:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,302,958
Активни 105
Страници 26,734
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Човечността е привилегия на този, който е страдал

Основното в демокрацията е уважението към различното мнение, а много от политиците ни се оказаха неспособни да разбират другия, смята театралният режисьор Крикор Азарян
Снимка: Тодор Атанасов
Крикор Азарян
--------------

Проф. Крикор Азарян e роден на 15 март 1934 г. в Пловдив. Има 30-годишна преподавателска дейност в НАТФИЗ. Поставил е над сто спектакъла на различни български и чуждестранни сцени. Носител на множество отличия. В началото на март ще бъде премиерата на новата му постановка "Трамвай "Желание" от Тенеси Уилямс в театър "Българска армия".

----------------



- В края на миналата година споделихте в медиите, че вече 4 години не може да реализирате проекта си за спектакъла "Звяр на луната" на американския драматург Ричард Калиноски - за геноцида над арменците? За какво точно става дума?

- Въпросната пиеса беше отхвърлена от директора на Народния театър с едни много нелепи и смущаващи съображения: че пиесата не е подходяща предвид юбилейния сезон и че тъй като ДПС е коалиционен партньор в правителството, не е удобно да се говори за геноцида над арменците в Турция. А смисълът на пиесата е в това, че не е важно дали си арменец, дали си турчин - важен е човекът. Пиеса с огромно хуманистично послание и въпреки че на пръв поглед става въпрос за драматични неща, написана с тънко чувство за хумор. Имам комплекс от причини да искам да направя тази пиеса. Но сред тях доминира едно късно родило се у мен чувство за вина, за дълг пред моето племе.

- Как се говореше във вашето семейство за тази трагедия?

- Помня като малък, че когато семейството ми, роднините ми се събираха, това беше една от основните теми за разговор. Тогава ми се струваше, че всичко се е случило в далечното минало. Сега си давам сметка, че всъщност тогава те са разказвали за неща отпреди 20-25 години. Разказваше се с голямо вглеждане в детайлите и това превръщаше разказите, историите в един по-сложен жанр, където смешното не позволяваше на трагедията да се превърне във вечно ридание.

- По какъв начин тези арменски плачове присъстват във вашия личен живот?

- Ще ви кажа нещо, което споделям за първи път публично. Преди година преживях тежка операция. В реанимацията през първите дни, вероятно под въздействие на упойката и на болкоуспокояващите, имах видения. Такова нещо ми се случваше за първи път. От една страна, виждам, така да се каже, реалността - медицинската сестра, стаята... И изведнъж реалността се прелива с други картини, като върху екран. След това отново в тези видения се врязва реалността, след това пак отстъпва и... така. Какво виждах? Червеникава пръст, някакви къщи, като във филмите, които сме гледали на библейска тематика. Животни - овце, птици. Малко ала Брьогел, обаче източен. И - едни хора - деца, възрастни, жени, мъже, които минават от единия край на "екрана" до другия и все ме гледат. Обърнат се и втренчено ме гледат. Сред тях не видях нито едно от познатите лица, които са ме съпътствали през живота ми или ги знам поне от снимки на рода си. А в същото време имах чувството, че тези хора са от моя род. Точно тогава в мен се появи... това чувство, че те нещо искат, очакват от мен.

- На едно място много точно казвате, че взети като отделни индивиди, управляващите нерядко са свестни, но изведнъж в парламента изглупяват. Как се стига до тази метаморфоза, от която страда народът?

- Почвам да мисля, че не е до качеството на управниците, а до неспособността им да виждат в цялост нещата. Нашите политици мислят фрагментарно. При демокрацията основното - освен спазването на правилата и законите - е, така да се каже, уважението към различността, към различното мислене. А изведнъж тъкмо в това отношение много от нашите политици, които бяха с качества, проявиха този много непригоден към системата демокрация недостатък - неспособността да разбират другия.

- Навремето бяхте в инициативния комитет в подкрепа на Петър Стоянов. Продължавате ли да го цените, при положение че откакто е начело на СДС, според мнозина анализатори и той не произведе автентично послание?

