:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,370,734
Активни 80
Страници 6,474
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Обръч за лъвове

Цветанка Еленкова
ИЗКУШЕНИЕ
на оркестрантката от втория ред

Тръбите на органа от лявата й страна
се спускаха като косата ми от твоята лява
и не виждаш лицето ми отдясно
отдясно нейното открито за публиката
И за мен
Оркестрантката от втория ред вляво
с която споделяхме една голяма стая
без никога да сме разменяли и дума
свиреше за цял оркестър
Изпънатият й гръб струна
кръглите обеци барабани
триъгълният шал с ресни арфа
и леко разтворените в коленете крака
сякаш държи невидимо своето чело
ме предизвикваха повече от теб тази вечер
И болката ми се настройваше с оркестъра


ЖЕЛАНИЕТО

Желанието започва с един
обръч около ириса
като онези в цирка
през които прескачат лъвове
с едно дебнене с едно спотаяване
после хвърля искри наоколо
така че белтъкът съвсем почервенява
С едно черно около синьото
С едно червено в бялото
Желанието
И се пазиш да не изгори ръцете ти
и те гори
Бенгалски огън
слаби токови удари
както при епилация
После отново става
вода небе и всичко останало


ЛАСТИК
на Пламен

Причината да не виждаш е
да забравиш
Причината да забравиш е
че не виждаш
Многото пъти
когато не можех да ти говоря
И многото пъти
когато ти не ми говореше
Това ли е началото и краят на ластик
който се опъва опъва
докато се скъса
или се изплъзва от ръката ти и
силно те ужилва
После връзваме багажа си с коноп
и мажем мястото
със сол и чесън

Цветанка Еленкова - визитка

Цветанка Еленкова е родена през 1968 г. в София. Автор е на три книги с поезия - "Кладите на легиона", "Амфиполис на деветте пътя" и "Седмият жест". Превежда от гръцки и английски. Издавани са нейни преводи на гръцките автори Ангелос Сикелянос, Георгиос Сеферис, Никос Карузос, Такис Синопулос и др. Работи като главен редактор на културния двумесечник "Европа".
73
2818
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
73
 Видими 
04 Февруари 2006 00:42
Я вижте това, що ми се струва, че е по-хубаво?
* * *


Природата намеква свойта женственост
не само с тия обли скални късове.
Тук моите марионетни жестове
показват, че конците ще се скъсат.

Когато се задъхваме в сеното
и слепешката се кръстосват гени -
не сенната ни хрема става откуп
за всички грехове унаследени.

Децата ни ще учат зоология,
децата астрономия ще учат,
но няма да разбират монолозите
на виещото към луната куче.

Ще гледат умно зиме стъклописа,
на двора - йероглифите на птиците...
И с носните си кърпи пейзажисти
ще утешават плачещи лозници,

но неспособни да долавят шепота,
ще тъпчат и камбанки, и глухарчета.
И в приказките, даже най-вълшебните,
животните ще спрат да разговарят.

Служебни думи и местоимения -
избръснати до синьо, акуратни -
ще заобграждат словото на гения
като бодлива тел край резервати.

О, всички нишки ще се скъсат скоро,
пътеката към нищото е кратка...
И аз стоя сред плачещите борове
като току-що хванат от гората.


Добромир Тонев
04 Февруари 2006 00:49
Що за бездарие? А тези два стиха направо ми скриха шапката:
"слаби токови удари
както при епилация".
04 Февруари 2006 01:31
Понеже ме плюете, че съм бил критичен, ще кажа искрено, че снимката на авторката съвсем не е лоша.
04 Февруари 2006 02:05
1. -
2. -+-
3. Ще видим. Едва ли архиманову.
04 Февруари 2006 02:18
интересно въобръжение на дете на лъчезар еленковия род, чийто дар по наследство
04 Февруари 2006 05:10
ЕЛАСТИЧНО


Този мой интимен израстък -
уж кахърен,
уж нос увесил,
а разтяга се като ластик,
ревне ли му се поетеса.


