През септември 2004 г. австрийски съд осъжда 18-годишна българка да не стъпва на територията на Европейския съюз до 3000 г.

Байсе К. е циганка джебчийка, задържана над 30 пъти за кражби. Всеки път е пускана, защото се представя за 13-годишна и властите нямат право да я арестуват и съдят. Не носи документи, които да покажат истинската й възраст. Затова полицията ползва хитрост - чрез доклад на съдебен лекар се доказва, че е поне на 16 г. Така вече може да започне разследване, а с помощта на българската полиция се изяснява, че дори е надхвърлила 18 г. Така, преди да ни я върнат, тя лежи в тамошен затвор.

Този разказ с неочакван край обаче е частен случай. Точно година преди това вътрешният министър на Австрия Ернст Щрасер обявява пред в. "Курир", че България и Румъния няма да получат входен билет за Европа, ако не озаптят бандите си от джебчии. "Български



улични престъпници се възползват от безвизовия режим



и след като си свършат работата, офейкват", заявява министърът.

Въпреки усилията и на двете държави нашествието на наши ромчета крадци продължава. И то не само в Австрия, а и в Италия, Швейцария, Чехия, Англия. Но от Виена най-често надават вой. За последно само преди дни - евродепутатката Елс де Хрон, член на делегацията за предприсъединителната комисия за България, изпрати писмо до вътрешния министър Румен Петков с питане какво прави МВР срещу трафика на деца, които крадат и просят в Европа, при положение че само за 11 месеца миналата година в Австрия са засечени 540 българчета. "Проблемът наистина не е решен, но нашите джебчии не са чак толкова много - колегите регистрират всеки отделен случай като човек, а всъщност често едно и също дете е задържано по 20-30 пъти", казва Ангел Буневски, единственият експерт по джебчиите в дирекцията на националната полиция. И единственият, който е ходил два пъти във Виена заради нашите крадци.

След като досегашните мерки не дават резултат, държавата най-после се е решила на нещо по-драстично. С изменение в Закона за българските документи за самоличност на непълнолетни, за които има данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето, вече няма да бъде разрешавано да напускат страната. Т.е. на онези, за които има данни, че се използват за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали, получаване на неправомерни материални доходи, както и за сексуално насилие. На такива деца няма да се разрешава да излизат от страната, няма да им бъдат издавани паспорти и заместващи ги документи, а издадените ще се отнемат. Забранителната мярка ще важи до 2 г. Изключение ще се прави само при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи.

Новата практика ще влезе в сила, след като бъде подписана инструкцията за нейното прилагане.

"За съжаление мярката няма да може да се прилага за всички такива деца, защото в МВР задължително трябва да постъпи документ, че всяко от тях е било задържано в друга държава заради такова престъпление. Не винаги чуждите власти обаче изпращат такива писма до посолствата ни, защото така нарушават закона за личните данни", обяснява Буневски.

Обсъжда се налагане на санкции и на родителите на такива деца - и забрана за напускане на страната, и парични глоби. Но това още не е прието. Сега възрастните могат да бъдат връщани само ако са нарушили визовия режим, а тарторите на джебчийските групи, които често са и родители на някои от децата, не вършат престъпления в чужбина. Те само събират парите. А сумите са впечатляващи. Някои от задържаните във Виена деца



имали в себе си по около 2000 евро



Не всеки ден имат късмет, според австрийските власти дневният минимум е 350 евро. Но и това по нашите стандарти си е една предобра месечна заплата. А разходите на ромите са малки. Мургавите ни сънародници успяват да се свържат с китайци и турци, които държат евтини хотели в покрайнините за невероятната сума от 10 евро на стая. В която спят 4 души. Иначе в България, босовете на циганските кланове живеят в къщи-палати, в които домашни прислужнички са българки, разказват полицаи.

През лятото на 2004 г. Буневски и двама негови експерти по трафика на хора от НСБОП отиват във Виена да помагат за идентифициране на българските джебчии. Там обаче нямат никакви полицейски правомощия, затова не могат дори да разпитват крадците.

