--------------

Проф. Крикор Азарян e роден на 15 март 1934 г. в Пловдив. Има 30-годишна преподавателска дейност в НАТФИЗ. Поставил е над сто спектакъла на различни български и чуждестранни сцени. Носител на множество отличия. В началото на март ще бъде премиерата на новата му постановка "Трамвай "Желание" от Тенеси Уилямс в театър "Българска армия".

----------------



- В края на миналата година споделихте в медиите, че вече 4 години не може да реализирате проекта си за спектакъла "Звяр на луната" на американския драматург Ричард Калиноски - за геноцида над арменците? За какво точно става дума?

- Въпросната пиеса беше отхвърлена от директора на Народния театър с едни много нелепи и смущаващи съображения: че пиесата не е подходяща предвид юбилейния сезон и че тъй като ДПС е коалиционен партньор в правителството, не е удобно да се говори за геноцида над арменците в Турция. А смисълът на пиесата е в това, че не е важно дали си арменец, дали си турчин - важен е човекът. Пиеса с огромно хуманистично послание и въпреки че на пръв поглед става въпрос за драматични неща, написана с тънко чувство за хумор. Имам комплекс от причини да искам да направя тази пиеса. Но сред тях доминира едно късно родило се у мен чувство за вина, за дълг пред моето племе.

- Как се говореше във вашето семейство за тази трагедия?

- Помня като малък, че когато семейството ми, роднините ми се събираха, това беше една от основните теми за разговор. Тогава ми се струваше, че всичко се е случило в далечното минало. Сега си давам сметка, че всъщност тогава те са разказвали за неща отпреди 20-25 години. Разказваше се с голямо вглеждане в детайлите и това превръщаше разказите, историите в един по-сложен жанр, където смешното не позволяваше на трагедията да се превърне във вечно ридание.

- По какъв начин тези арменски плачове присъстват във вашия личен живот?

- Ще ви кажа нещо, което споделям за първи път публично. Преди година преживях тежка операция. В реанимацията през първите дни, вероятно под въздействие на упойката и на болкоуспокояващите, имах видения. Такова нещо ми се случваше за първи път. От една страна, виждам, така да се каже, реалността - медицинската сестра, стаята... И изведнъж реалността се прелива с други картини, като върху екран. След това отново в тези видения се врязва реалността, след това пак отстъпва и... така. Какво виждах? Червеникава пръст, някакви къщи, като във филмите, които сме гледали на библейска тематика. Животни - овце, птици. Малко ала Брьогел, обаче източен. И - едни хора - деца, възрастни, жени, мъже, които минават от единия край на "екрана" до другия и все ме гледат. Обърнат се и втренчено ме гледат. Сред тях не видях нито едно от познатите лица, които са ме съпътствали през живота ми или ги знам поне от снимки на рода си. А в същото време имах чувството, че тези хора са от моя род. Точно тогава в мен се появи... това чувство, че те нещо искат, очакват от мен.

- На едно място много точно казвате, че взети като отделни индивиди, управляващите нерядко са свестни, но изведнъж в парламента изглупяват. Как се стига до тази метаморфоза, от която страда народът?

- Почвам да мисля, че не е до качеството на управниците, а до неспособността им да виждат в цялост нещата. Нашите политици мислят фрагментарно. При демокрацията основното - освен спазването на правилата и законите - е, така да се каже, уважението към различността, към различното мислене. А изведнъж тъкмо в това отношение много от нашите политици, които бяха с качества, проявиха този много непригоден към системата демокрация недостатък - неспособността да разбират другия.

- Навремето бяхте в инициативния комитет в подкрепа на Петър Стоянов. Продължавате ли да го цените, при положение че откакто е начело на СДС, според мнозина анализатори и той не произведе автентично послание?

- Продължавам да вярвам в Петър Стоянов. За съжаление той възглави СДС в много труден период. Самата ситуация предполага повече провал, отколкото успех. Иска ми се да вярвам, че не всичко е загубено. Не съм съгласен, че Петър Стоянов нищо ново не казва. Той например призова не хората да отидат при СДС, а СДС да отиде при хората; поиска да разшири диалога сред ръководството на СДС, като излезе извън партийните структури и даже извън членовете на партията със създаването на експертни групи. Факт е, нещата са объркани много. Самият характер на това коалиционно правителство вече е образ въобще на това какво представляват политическите сили в България. Аз разбирам широкото мирогледно мислене, при което една центристка партия като НДСВ прави коалиционно правителство с една лява партия. Но отиването към тях и на ДПС, при положение че ДПС е перманентно в правителството, кара човек да се пита: докъде разумните компромиси в духа на европейското цивилизационно мислене са въпрос наистина на ново мислене или просто в крайна сметка са въпрос на интереси.