И не вдява - пуст вироглавец,
че при скверната му охота
ще попаднем - и с пълно право! -
в компетенциите на бота.
04 Февруари 2006 05:16
Може и: мерне ли му се поетеса.
04 Февруари 2006 08:19
Най-паче " мерне ли му се путеса "
04 Февруари 2006 08:50
Нямам думи!!!...При толкова великолепни български поети - живи и мъртви, да ни се поднасят непрестанно словоблудства...Имах по-добро мнение за в."Сега"....
04 Февруари 2006 08:55
Тая като поетеса е дУпе. Ама като дУпе мое и да е добра.
04 Февруари 2006 09:31
Колеги форумци, днес се изложихте повече от друг път. А това не беше лесно, да си признаем. Първите две стихотворения са отлични и повечето от вас не заслужават подобен текст да им се предлага изобщо. Публикуваните във форума стихчета са долнопробни псевдопоезии с изключение на шегата с провесения израстък, в която има нещо.
04 Февруари 2006 09:55
Тканье
***
Вдява, вдява - пуст вироглавец
ревне ли му се поетеса
машина Солинген затраква
ткана черга пътя им застила.

***
Архиманът този път се е изказал ласкаво и аз споделям мнението му.
04 Февруари 2006 10:06
Първото ми се струва, че е писано на остров Лесбос. Макар, че ако стиска невидимо чЕло между леко отворените крака, значи някой вече е заел мястото, блъска с чело и души като хрътка за глътка върховна наслада. Някой от невидимия оркестър, може би.
04 Февруари 2006 10:06
Първото стихотворение ми хареса много


И нещо в превод ...


Очакване



Реймънд Карвър



Превод от английски: Цветанка Еленкова



Вляво от шосето и
надолу по баира. В
дъното, дай отново вляво.
Дръж все вляво. Пътят
ще направи Y. Вляво пак.
Има рекичка вляво.
Продължавай. Точно преди
пътят да свърши, ще има
друг път. Давай
все по него. Иначе,
животът ти ще бъде сринат
завинаги. Има дървена къща
със схлупен покрив, вляво.
Не тази къща. А
другата къща, точно
зад хълма. Къщата
където дърветата са отрупани с
плод. Където флоксът, форзицията
и невенът растат.
Къщата където жената
стои на прага
носейки слънце в косите си. Онази
която бе чакала
през цялото време.
Жената която те обича.
Онази, която може да каже,
"Къде се забави?"











Редактирано от - Miranda на 04/2/2006 г/ 10:15:17

04 Февруари 2006 10:10
Пустите му мачовци - разпищолили се из форума като Лимонадения Джо.
04 Февруари 2006 13:27
Както е казал класикът Светослав Витков: Поети, дришльовци проклети...
04 Февруари 2006 13:29
Цветанкe,


Не им обръщай внимание на някои. Не си заслужава.
04 Февруари 2006 13:55
Що ли ме научи мама да чета?
04 Февруари 2006 15:22
След ЛЕСБОСА - малко благословена от Бога любов:


MY NIGHT DREAM


При тази моя възраст есенна
/или е зимна? - де да знам!/
сънувам аз вдовица весела
с умерен смут и бегъл свян.


Защото е от Бога дадено
от пелени до сетни дни
да се измъчваме, да страдаме
по хубавиците жени.


Греховно млад /в съня, разбира се/
и с поласкана мъжка чест,
долавям в черните й ириси
предвечен женски интерес.


И търся циците, бедрата й
и оня китен храсталак,
където в дива стръв, в разпятие
прераства мъжкият мерак.


И сливат се в едно телата ни,
а някъде дълбоко в нас
препускат полудели атоми -
и аз съм тя, и тя е аз.


----------------------------------------- -


Изглежда, ще ми стане правило
да я сънувам в луд сеанс.
Така в живота често ставало
с пропусналите своя шанс...


04 Февруари 2006 16:08
Тъкмо исках да го напиша и Форест-Гъмп ме е изпреварил.
....и леко разтворените в коленете крака
сякаш държи невидимо своето чело
ме предизвикваха повече от теб тази вечер....

Ей това на много лизбийско ми мяза.
Chilingo поздравления за последното стихотворение. Ти ли го измисли. Ако да още по-големи поздравления.
04 Февруари 2006 16:34
Поезия "Ясна мъгла" от Марин КрусеВ

РОЗ-ТРЕНДАФИЛ ЩЪРКОВА

0ЧАКВАНЕ

Когато идва нощ,
навън като коза сред сините дървета
самотата ми изгрява - лавандулов цвят
във късната агония на залеза.
И сякаш някой с гласпапир
ми стърже мозъчните клетки.
А всъщност - в моята обител
не съм дочула гръмките ти стъпки
и хризантемите умират
подобно аспарагуси.
Като козел да бе дошъл,
с рога разбил оградата желязна,
въртопите на чувствата изпил,
кълбото разметешил
на ялови съмнения...