- Продължавам да вярвам в Петър Стоянов. За съжаление той възглави СДС в много труден период. Самата ситуация предполага повече провал, отколкото успех. Иска ми се да вярвам, че не всичко е загубено. Не съм съгласен, че Петър Стоянов нищо ново не казва. Той например призова не хората да отидат при СДС, а СДС да отиде при хората; поиска да разшири диалога сред ръководството на СДС, като излезе извън партийните структури и даже извън членовете на партията със създаването на експертни групи. Факт е, нещата са объркани много. Самият характер на това коалиционно правителство вече е образ въобще на това какво представляват политическите сили в България. Аз разбирам широкото мирогледно мислене, при което една центристка партия като НДСВ прави коалиционно правителство с една лява партия. Но отиването към тях и на ДПС, при положение че ДПС е перманентно в правителството, кара човек да се пита: докъде разумните компромиси в духа на европейското цивилизационно мислене са въпрос наистина на ново мислене или просто в крайна сметка са въпрос на интереси.

Напоследък ваши колеги ми задават въпроса: вие, г-н Азарян, 15 години успяхте да се опазите, без да бъдете активно замесен в политиката, защо ви трябваше точно сега - по повод участието ми в експертните съвети, които се създадоха. Никога не съм крил своите пристрастия към СДС и се радвам на приятелството, което имам с Петър Стоянов. Той е един от малкото политици, които излязоха без онези облаги, с които се накичиха мнозина, минали през властта. Но основната причина бе, че ми беше болно, като гледах как хора, които най-шумно скандираха "СДС, СДС", се изпокриха и го напуснаха. Е, аз пък имам слабост към тези, които в момента губят. Пристрастен съм към губещия. И ми се иска в края на краищата да спечели.

- Споменавате на едно място, че отчайващата обществена картина, която ни съпътства от известно време, се дължи на това, че думите изгубиха своето значение. Това не се ли дължи до голяма степен на маниера, който наложи в публичното пространство Симеон?

- Нещата щяха да изглеждат по-оптимистични, ако това беше вярно. Но аз мисля, че думите загубиха стойността си, преди още Симеон да дойде. Едно от нещата, които доведоха до девалвацията им, бе създаването на алтернативни "синоди", казано най-общо - алтернативна Демократическа партия, алтернативна Екологична партия, алтернативна Социалдемократическа... Да не говоря за БЗНС-тата.

- Имате богата житейска биография - трудовак в казармата, после обущар. Какво ви даде това в творчески план?

- Заради миналото на баща ми като член на една арменска организация - "Дашнакцутюн", и мои палави изпълнения бях изключен от гимназията и се наложи да работя на разни места. Работил съм, когато се строяха панаирните палати в Пловдив. Сетне като трудовак през 1955 г. и трябва да ви кажа, че условията бяха не по-добри, отколкото в концлагер. Ядяхме на открито, под снега, взеха ни през февруари. След това, като се уволних, постъпих на работа в "Петър Ченгелов". Много тежко беше, не бях свикнал на такъв тежък физически труд. Но получих някакво особено самочувствие. Изведнъж разбрах - искат да ме смачкат, да ме променят, да ме направят друг човек, послушен, раболепен, като искат от мен "да", да казвам "да", "не" - "не". А природата ми е такава, че не бях от послушните. Но когато минах през целия този тест, разбрах, че нямам какво да губя и мога да остана верен на себе си. И другото, което научих - че интелигентността, човечността не са свързани с образование, със знания. Между обикновените хора съм виждал много човечни. Видях и друго - като че ли човечността е привилегия на човека, който е страдал.

- Вашите възпитаници ви титулуват Учител, Духовен баща, но понякога и просто Коко. Как гледате на тези два полюса?

- Винаги ми е било смешно - в клас: професоре, професор Азарян, а по коридора ми се е случвало, минавам, те не ме виждат и: "Коко какво каза?" Това е характерно за студентите на НАТФИЗ, те обичат да фамилиарничат. Това не ме дразни, значи ме чувстват близък. Аз доста години преподавах в академията и се променях. В началото бях свръхвзискателен, постепенно, с годините, като че ли станах по-любвеобилен към тях, ако може така да се каже. Но едно правило съм спазвал през всичките тези 30 години - да не фамилиарнича със студентите. А след първите 7-8 години открих за себе си нещо, което стана основополагащо за мен - не да ги уча какви да бъдат, а да ги уча да бъдат такива, каквито са.

- Измина почти година от онзи случай, когато безпрецедентно почти цялата гилдия се вдигна във ваша защита да останете като преподавател в НАТФИЗ. Кой между другото е на ваше място сега, водейки актьорски клас?

