Нападателят на "Локомотив" (София) Дончо Донев слага край на 20-годишна футболна кариера. На 38 г. ветеранът ще изиграе днес последния си мач - срещу "Левски". "Поиграх достатъчно. Имам сили да изкарам още един сезон, но е време да дам път на по-младите", анонсира оттеглянето си Донев преди седмица. Всъщност той от самото начало "дава път на младите" и сякаш през всичките 20 г. на терена оставаше в сянката на някого.

-----

Дончо Донев подписва първия си договор на 18 г. и през сезон 1985/86 заиграва в "Б" група с родния "Димитровград". В първата си година като професионален футболист той помага на тима да влезе в "А" група. В елита младежът показва невероятен потенциал на дясното крило и макар "Димитровград" да изпада отново, талантът му не остава незабелязан. "Най-зоркото око" в българския футбол, тогава треньор на ЦСКА - Димитър Пенев, веднага го привлича на "Народна армия". За зла беда по това време на десния фланг на "армейската" атака действа един друг младеж - Емил Костадинов, и за 4 сезона с червената фланелка Донев записва едва 66 мача (голяма част от тях като резерва на Емо) и 9 гола. Спорно е кой от двамата нападатели е бил по-добър към онзи момент. Фактът е, че Стратега заложи на Костадинов и произведе суперзвезда - нещо, което на Дончо не се случи.

Въпреки статута си на "златна резерва" Донев постига всички значими успехи в кариерата си именно в ЦСКА - 3 поредни титли, 2 купи на България, 2 на съветската армия, както и Суперкупата. Впрочем той е сред малкото футболисти, имали честта да играят в първия и последен мач за Суперкупата на България през 1989-а "Черноморец" - ЦФКА "Средец" (0:1). Естествено влиза на мястото на Емил Костадинов.

След престоя на "Армията" кариерата на Донев се развива непостоянно, редуват се трансфер след трансфер и



за 14 г. нападателят

сменя тима си 12 пъти



Маршрутът му лъкатуши по оста София-Пловдив-Турция и обратно и всичко, което "намира" по пътя, са още две национални купи - с "Локо" (Сф) през 1995-а и с "Левски" (1998-а). Може би най-силният му мач е именно финалът през 1998 г., когато "сините" унижиха ЦСКА с 5:0. Донев вкара един гол и изработи тези на Николай Тодоров и Гонзо, за да вгорчи 50-ата годишнина на бившия си клуб.

Нападателят е изпитвал радостта от победата над "врага" и в "червения" лагер, и то отново при успех с 5:0 - през 1989-а. Тогава обаче изобщо не влиза на терена, защото там в разцвета на силите си е триото Стоичков-Пенев-Костадинов.

Една от несбъднатите футболни мечти на Дончо е трансфер в голям европейски отбор. Вярно, поигра няколко пъти в Турция, но "Ванспор" и "Дарданелспор" се произнасят малко по-трудно от "Барселона" и "Порто". Причина за неосъществената еврокариера, разбира се, е и стагнацията в българския футбол след 1989-а. Защото големите трансфери на родните таланти от това поколение бяха осъществени около 10 ноември и след световното в Щатите, а Донев в единия случай седеше на резервната скамейка, а в другия изобщо го нямаше. По-късно вече и възрастта си каза думата.

Другият нереализиран блян е сериозно присъствие в националния отбор. Но като си спомним с какви нападатели разполагаха Пената, Херо, Стойчо Младенов и Пламен Марков, логично Дончо Донев пак остана в сянка. Само Христо Бонев през 1998-а се осмели да заложи на тогавашния нападател на "Левски", но "експериментът" се оказа неуспешен - 0:3 от Полша в Бургас в кампанията за Евро 2000. И така на 31 г. Донев изигра единствения си мач за България.

"Много пъти съм мислил какво постигнах и какво изпуснах във футбола - сподели той. - Доволен съм от себе си, за нищо не съжалявам. Вярно, можеше да отида в някой известен клуб в чужбина или да оставя някаква следа в националния отбор. Но никой не може да избяга от съдбата си."

И щом споменаваме съдбата, то



пъпът на Донев явно е

"хвърлен" в кв. "Надежда"



в столицата. Защото след като за първи път стъпва на ст. "Локомотив" през 1991 г., той си тръгва и се връща 4 пъти, преди да разбере, че "Локо" (Сф) е клубът, в който ще се раздели със зеления терен. Там Дончо е изкарал най-голям период от кариерата си - общо 7 г. Той е част и от последния триумф на "железничарите" - купата на България преди 10 г., и от възраждането на тима този сезон.

"Преди време се бях зарекъл, че ще се оттегля, когато успеем да създадем стабилен отбор - припомни Донев. - Е, това се случи. "Локомотив" играе модерен футбол, има чудесен колектив и е конкурентен на силните в "А" група. Значи и моето време е дошло."

Днешният мач ще е под N335 за Дончо Донев в "А" група, което го изкачва на 31-о място във вечната класация на елитната дивизия. Той има и 88 гола, които по ирония на съдбата го нареждат пред трима от най-големите съвременни голмайстори - споменатите вече Стоичков, Пенев и Костадинов.

"Не исках да правя бенефис, а тихо и кротко да изиграя последния си мач на нашия стадион в "Надежда" и да кажа сбогом на привържениците и ръководителите на "Локомотив". Дербито с бившия ми клуб "Левски" си е нормален двубой от шампионата - аз дори не знам дали треньорът Грозданов ще ме пусне в игра", казва винаги скромният Дончо Донев. Е, Грозданов със сигурност ще пусне ветерана в игра за последно. Най-малкото защото привържениците на "Локомотив" имат право да се сбогуват с "последния мохикан" на българския футбол. И да му пожелаят успех в нелекото начинание, което му предстои. А именно - грижата за българските футболисти.

Дончо Донев е президент на националния футболен синдикат (прераснал в Асоциация на българските футболисти) от самото му създаване през 1998-а. Наскоро дори отказа предложения му ръководен пост в "Локо" (Сф), за да продължи да изпълнява функциите си на футболен "омбудсман". "Ръководството на "Локомотив" ми предложи да си избера пост в управата на клуба - каза Донев. - Мисля, че ми е много рано да ставам шеф в "Надежда", пък и ако го направя, няма да мога да изпълнявам задълженията си в синдиката."

Най-близката цел на профсъюза е да приеме изцяло под крилото си професионалните играчи в България. "От следващия сезон договорите на футболистите ще бъдат граждански, а не трудови. Към асоциацията ще има здравноосигурителна каса, която ще събира здравните и пенсионните вноски на футболистите и ще ги внася в НОИ. Така ние поемаме цялата отговорност за спокойното развитие на футболистите", обясни Донев.

И така днес на ст. "Локомотив" от 18.00 ч. Дончо Донев ще облече за последен път футболен екип. "Червено-черен", защото "капризите на съдбата" го накараха да носи именно него най-дълго. След това ще му стискаме палци да внесе поне малко ред в родната футболна действителност.