Щастлива съм,
че въздухът съдържа кислород[/b]
04 Февруари 2006 18:03


Стиховете са хубави и ме трогнаха, макар да не мога обясня защо, но поезията, ако я обясняваш, губи чара си. Тя е една игра на картини, представи, образи, които нахлуват и вълнуват. Е, някои успяват да се развълнуват, други не, от сетивата им зависи.


Поетическото изкуство, написал Пол Верлен - неговото обяснение за това, което е поезията.

Във всичко - музиката само!
И тъй - да полети стихът,
от тръпки да е само той, без плът,
без нищо тежко и голямо



Небрежност, грешки на места,
нима това ще те смущава-
преливат в песента мъглява
Неясното и Точността.



Това е маранята лете,
това е поглед през воал
това е сводът посинял
със звезден хаос в студовете!...



Нюансът, а не тонът строг,
а не Цветът - о не! -тогава
Нианс, че той сродява
мечта с мечта и флейта с рог



О, музиката - пак, безспир!..
Че стиховете са крилата,
с които носи се душата
към друга обич, друг всемир



Стихът ти в непозната местност
да скита с вятъра зелен-
над ръж и мента - ден след ден..
А всичко друго е словесност.



И скачащите през огнения обръч лъвове си представих, и играта с цветовете, припомних си детето - чудо Артюр Рембо, което, напук на любимия му Верлен, пък написало, че всяка гласна си има и точен цвят, а не нюанс - A noir, E blanc, I rouge, U vert, O bleu , и невидимия оркестър си представих, а как, уважаеми господа, да свириш на чело със строго прилепнали едно в друго колене?

Какви ти лезбийки, ама че развинтено въображение

Музика, музика просто....
04 Февруари 2006 18:03
Mrx++, съмняваш ли се в моите възможности?
04 Февруари 2006 18:13
Сибила няма да ми отговори, разбира се, но какво друго, ако не лесбос е: "леко разтворените колене ... ме предизвикваха повече от теб тази вечер".
04 Февруари 2006 18:29

Небрежност, грешки на места -
нима това ще те смущава -
преливат в песента мъглява
Неясното и Точността.



Самото стихотворение на Верлен е отрицание на Неясното и мъглявините. Текстът се възприема без усилие. Образите са свежи /повечето - предметни/ и нямат нищо общо с "поетическите" бълнувания на нашенските "постмодерни" поети и поетки, които отгоре на всичко не са и проходили в техниката на стиха. Разбира се, трябва да бъде поздравен и преводачът.
04 Февруари 2006 18:35


Предизвикваш ме да се хвана в клопката на заредения капан - анализа, но ще опитам.

Несъмнено стихотворението е заредено с много еротика, така си е, не отричам.

Защо не си представиш, че тази оркестрантка на втория ред е самата авторка, коя е тази съквартирантка, някоя, с която делят една стая без да са си казали нито дума? Това е невъзможно. Следователно - няма такава друга жена. Самата авторка е, която описва жена, готова за любов - самата себе си, може би, а този който седи до нея, може би не откликва на тази готовност, защо тогава тази болка в последния ред?


В ред: Преводачът е Кирил Кадийски, а стихотворението на Верлен е толкова прочуто, то е учебникът на всички поети-символисти, а Пол Верлен се счита за положил основите на поетическата школа на символизма, само не ми говори, че точно пък поетите символисти са точни и ясни, всичко друго, но е и това.

Редактирано от - Сибила на 04/2/2006 г/ 18:43:15

04 Февруари 2006 18:47
Сибила,

извинявай, че се намесвам, но ми се струва, че "голямата стая", която са споделяли, е концертната зала. Чини ми се, че и авторката в случая е оркестрантка - т.е. свирят в един оркестър. А това, че не се познават говори, че оркестъра е голям и най-вече, че всеки е бил зает със себе си. Ясно е, че сега са се срещнали, след времето, прекарано в оркестъра и са се познали по лице. Или пък има общ познат, който ги е събрал.
А от самото разположение на хората - ляво-ляво, дясно-дясно, човек се навежда на мисълта, че в момента авторката и другата жена седят една срещу друга, а мъжът (ясно чий) е до нашата героиня. Според мен - най-вероятно в кръчма, щото по време на концерт оркестрантките не ходят с шалове с ресни, за да не им се оплетат в челата Това се потвърждава и от отсъствието на челото между колената.
Авторката вече е подпила и се изкушава по другата, което е доста еротично, особено напоследък. Само органът ме смущава, но ми се струва, че в случая той е отсъстващия фалическия символ, умножен по много. Аз съм чувал, че ако един оркестър свири Болерото на Равел, оркестрантите изпадали в обща възбуда.