- В НАТФИЗ изведнъж решиха, че няма нужда от втори преподавател, защото взеха само един клас. Няма клас, няма проблем.
46
4418
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
46
 Видими 
04 Февруари 2006 01:30
Това с виденията - както и да е, като те надрусат всичко е възможно. Но като стигнах до вярата в Петър Стоянов, се предадох и зарязах четенето..
04 Февруари 2006 01:46
Анацефале,

Проблемът е твой, а не на професора. Колкото по-малко четеш, толкова по-прост ставаш.
*
В януарския брой на Readers' Digest е поместена много интересна статия за изследвания на един лекар за виденията, които имат деца в клинична смърт. Невероятни неща, които доказват безсмъртието на душата. Изобщо не са повлияни от химикали, липса на кислород и пр.
04 Февруари 2006 01:59
Вярно! Те в това джобно списанийце ДОКАЗАХА /?!/ и че българите са организирали атентатът срещу Папата!!! Лека й пръст на Клеър Стърлинг, де! Дано Бог и отредил полагащото й се място Горе?! Амин!
04 Февруари 2006 02:16
anacephal - и на мен заглавието ми хареса, в един момент си казах бре добре поне, че има арменци в БГ-то, че един канадски такъв през 90-та ми напраши ушите да ми разправя какви сладури били турците където беше ходил по бизнес - е, до момента, в които му казах, че щом за него 1, 000, 000 изклани за две-три нощи негови събародници са без значение, темата за мен е неинтересна. Подви опашка и се измъкна, като насран. Както, и да е да ме прощава архиман-а, но простотията му още седи непокътната във вчерашния брои, та да не се репчи толкова. И аз като стигнах до Пешо "спасителя на нацията" предпочетох да се отдам на писане.
04 Февруари 2006 03:05
За разлика от участието на ДС в атентата срещу Папата, не виждам ДПС и българските "турци" какво общо имат с арменския геноцид, та БСП да пречи на човека да си постави пиесата.
Надявам се СДС да реши тоя въпрос като дойде на власт.
04 Февруари 2006 03:22
"Човечността е привилегия на този, който е страдал" ....Точно .....
04 Февруари 2006 04:41
Поправка - материалът е във февруарския брой на "Ридърс Дайджест". А дали България като най-верен сателит на СССР по онова време няма никаква връзка с атентаторите (не са един), след като са прекарвали доста време у нас и са получавали пари от КДС, това рано или късно ще стане явно.
+
Не, Вие вчера не разбрахте тънката ирония на Илчев, който под "патриоти" имаше предвид нискочелите, комплексирани, истерични шовинисти, а под "непатриоти" - тези, които милеят за България най-малкото с това, че въпреки всичко са останали тук и работят преко сили за родината си.
04 Февруари 2006 04:44
Още един от жертвите и славните борци срещу комунизма.
За вземе чиляк да си помисли, че тоа пурфесор е бил 30 години у ГУЛАГ, а не преподавател у НАТФИЗ...
04 Февруари 2006 08:10
За ласкателните думи за Петър Стоянов съм съгласен!Той изглежда все по добре сред нечистоплътните политици които управляват България!
04 Февруари 2006 09:33
Добрутро Archiman
Ти едва вчера от Reader Digest си го научил. Има толкова книги по въпроса, като тази на Д-р Муди "Живот след смърта". За едно хипотетично обяснение на тези явления, чети в "Холографската вселена".
Що се отнася за това, че атентаторът е пребивавал в България, то по това време е имало над милион пребиваващи. Той не е носел табелка с надпис "Аз отивам да убия папата", пък е бил и под индийско име. А ти беше ли там га му даваха парите от КДС.
Не ми е ясно, защо при толкова реално доказани опити за убийства и реални убийства на политически лица от страна на ЦРУ, които свободно се дискутират по медиите, като Discovery например, вие само сте се вторачили в два случая, които при това са са доста недоказани - Георги Марков и още по-мътния случай за папата.
Това беше студената война и от едната страна и от другата си правеха мръсотии.
Вчера Кракра пусна хубав текст за такива ибрикчии на Запада, които само чакат от там някой да пръцне в медиите и те се насират.
04 Февруари 2006 10:00

Mrx++,
имаш пълното основание да счита че Reader`s Digest не е медийния източник, който може особено да впечатли човек.
Навремето са били необходими воля и сила, за да се даде ясен международен облик, защитаван от мнозинството американски граждани, който е трябвало да бъде признат и приет от международната общност. Международното утвърждаване е неделима част от националното съзнание на Америка. Тази еволюция на американското общество се заражда още в началото на миналия век, която благоприятства за развитието на този проект. Именно в този период се появява и развива масовата американска култура, която след втората световна война се експортира и залива четирите краища на планетата.

