, от тях нищо не чакай;
от смях простият само се вий и разплаква; –
туй е чесън, потребен за грубий стомах.
.
Улови Красноречието за врата –
и смажи го без страх! А звънливата Рима –
обуздай я: тогаз стихът сила ще има –
инак той би приличал на сладка вода.
.
О! как Римата мами, и лъже дори!...
Кое глухо дете и кой негър безумен,
в празнодумния шум и в играчките влюбен
изкова таз дрънкалка за десет пари!
.
Затуй: Музика! музика само – помни!
Твоят стих да лети, пълен с трепетна пролет,
да унася душата в стремителен полет –
но към друго небе и към други страни.
.
Твоят стих да трепти като волна вълна,
както утрен зефир, сред простора безбрежен
от треви и цветя, вее тих и небрежен...
А пък всичко останало е: – книжнина.
.
Кадийски не е излъгал само за римата. Да, така е, Верлен бие шута на римата заради алитерацията. Майтапът е, че го прави в римувано стихотворение! Гавра, казвам аз. Божествен екстаз!, би казала баба ми. А какво ще кажете само за римуването в двустишието “Eparse au vent crispé du matin/ Qui va fleurant la menthe et le thym...”?
Няма голям поет на 19. век, който да не се е подиграл на римата. И в 20-и играта продължава. Гледали ли сте новата екранизация на “Хрониките на Нарния”. Там има една сценка, когато Г-н Бобър цитира стиховете на старото Пророчество пред наивните деца от семейство Певънзи. Голямата Сюзън обаче е ходила на училище и там са й казали кое какво е, та си е вирнала носа. Я чуйте:
Mr. Beaver: When Adam's Flesh and Adam's bone sits in Cair Paravel in throne, the evil time will be over and done.
Susan Pevensie: That doesn't exactly rhyme.
Но да се върнем към Верлен. Не е едно и също дали ще пишеш за полет на стиха или за неравните стъпки, нали така? А вижте какво е написал Верлен! По негово време битката е с александрина и неговата симетрия. Верлен иска да вкара неравноделността, шансонността. Не че александринът не е музикален. Но е музикален по един неприятен за Верлен начин. Просто не си е падал по маршовете човекът.
А вие не си падате по модерната поезия и като ви гледам предпочитанията, комай клоните към сонетите на г-н Величков, нели?
Редактирано от - felix на 05/2/2006 г/ 11:52:06
да свириш на чело със строго прилепнали едно в друго колене?
.. приятно става на душата.