Редактирано от - цуцурко на 04/2/2006 г/ 19:03:05

04 Февруари 2006 19:01
Сибила, вкарах те все пак в капана на анализа. "...коя съквартирантка, някоя, с която делят една стая, без да са си казвали нито дума? Това е невъзможно. Следователно - няма такава друга жена..." Това си е формен анализ с тезите, с антитезите му и т. н. Нелепото е, че си губим времето с едно словесно разпищолване, което напомня сутрешна спалня след първа любовна нощ.



Учудва ме, че си решила да защищаваш разни словесни небулози, при които няма ни чувство, ни мисъл, ни форма, а голо оригиналничене, като търсиш помощта тъкмо на "прокълнатите", които са най-големите майстори на филигранно изваяния стих. А както се убеждаваме от стихотворението на Верлен /и далеч не само от него/, на тях никак не им е чужд и здравият смисъл.
04 Февруари 2006 19:05
Напротив, цуцурко, фалическият символ присъства навсякъде, най-вече чрез символа на органа - виж това - тръбите на органа.....

Прав си, че оркестрантките не свирят, наметнати с шалове с ресни, още по-малко с обеци като барабани - това ме наведе на мисълта, че изобщо не става въпрос за никакъв оркестър. А оркестрантите да не се познават и да не си говорят - невъзможно, след толкова много репетиции заедно - те са си като едно семейство.

Мен ако питаш, Болерото на Равел ме изнервя до крайност, особено крешчендото в края, такъв невъобразим шум, че всякаква възбуда побягва и се скрива вдън гори Тилилейски.