Още през 1922 издателят De Witt Wallace с помощта на съпругата си Lila Acheson пускат на медийния пазар списанието Reader`s Digest.Неговият търговски успех е показателен: за седем години неговия тираж нараства от 1500 на 216000 броя.Трябва да се отбележи, че социалната съставка на САЩ еволюира и разширява, отстъпвайки място на една непрекъснато нарастваща средна класа, желаеща да бъде информирана. Reader`s Digest отговаря на това търсене, предлагайки в сбита форма примери и статии, идеи в различни области.
Целта на De Witt Wallace е не само търговска, но и образователна- информациите и статиите са не само старателно подбрани, но и придружени с коментари, целящи да изясняват и ориентират читателя, без да му отнемат много време.С това Wallace допринася за създаването и разпространението на американските ценности отговарящи на американските интереси, генериращи специфична визия за света, където САЩ играят централна роля, защитавайки непрестанно свободата и демокрацията, която би могла да бъде заплашвана от враждебни на тях сили.Този проект става особено ясен в момента на националното сплотяване по времето на ВСВ и Студената война.

До средата на 50-те, неговото влияние става още по-осезаемо, като Reader`s Digest се развива по забележителен начин не само в Америка, но и по целия свят(с тираж повече от 30 мил.; в превод на 16 езика)ставайки пръв защитник на американските ценности.
По решителен начин те защитават американската кауза в началото на друг конфликт- Студената война-който по това време не е бил напълно ясен за мнозинството американци.И, ако не е било трудно американското обществено мнение да бъде убедено, че довчерашния приятел(С.Съюз) - днес е враг- не е било много лесно, то да бъде организирано и мобилизирано за тази цел. Населението е искало да опита от плодовете на мира и не е било готово да се противопостави на нов конфликт-този път на много по-убийствената ядрена война.
Тогава стратегията на федералното правителство е била следната: да се убеди населението, че има начини да се предпази, в случай на ядрена бомбардировка .Създава се цяла програма за гражданска защита със своята колекция от предварителни и въображаеми спешни мерки .Без значение е дали тези мерки са ефикасни-важното е американското общество да е убедено, както в съществуването на такава опасност, както и в способността да й се противопостави.
Воденето на такава политика в обществото, подкрепяна от официални речи, от неофициални изявления, отекващи като ехо в медиите и средствата за масова култура и развлечение, допринасят за създаването на цяла група от въображения за Студената война в американското общество.С всичката си сила, описанието за ВСВ-демокрацията с/у фашизма бе отлично преработено в служба на новия сценарий за Студената война–свобода с/у тоталитаризма.
Поразителна прилика се забелязва и днес с използването на подобни формули в “износа на демокрация”.
04 Февруари 2006 10:03
bay Hasan
Той в Гулака е станал професор.
Навремето си правеха един другиму мръсотии (както и сега си ги правят) ама тогава използваха и политически мотиви, а istinskite мотиви си бяха професионална завист. Сега всички се изкарват десиденти и изстрадали.
И на мен така ми пречеха да ходя на Запад, като бяха измислили нещо си там. Ама основната причина си беше завист. Аз както виждаш, обаче, не се пиша десидент.
04 Февруари 2006 10:12
Г.н Азарян е честен, чист човек, животът му го показва, задължително се саморазправят се с такива в България, кой го изхвърли от НАТФИЗ, бандата на ДС и некое техно мекере, все един е сценарият. А защо се е ангажирал с политика не разбирам
04 Февруари 2006 10:17
Meto
Напълно съм съгласен с това, което пишеш. Но виж какво се получава. Американците свободно дискутират в техните медии убийствата и опитите за убийства на политически личности, преврати и т.н. от страна на ЦРУ или ФБР. Но даже и за предполагаеми такива от други страни се надига страшен вой. Спомняш си воят който се надигна след преврата срещу Амин в Афганистан.