Напоследък ваши колеги ми задават въпроса: вие, г-н Азарян, 15 години успяхте да се опазите, без да бъдете активно замесен в политиката, защо ви трябваше точно сега - по повод участието ми в експертните съвети, които се създадоха. Никога не съм крил своите пристрастия към СДС и се радвам на приятелството, което имам с Петър Стоянов. Той е един от малкото политици, които излязоха без онези облаги, с които се накичиха мнозина, минали през властта. Но основната причина бе, че ми беше болно, като гледах как хора, които най-шумно скандираха "СДС, СДС", се изпокриха и го напуснаха. Е, аз пък имам слабост към тези, които в момента губят. Пристрастен съм към губещия. И ми се иска в края на краищата да спечели.

- Споменавате на едно място, че отчайващата обществена картина, която ни съпътства от известно време, се дължи на това, че думите изгубиха своето значение. Това не се ли дължи до голяма степен на маниера, който наложи в публичното пространство Симеон?

- Нещата щяха да изглеждат по-оптимистични, ако това беше вярно. Но аз мисля, че думите загубиха стойността си, преди още Симеон да дойде. Едно от нещата, които доведоха до девалвацията им, бе създаването на алтернативни "синоди", казано най-общо - алтернативна Демократическа партия, алтернативна Екологична партия, алтернативна Социалдемократическа... Да не говоря за БЗНС-тата.

- Имате богата житейска биография - трудовак в казармата, после обущар. Какво ви даде това в творчески план?

- Заради миналото на баща ми като член на една арменска организация - "Дашнакцутюн", и мои палави изпълнения бях изключен от гимназията и се наложи да работя на разни места. Работил съм, когато се строяха панаирните палати в Пловдив. Сетне като трудовак през 1955 г. и трябва да ви кажа, че условията бяха не по-добри, отколкото в концлагер. Ядяхме на открито, под снега, взеха ни през февруари. След това, като се уволних, постъпих на работа в "Петър Ченгелов". Много тежко беше, не бях свикнал на такъв тежък физически труд. Но получих някакво особено самочувствие. Изведнъж разбрах - искат да ме смачкат, да ме променят, да ме направят друг човек, послушен, раболепен, като искат от мен "да", да казвам "да", "не" - "не". А природата ми е такава, че не бях от послушните. Но когато минах през целия този тест, разбрах, че нямам какво да губя и мога да остана верен на себе си. И другото, което научих - че интелигентността, човечността не са свързани с образование, със знания. Между обикновените хора съм виждал много човечни. Видях и друго - като че ли човечността е привилегия на човека, който е страдал.

- Вашите възпитаници ви титулуват Учител, Духовен баща, но понякога и просто Коко. Как гледате на тези два полюса?

- Винаги ми е било смешно - в клас: професоре, професор Азарян, а по коридора ми се е случвало, минавам, те не ме виждат и: "Коко какво каза?" Това е характерно за студентите на НАТФИЗ, те обичат да фамилиарничат. Това не ме дразни, значи ме чувстват близък. Аз доста години преподавах в академията и се променях. В началото бях свръхвзискателен, постепенно, с годините, като че ли станах по-любвеобилен към тях, ако може така да се каже. Но едно правило съм спазвал през всичките тези 30 години - да не фамилиарнича със студентите. А след първите 7-8 години открих за себе си нещо, което стана основополагащо за мен - не да ги уча какви да бъдат, а да ги уча да бъдат такива, каквито са.

- Измина почти година от онзи случай, когато безпрецедентно почти цялата гилдия се вдигна във ваша защита да останете като преподавател в НАТФИЗ. Кой между другото е на ваше място сега, водейки актьорски клас?

- В НАТФИЗ изведнъж решиха, че няма нужда от втори преподавател, защото взеха само един клас. Няма клас, няма проблем.