Редактирано от - Сибила на 05/2/2006 г/ 02:16:56

04 Февруари 2006 19:13
Сибила,
изказвате се неподготвена и се гордеете с това?! За поезията може да се приказва смислено и големите поети имат страхотни есета за свои колеги или за собствените си творби. Да вземем есетата на Елиът или Бродски, например. А какво ще кажете за По? Едгар Алън имам предвид. Той пише едно велико стихотворение, наречено “Гарванът”. Но, за отбележим, пише и и едно велико есе, в което обяснява в какво се състои силата на “Гарванът”. Есето се нарича “Философия на композицията”.
Тъй че не прекалявайте с тези глупости за различните вкусове и че за поезията не може да се говори рационално. Пробутвайте ги на любовниците на дъщеря си.
.
Що се отнася до “Поетическото изкуство” на Верлен, това също е страхотна творба. За жалост окепазена от Кирил Кадийски, чийто превод от 1978 г. ни пробутвате. На вас и на Chilingo ви звучи добре, защото не ви пука или не знаете какво е казал всъщност Верлен.
Е, той е казал следното:
.
Art Poetique
.
De la musique avant toute chose,
Et pour cela pré fè re l’Impair,
Plus vague et plus soluble dans l’air,
Sans rien en lui qui pè se ou qui pose.
.
Il faut aussi que tu n’ailles point
Choisir tes mots sans quelque mé prise:
Rien de plus cher que la chanson grise
Où l’Indé cis au Pré cis se joint.
.
C’est des beaux yeux derriè re les voiles,
C’est le grand jour tremblant de midi,
C’est par un ciel d’automne attié di,
Le bleu foullis des claires é toiles!
.
Car nous voulons la Nuance encor,
Pas la Couleur, rien que la nuance!
Oh! la nuance seule fiance
Le rê ve au rê ve et la flû te au cor!
.
Fuis du plus loin la Pointe assassine,
L’esprit cruel et le rire impur,
Qui font pleurer les yeux de l’Azur,
Et tout cet ail de basse cuisine.
.
Prends l’é loquence et tords-lui son cou!
Tu feras bien, en train d’é nergie,
De rendre un peu la Rime assagie.
Si l’on n’y veille, elle ira jusqu’où ?
.
O qui dira les torts de la Rime!
Quel enfant sourd ou quel nè gre fou
Nous a forgé ce bijou d’un sou
Qui sonne creux et faux sous la lime?
.
De la musique encore et toujours!
Que ton vers soit la chose envolé e
Qu’on sent qui fuit d’une â me en allé e
Vers d’autres cieux à d’autres amours.
.
Que ton vers soit la bonne aventure
Eparse au vent crispé du matin
Qui va fleurant la menthe et le thym...
Et tout le reste est litté rature.
.
Има ли адекватен превод на родния ни език това стихотворение? Общо взето, да. Направил го е, разбира се, поет много по-добър от Кадийски в собственото си творчество. Направил го е в далечната за вас, но не и за мен, 1922 година. Името му е Гео Милев. Ето:
.
Art Poetique
.
В стиха музика ти преди всичко вложи!
И затуй – предпочитай неравните стъпки,
меки – както случайни през въздуха тръпки,
и без тежест – без важност, която тежи.
.
Нито своите думи избирай пък ти,
в техний шепот с вражда или обич унесен:
няма нищо по-сладко от сивата песен,
дето смътното с точното сляно трепти:
.
както хубави, кротки очи зад воал,
както знойният ден, който тръпне по пладне,
както в есенна нощ, избледняла и хладна,
небеса със звезди от лазурен кристал.
.
Че ний дириме само Нюанса – о, да:
не боята – единствено само нюанса!
Ах! нюанса: той сплита в прекрасни каданси
звук на флейта с тръба и мечтата с мечта.
.
Остроумие, Смях, Духовитост – от тях
бягай като от смърт, от тях нищо не чакай;
от смях простият само се вий и разплаква; –
туй е чесън, потребен за грубий стомах.
.
Улови Красноречието за врата –
и смажи го без страх! А звънливата Рима –
обуздай я: тогаз стихът сила ще има –
инак той би приличал на сладка вода.
.
О! как Римата мами, и лъже дори!...
Кое глухо дете и кой негър безумен,
в празнодумния шум и в играчките влюбен
изкова таз дрънкалка за десет пари!
.
Затуй: Музика! музика само – помни!
Твоят стих да лети, пълен с трепетна пролет,
да унася душата в стремителен полет –
но към друго небе и към други страни.
.
Твоят стих да трепти като волна вълна,
както утрен зефир, сред простора безбрежен
от треви и цветя, вее тих и небрежен...
А пък всичко останало е: – книжнина.
.
Кадийски не е излъгал само за римата. Да, така е, Верлен бие шута на римата заради алитерацията. Майтапът е, че го прави в римувано стихотворение! Гавра, казвам аз. Божествен екстаз!, би казала баба ми. А какво ще кажете само за римуването в двустишието “Eparse au vent crispé du matin/ Qui va fleurant la menthe et le thym...”?
Няма голям поет на 19. век, който да не се е подиграл на римата. И в 20-и играта продължава. Гледали ли сте новата екранизация на “Хрониките на Нарния”. Там има една сценка, когато Г-н Бобър цитира стиховете на старото Пророчество пред наивните деца от семейство Певънзи. Голямата Сюзън обаче е ходила на училище и там са й казали кое какво е, та си е вирнала носа. Я чуйте:
Mr. Beaver: When Adam's Flesh and Adam's bone sits in Cair Paravel in throne, the evil time will be over and done.
Susan Pevensie: That doesn't exactly rhyme.


Но да се върнем към Верлен. Не е едно и също дали ще пишеш за полет на стиха или за неравните стъпки, нали така? А вижте какво е написал Верлен! По негово време битката е с александрина и неговата симетрия. Верлен иска да вкара неравноделността, шансонността. Не че александринът не е музикален. Но е музикален по един неприятен за Верлен начин. Просто не си е падал по маршовете човекът.
А вие не си падате по модерната поезия и като ви гледам предпочитанията, комай клоните към сонетите на г-н Величков, нели?

Редактирано от - felix на 05/2/2006 г/ 11:52:06

04 Февруари 2006 19:15
Ами да, и аз това казвам, особено за органа. А е отсъстващ, защото тук се заформя тръпка между две жени. Но все пак - "тръбите" са част и от женската половина - т.е. органът с тръби е една еманация на андрогинната ни същност и пролифериращата ни сексуалност, разпростираща се вече навсякъде по света и тялото човешко. Има един момент от филма "Изповедта на опасния мозък", където питат участничка в ТВ игра - Кое е най-необичайното място, където сте правили любов?, а тя се зачудва за момент и отговаря - Ами... в задника (настава бурен смях).
А иначе това за оркестъра, много буквално го приемаш - представи си, че нашата героиня е била лудо влюбена в мъжа до себе си по време на репетициите и нищо не е забелязвала. А днес открива, че онази оркестрантка, която е мяркала периферно на втория ред (т.е. нашето момиче е седяло от втория ред назад и най-вероятно е свирило на друг инструмент, разположен в другия фланг) изненадващо има и предна част. А аз познавам музиканти от оркестри и знам, че не само че не са като семейство, но много не си и говорят въобще.
На мен тези "стихотворения" ми харесват. Личи си, че жената не е случайна в писането. Само че формата куца. Не казвам да го удари на класически стих, но ми звучи леко спънато - т.е. с известна доза поза.