С тази си политика те като, че искат отново да ни покажат, че на тях е разрешено всичко, което не е разрешено на другите.
И техните ибрикчии са готови да им кукригат даже и да омърсят България.
Не случайно вчера съобщиха по "Хоризонт" едно изследване, че доверието към САЩ е най-ниско в сравнение с другите големи държави и държавни обединения, като ЕС.
04 Февруари 2006 10:48
Интервюто е прекрасно. Издава тънка чувствителност и солидна подготовка по темата, както и усет за съответния човек, който на-добре пасва на нагласата на интерюиращия. И се получава задушевен и задълбочен разговор между равни. Винаги излиза извън рамките на обичайното и засяга общочовешки теми и винаги ни дава нещо.. Поздравления за Енев, както обикновено-за мен е огромно удоволствие да го чета.
Имам чувството, обаче, че интервюто е доста съкратено, че е рязано оттук-оттам и всъщност е доста по-дълго. Ако е така-ЗАЩО?
Човечността е привилегия на страдащия-разбира се. Това е известно от дълбока древност. Азарян е положителен човек и духовно извисен. Дай Боже повече като него.
Споделям почти всичко казано от него-за обичта "на инат" към губещия-това съм ви го казвал и лани, за Аз например, не споделям положителната му оценка за стореното от Петър Стоянов Да, вярно, че можеше да си кюта с президентските облаги, вм да се ядосва да реанимира политическия труп. Но е и вярно, за мен, че не се оказа на висотата на момента. Бе направо седи зле.
Изводи:
Когато хора на изкуството се хващат в политиката, да го правят както трябва. Няма наполовина свършени неща-шом се хващаш у нещо, направи го докрай. Да четат Лок, Хънтигтън, Сегала, Фром , Хобс, Аристотел и Тошо Пейков и да правят нещата така, като са ги правили в експертната си дейност.
Скептичен съм относно "експертите"-досега експертите са се доказвали само в експертното крадене. Щото така утвърждаваме политическото аматьорство и клиентелизма.
Петър Стоянов нито очерта верния образ на десния политически модел, нито отговорин на въпросите каква партия ще бъдат, на кого ще пристават, и как да ги отличат. Накратко-защо, аджеба, да гласуваме за тях, а сетне и да се върнем при тях
04 Февруари 2006 11:49
Голяяям борец!!! Само забравя да каже, че беше еднакво пивилегирован и при Тодор Живков, и при П.С. Дребен арменски мошеник, който с подлост и мерзавщина все още заблуждава някои наивници, че може да е режисьор. Впрочем отхвърлената арменска пиеса в Народния театър е отхвърлена не заради ДПС, а заради некадърност. Това е истината. Браво на НАТФИЗ, че го изритаха. Пияндетата като Чочо, Морфов, Мутафчиев му създават изкуствен имидж. Я някой от феновете му да каже коя е последната му успешна пиеса. Ако има таква, то е въпреки него. Заедно с ординареца на Велко Палин в ЦК на БКП - Митко Тодоров, който се изживява сега като директор на Театъра на армията, трябва да отговарят за некадърност, подлост и алчност. Работата е същата като при Чирков.
04 Февруари 2006 12:01
Много ми хареса съня с родовата памет проф. Азарян, разкошна тема е за изкуство, дар ти се дава да дадеш, ама ти си знаеш
04 Февруари 2006 12:53
Нищо съществено и значително. Просто един лузър съчувства на други лузъри, но това не ги прави уинъри!
04 Февруари 2006 13:38
Наум
......Да четат Лок, Хънтигтън, Сегала, Фром , Хобс, Аристотел и Тошо Пейков и да правят нещата така, като са ги правили в експертната си дейност.....
Айдяяяя и Нум нареди Тошо Пейков до Аристотел и Хобс, както Дайната беше наредил Лъчезар Тошев до Попър и др. световно известни философи.
Господиииииии, защо не слезеш у Българията, че да си прибереш вересиите дето си ги раздавал.[/size=2]

Редактирано от - bot на 06/2/2006 г/ 10:01:00

04 Февруари 2006 14:09
...ненастрадал се...
04 Февруари 2006 14:36
Аве Марксе,
Ама ти хептен си опериран от чувство за хумор...Не вземай нещата толку на сериозно..
04 Февруари 2006 15:46
...човечноста е И стръвта на куката, трохичката с която звярът примамва жертвата...
04 Февруари 2006 16:43
Много негативна енергия в този форум...Не случайно успелите и интелигентните хора са признати навсякьде, освен в България - завистта е супер качество

