Темата „4 февруари" е дълбоко емоционална мен. Споменът за онези дни преди 9 години предизвиква и силна гордост, и силна болка едновременно.

Затова не мисля, че аз съм подходящият човек, който трябва да дава политическа оценка на решението на Николай Добрев и Георги Първанов да върнат мандата за съставяне на правителство и произтичащите от него последствия и реакции. Но мога да разказвам моята истина за 4 февруари и изводите, които съм направил за себе си.

През годините някои дискутираха честно тази тема, за което им благодаря. За други тя се превърна в терен за политически упражнения. От вестниците научих, че решението за връщането на мандата е взето в някаква кръчма, после други писаха, че това съдбовно решение е следствие от среща на Копитото. Имаше и разказ, в който се казваше, че връщането на мандата е било продадено. Въобще



родиха се много митове и легенди



А всевъзможни измислени герои съчиняваха своеобразен политически фолклор и се изживяваха като спасители на обществения мир.

Времето, както винаги, утаи страстите. Границите на партийното и идеологическото разделение се размиха. Дори само фактът, че днес говорим за 4 февруари, а не за 10 януари, е показателен.

Моята малка лична истина за 4 февруари 1997 г. е много проста. Тази дата е символ на почтеността и морала в политиката. Символ на това, че властта не е и не може да бъде самоцел. Че винаги управляващите са зависими от интересите на управляваните. Така искам да я запомнят хората.

Вярвам също, че от онзи съдбовен за България, за БСП, за моето семейство ден започна отрезвяването и успокояването на обществото. Хората постепенно престанаха да делят политиците на „лоши" и „добри", определяйки това само на фона на партийната им принадлежност. А резултатите от промените в нагласите на обществото се видяха на парламентарните избори от 2005 г. Тогава за първи път имахме шанса да гласуваме "за", а не "против" - "за" продължаване на стабилизацията в страната, "за" точна и последователна работа по основните приоритети във външната и вътрешната политика, "за" коригиране на грешките. А всички, които заиграха с "анти"-тези загубиха.

За моята партия - БСП, 4 февруари



не означаваше край и провал



на едно управление, а ново начало на реформи и модернизация. Резултатите от този дълъг процес, започнал през 1997 г., са налице днес. БСП е модерна и диалогична партия, която успя да сформира широка коалиция, подкрепена от голяма част от българите. В днешното управление и в диалога между партиите виждам реализирани идеите на 4 февруари.

И днес в амплоато си на народен представител за мен има един много важен урок, който смятам, че съм научил добре и се опитвам да прилагам. И той е, че политиката трябва да слезе от високата сцена и да започне да чува хората и да вижда реалните проблеми. Те имат право на равен шанс и достоен живот. Винаги ще съм на тяхна страна, когато протестират срещу реалността, която не им позволява да реализират своя потенциал.

БСП изживя своя 4 февруари. Сега ми се иска поуките от този ден и последвалите събития да станат достояние на повече млади хора. Защото те не са обременени нито от идеологически, нито от политически оценки за случилото се преди 9 години. Така след 10 години 4 февруари ще бъде ден на националното съгласие и разум. Сега описваме събитията през призмата на това, което всеки от нас сам е преживял на тази дата.

---

* Кирил Добрев е депутат от БСП. Той е син на покойния Николай Добрев, който преди 9 години заедно с Георги Първанов върна мандата за съставяне на правителство.