Редактирано от - цуцурко на 04/2/2006 г/ 19:28:37

04 Февруари 2006 19:18
Ало, първия изцепил се! Станков, на теб говоря, дундьо! Как не те е срам под едни от най-свестните любовни стихове, появявали се в този вестник напоследък, и то в навечерието на Свети Валентин, ти да ми пробутваш своя дебелашки егоизъм?
Седни си! Кавал.
04 Февруари 2006 19:28


Феликс, изказвам се съвсем подготвена, твърдя това. Просто сме на различни мнения в случая.
Не ми се струваше подходящо да пускам стихотворението-пътеводител на Верлен в оригинал. Кой щеше да разбере за какво иде реч?
Всяко стихотворение при превода бива окастряно и преобразявано.
Но твърдя, че Кирил Кадийски е превел "Албатросът" на Шарл Бодлер толкова добре, че звучи по-добре от самия оригинал, което за мен е учудващо постижение.
Виж, не е така с "Есенната песен " пак на Верлен, където почти цялата божествена мелодия на оригинала изтича между пръстите.


Александрините, доколкото си спамням, са дванайсетстъпни и се използват в
средновековната френска поезия, "Песента за Ролан" е написана в александрини.


Пък и откъде накъде си помислихте, че сравнявам символистите с днешното стихотворение в Антологията, което обсъждаме?

Няма такова нещо. Символистите са толкова анализирани и обсъждани, че всяка тяхна дума е станала обект на някаквъв литературен анализ - разнищвана и разпарцаливена.
Съвременната поезия, слава Богу - още не подложена на такава хищна атака от страна на всякакви тълкуватели, затова и избягвам да я анализирам, все ме досмешава, когато някой започне да се пробва.

На Едгар Алън По, харесвам много повече "Анабел Ли", отколкото "Гарванът", има и чудесен негов превод в специално издание на поредицата "Световна класика", не помня от коя година.


04 Февруари 2006 19:32
Цуцурко, Йосиф Бродски пише в класически стих /преимуществено!/ в края на 20-я век, което не му е попречило да стане нобелист. А диалогът ви със Сибила е търсене под вола теле. Просто телето, тоест асоциациите, които ви занимават, ги няма. А да не говорим колко е смешно да приписвате на авторката неща, които тя дори и не е подозирала. Тя просто го е карала през просото.
04 Февруари 2006 19:37


Впрачем, феликс, ти не си ли едновремешният рицар Maison Rouge, с който дружески си бъбрехме някога в темата на проф. Поповски и моята "Morceaux choisis", и ти ми беше представил превод на Шарл Бодлер и неговия "Химн за Красотата", не съм срещала по форумите друг такъв познавач на френските символисти, а и на парнасците, чийто представител е самият Бодлер.

Ако си ти - добре завърнал се пак.
04 Февруари 2006 19:37
Чилинго,

аз не съм против класическия стих, както не съм и против белия, стига да ме засмучат и да ме изплюят през другия си край, където да съм малко по-различен.
04 Февруари 2006 19:45
Феликс, поетичният превод е като жената. Ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен. Казал го е Евтушенко. А той сигурно разбира повече от поезия, отколкото ние с теб. А твърдението ти, че Гео Милев е превел по-добре въпросното стихотворение в сравнение с Кадийски, си е чисто робуване на имена. Това, че Гео Милев е голям, не означава автоматически, че в случая е успял повече от Кадийски. По-добрият превод е на Кадийски - в това няма съмнение.
04 Февруари 2006 19:50


Цуцурко, съгласна с теб заради това, че сме харесали тези стихове. Съгласна с последния ти постинг, че поезията, независимо дали в рими или в свободни стихове, няма друго за цел, освен да те развълнува и да ти говори на душата, както и самият Пол Верлен твърди.