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
God Bless U!!!
04 Февруари 2006 16:45
Натиснете тук

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
God Bless U!!!
04 Февруари 2006 17:43
Ако не се лъжа, книгата на Реймънд Муди имаше заглавието "Живот след живота". Но много преди тя да излезе у нас, за "тунела на Муди" българинът можеше да научи от Стивън Кинг, от "Мъртва зона", макар и само с няколко изречения, колкото да разпали любопитството на читателите в тази насока.
Поздрави Такоко!
Гледал съм на касета един добър филм по темата-"Майриг", преведоха ми го като "Майка", но не знам дали е така. Наистина добър филм.
Всеки има право на собствено мнение. Но за хората на изкуството не е много полезно да навлизат в политиката в днешно време и съм съгласен с Пейчо.
04 Февруари 2006 18:34
Талантлив си не по лична заслуга, вродено е, на поетичен език дар, нататък е смелостта и волята да му служиш въпреки болката
04 Февруари 2006 20:31
Хубави, но чужди мисли има този интелигент-арменец, а защо чужди, еми щото някак не се вързват с политическите му убеждения... Между другото това е историческа съдба за много интелигенти да се разминават с политическите събития на времето в което живеят...щото ги използват политически шчмекери. Но нейсе, живота не е театрална сцена или сън...а на яве...?!
04 Февруари 2006 20:38
Най-гнила част на гнилата интелигенция е т. нар. художествено-творческата.
04 Февруари 2006 21:49
Majrig(майка) e МНОГО СИЛЕН ФИЛМ! А, гледал ли си "Арарат" на Нагоян, канадска продукция?

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
God Bless U!!!
04 Февруари 2006 22:50
Науме
Много прочувствено и сериозно си го написал, че не можах да схвана хуморът ти.
Пойсейдон
Чел съм книгата на Раймънд Муди някъде през 80-те на английски, ътака, че може и да съм забеаравил точното име.
Има една по-скорошна книга, която се нарича "Смърта"- издадена у нас. В нея се разглеждат всичките тези неща свързани със смърта. Там се заключава. че действително има нещо такова.
На друго място се дават данни за прераждането, така едно момиче от Индия започва да твърди, че е било женено, казва името на мъжа си и града, където е живяло. като отиват в този град то веднага познава мъжа си. Пита го за децата си за роднини, все информация, която няма от къде да научи.
04 Февруари 2006 23:07
Твърденията за прераждания са или дежавю, или мистификации.
04 Февруари 2006 23:24
Аве попе, отгде иде душата тогаз? Отгде се взема родовата памет? Наверно по дърветата пораства
05 Февруари 2006 00:26
Душа има, несъмнено. Световните религии приемат, че след смъртта тя отива при Бога, за да получи това, което е заслужила. Както пише апостол Павел: "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" [Послание до Евреите 9:28]. Прераждането е индийски мит без никакво основание.
05 Февруари 2006 01:16
arhiman
[Златен]
от Bulgaria
Както пише апостол Павел: "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" [Послание до Евреите 9:28].

Навремето за такива грешки ги пращах направо посланици в Монголия!
Бръзо го оправяй на 9:27, додека го не е видял Пръванов!

" тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение."
[Послание на св. ап. Павла до Евреите 9:28]




Редактирано от - другаря Тодар Живков на 05/2/2006 г/ 01:32:14

05 Февруари 2006 01:30
Елизабет Кюблер-Рос и/или Раймонд Муди - тези хора май имаха нещо общо със съдържанието на "Ах, този джаз" на Боб Фос...

Талантът на човек се дава, за да направи себе си и другите хора по-добри и мъдри!

