И този път дясното обединение започна като латиноамериканска сапунка. Толкова е завързана, че даже и сценаристите едва ли проумяват как ще завърши - много актьори, много вълнения, дързост, даже и красота. Няма го само главния герой (кандидат-президента), никой не го знае, ама всички си представят какъв трябва да е.... Той и идея си няма за цялата работа, ама като научи....

Сапунката си е наистина от класа - дават я само сутрин, по бабешкия праймтайм, когато телевизионните водещи търсят новини. Е, малцина се събуждат да я гледат специално, но пък и да пропуснеш серия не е фатално - преди десетина дни Димитър Абаджиев ни успокои, че двама от героите (Петър Стоянов и Иван Костов) дори не си говорят. Оттогава сюжетът не е мръднал и сантиметър. Костов сам се издига за президент и сам се сваля. Стоянов пък отдалеч му се умилква - "хайде да не се мерим, щото така ще се самоубием". Публиката тръпне да разбере дали накрая ще се възцари любов, или ще настане масова смърт, щото някои къта арсен за шампанското. Вероятно ще разберем, след като си продумат.

За да стане хубав филмът,



необходим е екшън и бърза развръзка



Време няма - текат баталии в съдебната система, всички се взират в първите стъпки на новия главен прокурор. Бойко говори за партия. Идва мониторинговият доклад на ЕС, следват страсти и неволи. През лятото публиката ще гледа и сънува футбол на световното, парламентът ще е във ваканция. На никой през това време няма да му е до десния филм. Ако сините искат да имат кандидат, който не е партиен лидер и не е толкова изцапан от политиката, вече са закъснели. Човекът трябваше да го има, да е известен на хората, да има период за грешки и поправки, за възход.

А десницата е едва на етап "изграждане на политически основания за обща кандидатура". Т.е. доникъде. Тепърва следва изграждане на профил на кандидата, условията, които той ще постави, и условията, които едните десни ще изпълнят, другите ще отхвърлят... Нищо чудно десницата да изпадне в ситуацията на БСП отпреди пет години - без кандидат до последно заради коалиционни неуредици. Но десният Първанов, който да атакува в безизходицата и да спечели, няма да се появи - лидерите са много и не се знае



президентството ли е мишената,



или вождовете просто се стрелят помежду си.

Не мудната развръзка обаче е най-големият проблем на дясната сапунка. Нито пък разноговоренето. Даже не е Яне Янев, който в парламента е десен, а извън него плюе по цялата политическа класа. Дори не и в дартса, на който играят Костов и Софиянски, Стоянов и Надежда Михайлова. Много скоро на преден план ще излезе кандидатпрезидентска двойка, която най-вероятно, няма да има нищо общо с всички тях.

Основният проблем са калпавите реплики, по който сричат подгряващите герои, докато главният все още не се е качил на сцената. Доста зле му постилат. Всичко, което до момента излиза като послание към обществото, е лесно оборимо, виси във въздуха. Ако десният претендент гради кампанията си върху досега формулираните послания (по всичко личи, че ще е така), няма да може да обясни защо въобще се кандидатира.

Ето какви аргументи чухме до момента в подкрепа на единната дясна кандидатура и за шансовете й:

Теза 1 - "Само с общи действия можем да постигнем конкретни резултати" (Петър Стоянов).

Вярно твърдение, но само на базата на аритметиката, че най-добре е гласовете да не се пилеят. След толкова тежки думи един другиму, пълното дясно обединение не само изглежда невъзможно, но и нецелесъобразно. То не може да е на принципа "щом не си ляв и не подкрепяш кабинета, значи си с нас". Стоянов направи ли сметка дали СДС спечели от коалицията, с която влезе в този парламент? Колко гласа, например, е донесъл Праматарски, който впоследствие бе изгонен от групата? А колко ще помогне сега Мозер (а може би Китов, още не е ясно)? При определянето на "политическата рамка" десните изпаднаха в двете крайности - формата "Европейска народна партия" и коалиция, която в общи линии копира силите в парламента. Само че част от ненужните десни са в Народното събрание именно заради онази безсмислена коалиция, която се яви на изборите. И двата случая - ЕНП или парламентарна коалиция, кандидатпрезидентският блок не се формира според реалната тежест на десните партии в обществото. А по някакви вътрешни причини, които само те си знаят.

Теза 2 - "Първанов е представител на статуквото, хората искат промяна, идва наш ред" (Стефан Софиянски, записана по-късно в "политическите основания").

Десните ще извършат най-голямата глупост, ако изградят концепцията си на такава основа. Хората наистина искат промяна, но не и по скалата ляво-дясно. Алтернатива се търси на целия елит, същия който Костов, Стоянов, Софиянски и другите творяха 16 години. "Всички са маскари" - този принцип ще движи гласоподавателя и на тези избори. Затова издиша и твърде екзотичният вариант лидерите да се оттеглят и на сцената да се завърне неопетнен "динозавър".

Теза 3 - За "възкръсване на старата десница" (обобщена от Георги Марков)

Генерално бърка в най-важното направление - за големите очаквания към нея. Никой, ама абсолютно никой вече не таи надежда, че старата десница е пътят към спасението. Няма да се намери кой да гръмне от радост, когато старите рицари надянат доспехите. Те бяха рицари по време, когато "всички СДС гледаха". Днес общественият интерес към цялата десница почти се е стопил до рейтинга на БЗНС-тата. Носталгията по старите сини муцуни е също толкова голяма, колкото и по братята Неврокопски, например.

Теза 4 - "Първанов бабува на тройната коалиция, насила вкара ДПС във властта, българите имат нужда от друг човек" (ВМРО и ДСБ, приета като програмна и от останалите)

Вярно е, че много българи няма да простят на президента. Но от полза ли е тезата на дясното? А и безопасна ли е на фона на горящите фесове? Първо, "патриотичният дебат" налива вода в мелниците на "Атака" и Бойко Борисов. Второ, лесно е да се противопоставят аргументи, които ще се върнат като бумеранг върху десните партии. Без ДПС властта щеше да е нетрайна, страната се спускаше по нанадолнището към предсрочни парламентарни избори. Картинката щеше да се хареса в Брюксел, където и без това ни гледат напоследък с тъмни очила. А точно членството ни в ЕС дълги години бе идейната идентификация на десницата. Предсрочни избори биха дошли дюшеш и за "Атака". Пак питане към Георги Марков, който напира за избори за ВНС, нова конституция и нова държава - с "Атака" ли ще ги прави?

Теза 5 - "Обединението трябва да е повсеместно, от общинските съвети до парламента" (Надежда Михайлова).

Бившата първа дама на СДС може да бъде поздравена единствено заради упорството, с което събира парчетата на мозайката. Нищо повече. Т. нар. десен алианс е римейк на една друга безкасова сапунка - "Форматът 10 ноември". И ще бъде успешен точно колкото нея. Алиансът засега изглежда като лична борба на Михайлова в търсене на кауза за реабилитацията й. А пък разпадът по места отдавна се движи по собствени неполитически механизми, които не могат да бъдат спрени по никаква политическа причина, била тя и президентска.

Теза 6 -"БСП преяде с власт, затова Първанов не трябва да повтаря мандата" (всички).

Подобно "послание" е не само смешно, но и направо обидно за избирателя. Както е тръгнало, скоро ще чуем и предложение за промяна в конституцията - ако партия спечели няколко вота, да участва в следващия само ако иска да го загуби.



Какво следва от всичките тези послания? Нищо кой знае какво - просто десният кандидат ще нагази в блато от объркани платформи и дори да е вълнуващ колкото Освалдо Риос, няма как да изплува. Всъщност, в момента сценаристите едва ли са стигнали чак до финала.

А можеха ли десните послания да звучат по друг начин? Можеха. Ето едно такова - "Да, през годините бъркахме, грешахме, но се учихме в движение. Има достатъчно трезви българи, които съзнават опасността от шовинизма и от нуждата от дясна политика. Нашата кандидатура е заради тях."

Дебат за дясното наистина е нужен, но не за бъдещето на десните партии. А за десните действия, които трябва да се предприемат в политиката. Теми много - данъците, образованието, църковният брак дори... Политиката се напълни с националисти със святкащ поглед, с генерали... Сякаш се задава военно положение. Задачата на всички разумни партии в момента, включително и на десните, е да върнат политиката към нормалността. И трябва да използват всякакви поводи, каквито са президентските избори, за да водят трезв дебат.

Вероятно десницата ще направи такъв опит. Но ще е твърде късно. И кандидатът й, дори да е добър, няма да има нито време да говори, нито някой ще го чуе. Защото почне ли веднъж сапунката, само бабите с безсъние доглеждат края й.