Затова и понякога ме дразнят почитателите на римата тук, които, без дори да са дочели стихотворението, априори го отхвърлят, понеже не е римувано, а защо не го харесват - никой от тях не обяснява по същество.

Ето, ние с цуцурко опитахме с анализа и постигнахме голям успех, струва ми се
04 Февруари 2006 19:54
Поебе се , поебе се , и стане поетеса
04 Февруари 2006 20:01
Сибила, съжалявам, че не аз съм бил Червената къща някога. Но реакцията ви на моите не дотам уважителни думи ме накара да преосмисля поведението си.
.
Chilingo, истината е с вас. Защото от Гео-Милевия има и по-добър превод. Направил го е Пенчо Симов и, доколкото знам, го публикува за първи път през 1970 г. Ето го:
.
Поетично изкуство
.
Предимно музика да има,
сричките да са нечетен брой –
вред прониква и не носи той
помпозност, поза нетърпима.
.
В думите мъглявост на места
да те смути съвсем не бива:
цени мелодията сива,
сливаща с Неясност Точността.
.
Това е взор иззад воали,
туй е трепкащ летен лъч в леса,
туй са в есенните небеса
звездите, хаос син създали.
.
Не цвета – нюанса искай ти!
Чрез него потърси представа,
че само той побратимява
флейта с рог и сънища с мечти!
.
Далеч от Остротите бягай
и от злия недостоен Смях –
плаче чистият Лазур от тях;
подправки евтини не слагай!
.
Красноречието да умре!
Внимавай с Римата – добре е
под твой надзор да поумнее.
Пуснеш ли я – где ли ще се спре?
.
О, кой усеща, щом е лоша?
Питам се, кой негър полудял,
кой ли глух хлапак е изковал
това бижу за два-три гроша?
.
Музика създавай – още, пак!
Стихът е нещото крилато,
долавяно в мига, когато
литва към любов отвъдна чак.
.
Стихът ти нека да се вдига
в полет с утринните ветрове,
приключение да се зове!...
А всичко друго е на книга!
.
Да не се лъжем: на френските поети декаденти и символисти, а и не само на тях, това е най-успешният преводач. За жалост често се случва човек като умре и никой да не му знае гроба, образно казано. Сега Кадийски си публикува преводите и се вихри, а съставителите на учебници не виждат по-далеч от рафтовете на първата срещната книжарница.
.
Сибила, и друго. "Есенна песен" съм я изколекционирал в седем превода, кой от кой с по-пищни пера и по-шарени плащове, но преводът на Пенчо Симов отново е най.
.
Много се разприказвах. А пък дискусията ни е след стиховете на Цветанка Еленкова. Те, както вече споменах, са много добри. Защо? Ще постна мнението си след полунощ.

Редактирано от - felix на 05/2/2006 г/ 11:58:06

04 Февруари 2006 20:10
moment,
а на бас, че не знаеш кого си цитирал току-що? Радой Ралин, бог да го прости (не за тези думи, разбира се).
В едно, човече, си прав - за ебането. Може да ме обявиш за феминистка, но ще ти кажа, че казаното от теб важи и за поетите. Но не в циничния смисъл, който ти влагаш. А само доколкото съм сигурна, че който не е правил любов (както е евфемизмът), не може да пише зрели стихове. А също и онзи, на когото не му е умирал близък.
04 Февруари 2006 20:34
Сибила, ако по въпроса за римите имаш предвид и мен /в различните ми никови певъплъщения/, не си съвсем права. Мисля, че преди време и двамата бяхме единодушни колко сполучливо е "свободното" стихотворение "Добрият ученик" на Ханчев. А аз харесвам и Константин Павлов, харесвам и Левчев /старши/, въпреки политическата му подхалимщина. Харесвам Станка Пенчева, чиито стихове често са "междинност" между свободния и класическия стих. Харесвам десетки западни автори, обърнали гръб на римата. Но Цветанка не е и не може да бъде между тях, били те българи или чужденци.


Феликс, Уважавам познанията ти за френските символистите и техните преводачи. Не съм съгласен обаче, че Пенчо Симов е по-добър техен преводач от Кадийски. В стремежа си да се доближи плътно до оригинала Пенчо Симов често "натамънява". Това се вижда и в предложения от теб негов превод. Личи си с какви мъки е търсил българския "еквивалент". Освен това нерядко използа отдавна овехтели думи, от "бабината ракла". А при Кадийски стихът върви леко - разбира се, защото е и добър поет.
04 Февруари 2006 20:48
лесбос е: "леко разтворените колене ... ме предизвикваха повече от теб тази вечер".


Ей, прощавайте, нищо лесбийско не виждам.


Героят - мъжът - любим присъства реално в стихотворението.
От първия му ред.
Музикантката, оркестъра, музиката, провокират желание в героинята /абсолютно обяснимо/ ДА ЖЕЛАЕ по-силно човека до себе си, болката е от желанието към него, не към музикантката.


Много чувствено стихотворение, чудесно предадена емоция.




04 Февруари 2006 21:14
Вие не разбрахте ли, че авторката няма предвид никакъв "оркестър", а редколегията на списанието, в което работи - с цялата мрежа от заплетени привличания и отблъсквания, любови и омрази?
04 Февруари 2006 21:15
>>><<<
Интересни редове...четат се. .. приятно става на душата.
Сега, ако по липса на друга категория трябва да се причисли към поезията....ми, може...ако това хубаво нещо си ги "прочете" наизуст ...нейде....ама само наизуст..
04 Февруари 2006 21:31
Самият факт, че се оплетохте като в кълчища в догадките си за сексуалната ориентираност на "поетесата", показва, че и самата тя няма представа какво е искала да каже. Нищо не е искала да каже. Просто е хвърляла разни хрумвания с лопатата, а на вас ви се привиждат промисли свише.
04 Февруари 2006 22:16

Чилинго, разбира се, че те познах, Апропо
Появил си се под вънкашност чужда, обаче стилът, това е човекът, нямаш нужда от маската и плащът на Зоро.

Аз например, никак не съм се оплела в размишленията си относно сексуалната ориентираност на авторката. Вие, господата, сте я възприели на един съвсем повърхностен, и, да не бъда груба - първосигнален прочит.
Не ми се вярва да е нова Виржиния Улф, за нея вече почти повярвахме, след толкова години, че повече я е привличал собствения й пол.

Ма мъжете сте такива, понякога и доста космати.


На мен това ми е симпатично, що ти е мъж, който добре да може да тълкува съвременна женска поезия? Тя изначално, за истинските мъже, би трябвало да представлява истинска загадка, както и се оказа, и това е добре.

Чакам феликс да напише защо стиховете на поетесата, според него, са добри.
От тези господа, за които не са добри няма да дочакам отговор, освен от положително оценилият ги цуцурко, но и той като мъж ми намигва към разни работи, по-грубички - надява се да ме подлъже и подведе.

Редактирано от - Сибила на 04/2/2006 г/ 23:05:49

04 Февруари 2006 22:40
Така тръгна разговорът, затова -

Специално за теб, Апропо, пущам стихотворението на Шарл Бодлер, също пилотно, както и "Поетическото изкуство" на Пол Верлен. То изразява неговите схващания за това, че поезията е елитарно изкуство, недостъпно за масите, а поетът е винаги неразбран от "тълпите". Срещу това разбиране на поетите парнасци - изкуството за самото изкуство, с най-прочут представител - Шарл Бодлер, а основоположник - Теофил Готие, започнала реакцията- противопоставяне на поетите символисти в лицето на Пол Верлен.

Също като теб намирам, че преводът на Кирил Кадийски на "Поетическото изкуство" на Верлен, е най-сполучливият.

Ето го "Албатросът" в съвършения превод на Кирил Кадийски.
Сигурно ще ти хареса.


Албатросът
.

Шарл Бодлер
.

Понякога из път, щом скука ги обземе,
Огромни албатроси моряците ловят
От верните ята, които дълго време
Над бездните горчиви след кораба летят.
.

Лежи на пода той между въжа дебели,
Той - царят на лазура - направо е за смях!
Но става и крила огромни снежнобели
Като весла печално повлича покрай тях.
.
О, пътникът крилат! Сега е тъй неловка
И грозна тази птица - в очите й печал!
Един и пуска дим в разтворената човка,
А друг след нея куца, моряците разсмял.
.
Поетът е събрат на княза на ятата,
След бурите се носи над прашки и мълви,
Насила тук свален - сред гмежа на тълпата -
Крилата исполински му пречат да върви.


Редактирано от - Сибила на 04/2/2006 г/ 22:44:27

04 Февруари 2006 23:09
Ако Верлен е символист, аз съм крава.
04 Февруари 2006 23:23


Еми хубаво, кравата е симпатично животно, дава мляко и мучи много секси.

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД