Казвам му на кръчмаря Спас:

- Спасе - викам, - що не вземеш да издаваш ти един вестник?

А кръчмарят Спас ме пита луд ли съм, идиот ли съм или просто искам да си изпрося още една водка на вересия.

Обяснявам му, че нито съм луд, нито съм идиот и му предлагам даже име на вестника.

"Кръчмарски глас" примерно.

А ако това му се струва старомодно, може да го нарече "Спасение". Щото той - Спас, а вестникът - "Спасение", връзва се.

Може и "Спас прес" или "Спас трибюн", за да сме в тон с времето и с евроатлантическата ни ориентация.

Кръчмарят Спас пак ме пита идиот ли съм.

Аз пак му обяснявам, че не съм и му разкривам смисъла на идеята си:

- Има празна търговска ниша, бе Спасе! - викам. - Пазарът - викам - направо плаче за един кръчмарски вестник!

И понеже Спас ме гледа неразбиращо, аз уточнявам:

- Всички вестници - викам - почнаха да се продават в комплект... Един вестник се продава заедно с филм, друг вестник се продава заедно със списание, трети вестник се продава заедно с книга... Така ли е?

Спас вика, че е така.

- Ами като е така - викам, - представи си как читателите ще се бият за твоя вестник, като го пуснеш днеска с бира и кебапчета, утре - с гроздова и шопска салата, в други ден с водка и доматен сок?! А?! Ще се избиват - викам - читателите да купуват твоя вестник!

- А с мастика може ли? - пита Спас.

- С мастика - викам - в петък! Щото мастиката по-дълго държи, значи това ще е вестник за уикенда!

Спас се замисли. И ми отпусна още една водка на вересия, няма защо да си кривя душата.

Така че - очаквайте вестник "Спас-прес"! Вестник и още нещо!