да бъде силно любен и мразен - това е неотменен атрибут на всеки вожд. няма как поддръжниците му да са му фанатично верни ако противниците му не го мразят и в червата. че то точно скандалността и драматизма наелектризират тълпите и ги подготвят за пристъп страшен към урните. но накрая се оказва че обичащите са далеч по-малко от мразещите или безразличните, защото фюрера е една егоцентрична черна дупка за пари, власт и народна любов и разумните хора го избягват. по дефиниция политическия фюрер води дори да няма желаещи да го следват, защото се вълнува само от себе си и (евентуално) близкото си обкъжение от лакей и сикофанти и няма връзка с живота на народа. той е един високопрофилен шоумен, който осигурява на електората си
не представяне, а представление. това важи за костов, важи за сидеров, важи за доган и другите фюрерчета из БГ полит-пространството