Всъщност според местните закони, ако детето е малолетно, полицията също няма почти никакви права. Полицаите могат само да приберат джебчиите, да разговарят с тях за половин час и да ги пуснат. Хлапетата знаят това и лъжат поголовно - представят се с чужди имена и твърдят, че са под 14 г. Паспортите им държат възрастните тартори на бандите. Ако все пак полицията стигне до свърталищата им и открие документите, циганите са предвидили друг трик. Още в България, когато родителите вадят паспорт на детето, се договарят с други роми и вземат снимката на тяхното. Така се вписват имената на истинското дете, но се слага фотографията на другото. Мургавите искат паспортът да се извади с експресна поръчка за 24 часа. Плащат си, имат пари. Така избягват проверката, която районните инспектори трябва да направят, за да установят самоличността на детето. Особено в провинцията, където един полицай отговаря за няколко села, това практически е невъзможно.

Има и друг вариант - детето се извежда от страната от някой роднина с нотариално заверено разрешение от родителите. Те са го продали. Тарифата е около 2000 евро.

След всички усилия на братята роми се оказва, че само когато има български полицаи във Виена, за тях става напечено. Буневски и колегите му прекарват там два месеца. Разпознават по снимка всяко задържано джебчийче. Това в повечето случаи не е трудно, контингентът е добре познат. Ако е нужно, се изискват данните на детето от България. Така се установява кои от малките са надхвърлили 14 години и тогава вече е възможно



да бъдат задържани и депортирани



По-малките се изпращат в кризисен център във Виена, където получават храна и подслон. Могат да останат колкото искат, но те се възползват от правото да си тръгнат, когато поискат.

Докато са там нашите полицаи, са задържани и няколко навършили пълнолетие крадли. Тях директно ги изпращат в затвора.

След цялата тази акция проблемът е сведен до нула, за една седмица няма нито един случай. Не всички джебчии са задържани, предполага се, че останалите са се изнесли от града, но ефект има. Австрийците искат да има наши полицаи постоянно. Това обаче и досега не е станало факт. Въпросът със заплащането не е решен. Буневски предлага на колегите си една палеативна мярка - да бъдат задължени хотелиерите или собствениците на квартири да уведомяват властите, ако настанят български граждани, като съобщават и имената им. Няма обаче обратна връзка дали това се прави.

От българска страна обаче има развитие. През 2003 г. Международната организация по миграцията констатира, че социалните домове за безпризорни деца в София не отговарят на минималните хуманитарни изисквания. Затова връщането на деца е прекратено. След ремонт на Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в София и инспекция от Виена обаче депортирането вече е безпроблемно. Не че такива деца са много - по данни на Гранична полиция през 2005 от Виена са върнати едва 12 деца.

Когато малките се озоват у нас, ги поемат нашите институции. Опитват се да въздействат на родителите, но успехът е почти нулев. Дори чрез съда се правят опити някои от малките да бъдат отделени от майката и бащата и оставени в домове за социални грижи. Това обаче става само в най-тежките случаи, и то предимно когато детето е било принудено да проституира. А това е друг казус.

Преди време виенският следовател Гайгер съобщава, че по-големите джебчии са сексуално експлоатирани, ако 1 седмица не успяват да съберат изискваната сума или просто пораснат много. Посредници плащали по 700 евро за наемането на момиче за 24 часа, което се отдава под наем на мъже. Една от жертвите разказала, че е трябвало да обслужи 17 за един ден. Според Буневски обаче това не е вярно или ако има такива случаи, те са единични.

"Ромите са разделени на кланове, едни се занимават с джебчийство - основно кардарашите, други - с проституция. Вероятно защото всички са мургави, колегите са помислили, че става дума за едни и същи", казва нашият полицай.

Джебчиите ни вече са стигнали до Япония - в момента две нашенки са в местен затвор. Едната е циганка, другата обаче е българка, която при това знаела английски и японски! Първата крадяла и е осъдена на 1.5 години, другата, която заговаряла жертвите - само на година.

На нас, тук, далеч и от Австрия, и от Япония, ни остава единственото утешение, че най-ловките джебчии се изпращат в чужбина. А тези, които остават у нас, в някои случаи дори не успяват да ни преджобят.