Поздравления, проф. Азарян! Пожелавам Ви още много енергия, ентусиазъм и вдъхновение!
05 Февруари 2006 01:56
Ама не успе да ги обърне на християни пустите му евреи; само кога келепир има в таз една работа...
05 Февруари 2006 02:03
Попе, съдът не изключва безсмъртието на душата. Ролята на този съд в Източните вярвания играе т. нар. Карма
05 Февруари 2006 03:31
Прочетете статията на сайта:

http://www.dveribg.net/content/view/1622/ 39/
05 Февруари 2006 07:38
Четох попе, стигнах до извода, че не било "прераждане" ами "възкресение". Т. е. Цъкрвата използва друга дума за същото нещо, само за да се различава от Източните учения. Разликата доколкото схванах е - душата не може да преминава в растения и животни. Но като гледам людете наоколо, не мога да се съглася с догмата, засега.
*
2. Книга Премъдрост Соломонова •••
КНИГА ПРЕМЪДРОСТ СОЛОМОНОВА * * Тая книга е преведена от гръцки. 1 [1:1] Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със...
...[1:4] В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; [1:5] защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи...
...[8:19] Аз бях даровито дете и получил бях добра душа; [8:20] при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло. [8:21] Като разбрах, че иначе не мога я...
*
Благодяря за препратката, безценна е!
05 Февруари 2006 11:16
Такоко,
да, гледал съм го. Той е сравнително по-нов филм и е също много добър.

Mrx,
Не е толкова важно заглавието. Освен това, което си посочил, си спомням за още една книга - на Франсоа Брюн "Мъртвите ни говорят". Така се случи, че четох почти последователно Реймънд Муди и същата тази книга, та ми се сториха като писани от един и същ автор, просто втората изглеждаше като естествено продължение на първата.
Там беше описан и феноменът на "автоматично писане" по повод на убит по време на Първата световна война френски лейтенант, който в продължение на 17 години контактува така с майка си, до нейната смърт. И, доколкото си спомням, все още се пазят 10-те тетрадки с написаното от майката.
Е, имаше и още много други шокиращи неща.
05 Февруари 2006 11:47
Дедо Господ знае Истината, животът свършва когато душата напусне тялото, опелото е разлъка на душата с тялото, тя продължава по своя път, после е ослепителната светлина, кой е видял нещо в нея
05 Февруари 2006 12:22
Пойседон
Проблемът е, че науката не може да обясни съзнанието. В "Холографската вселена" е направен опит да бъде обяснено и също множеството такива странни факти. Това обяснение се основава на хипотезата на Дейвид Бом, според която Вселената е една холограма. Холограмата има свойството, че във всяка нейна точка има информация за целият обект. Така може да бъде обяснен парадокса на Айнщай-Подолски-Розен (АПР) от квантовата механика. Нашите сетива фактически превръшат тази холограма в това което виждаме, математически процеса се нарича Фурие трансформация.
Действително все по-ясно става, че светът такъв какъвто го виждаме не съществува независимо от нас, по-скоро той не е такъв ако не участват нашите сетива и нашето съзнание. Така например се знае, че всяко тяло, което ние възприемаме като плътно е 90% празно.
Така, че съзнанието е също форма на холограма, която нашият сетивен апарат обработва.
Разбира се от Библията ние не можем да научим нищо, както попчето по-горе се мъчи. Тя е сборник от митове. Идеята за съществуване на душата, (която можем също да мислим като една холограма), е съществувала във всяка митология на всеки народ. Това е описано във книгата "Маскитите на бога" на Джоузев Камбъл.
Бог ние бихме могли да мислим източника, съдържащ информацията, от който се поражда холограмата Вселена. Така, че се избягва антроморфизма на Бога, т.е., той не е личностен, както го описва Библията, а част от Вселената, както го е разбирал и Айнщайн.
05 Февруари 2006 13:14
Душа не се продава, дяволът иска да влезе във вечността, ще ви даде много, но ще ви вземе всичко
05 Февруари 2006 14:10
Коментариите слаба ракия, само Ангелика -азарянска е на висота...Ха Ха.
05 Февруари 2006 14:44
Брей, какво му става на форума - тук само 44 мнения, под К. Добрев - 160?...
06 Февруари 2006 00:02
Mrx,
Съжалявам, че чак сега мога да отговоря на постинга ти.
Наистина ме заинтригува и, след малко търсене в google видях, че дори се отнася за цяла серия от произведения на покойния вече J. Campbell. Сигурен съм, че си струва да се прочетат, макар че в търсачки на книги он-лайн досега не можах да намеря нещо от него, смятам да продължа да търся.
А, за съжаление, бях много ангажиран в събития с реални "превъплъщения" от коментирания вид, както и с много усилия да се предотвратят други такива.
Просто днес за мен е много напрегнато работно денонощие.
Поздрав!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД