:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,302,500
Активни 65
Страници 2,036
За един ден 1,302,066

Селянинът и гражданското общество

Как едновременно да обичаме селското в себе си и да го променим
СНИМКА: Пресфото/БТА
Възможно ли е да се направи гражданско общество от селяни? Въпросът е болезнен не само заради предстоящото приобщаване на България към ЕС. В него пулсират някои дефекти на българския обществен живот от повече от век насам.

Преобладаващото население у нас е било и продължава да бъде селско, независимо от местожителството. То е селско като произход и манталитет с хубавите и лоши неща, които това води след себе си.

Селското и градското са два дълбоко различни начина на мислене, а тяхното преплитане е причина за трудното конструиране на гражданско общество.

Нека веднага отбележим, че градската култура няма дълбоки корени в България поради известни исторически причини. Бленуваното гражданско общество, за което така често и вдъхновено се говори, е продукт на спекулативния търговски дух, роден в античния полис и средновековния град. Селото е било тяхната продоволствена периферия. Затова повечето градове възникват на оживени търговски пътища, край реки и морета. По своята социална структура българското феодално общество е принципно различно от западното, поради което и идеята за града е била различна. През XIV век, когато повечето европейски столици вече са били известни градове, българската столица е на трудно достъпно място в полите на Стара планина, далече от международни търговски пътища и живее затворена в своята отбранителна самодостатъчност. По онова време българските градове са предимно военни крепости с известни административни функции, а търговията и индустрията са нещо второстепенно.

Българският възрожденски град обикновено възниква там, където няма достатъчно обработваема земя, т.е. ражда се от невъзможността да бъде село. Типичен пример е Копривщица. Градчето се е замогнало по време на Кримската война главно с производство на вълнени терлици и чорапи. Мъжете прекарвали по 7-8 месеца годишно на гурбет в Цариград, Смирна, Солун, Александрия, Кайро и други далечни градове, където живеели с копнеж по родното място и откъдето освен армагани донасяли и някои градски табиети. През 60-те години копривщенци си уредили дори частна поща, а жените им носели виенски малакови, букурещки капели и лионски копринени ризи, но се срамували да обуват долни гащи, както пише в спомените си Михаил Маджаров.

Закъснялото развитие на града със специфичния градски тип мислене не е могло да остане без исторически последствия. След Освобождението незрялата градска култура е била залята от селото и селското. Младата държава е имала остра нужда от значителна на брой градска администрация, която е била рекрутирана от средата на лумпенизирани земеделци и занаятчии. През следващите десетилетия този факт е имал зле прикрити проявления в политическия живот и по-откровени в литературата.

Нека очертаем някои



мирогледни различия между селското и градското



Селянинът е свързан с природата и земята. Гражданинът е свързан с други граждани. Градската природа - това са отношенията между хората и тези отношения са проектирани в градската среда - улици, сгради, пазари, кафенета, паркове, театри и т.н.

Социалният свят на селянина се крепи на доверието в рода и родовите връзки.

Градският живот се крепи на доверие в институциите, които регулират отношенията между гражданите. Пренесено в града, селското недоверие към институциите води до тяхната ниска ефективност, особено ако в самите институции също властват нагоните на селското. От своя страна ниската ефективност на институциите води до поява на олигархични структури, които функционират като паралелна власт. Би могло да се разсъждава дали мафията не е в същината си селско (патриархално) явление. Не случайно мафиотските структури се наричат фамилии, а най-известните образци са свързани с традиционни общества като Сицилия.

Селянинът се чувства длъжен да участва в живота на своите близки, да страда заедно с тях, да се притеснява, да ги съветва и да взема решения, когато му позволят. Градът е утвърдил като ценност личното пространство, личния живот и чувството за дистанция. Разликата в нивата на формалност при общуването е нещо специфично градско. У нас липсата на такова разграничение е родила от една страна недружелюбното келнеро-таксиджийско високомерие и от друга - прословутото българско гостоприемство, което често прелива в лепкава фамилиарност.

Селският светоглед е различен от градския, защото



на село животът тече по друг начин



Селското време е по-скоро циклично и сезонно, за разлика от градското, което е по-скоро линейно и исторично. Селското чувство за пространство също е различно. Градското пространство е едновременно тясно и достъпно. На село е просторно и парцелирано - дворове, ниви, градини.

Чрезмерната национална гордост, както и острото чувство за малоценност са селски дефекти в българската менталност. Градската култура се стреми да снижава тази емоционална амплитуда. Градът е чужд на самоцелната изключителност.

Влечението към героичното и подвига, нещо особено характерно за българската историография от близкото минало, е ценност със селски корени, родена от фолклорния епос (Крали Марко, хайдутите и пр.). Пренесена в града, тя лесно се изражда в бабаитлък. От нея в края на XIX в. са произлезли политическият радикализъм и сопаджийството, а в наше време - мутрите.



Мутризацията е дефект на градската култура



През април в. "Сега" даде трибуна на един академичен спор, в който между другото прозираше и контрастът между селското и градското. Отнасяше се до това дали рождената дата на българската държава не трябва да се измести с пет века назад? Без да взимаме страна по същината на спора, се питаме дали има връзка между лекотата, с която едно общество пренаписва своята история, и трудностите при поправянето на конституцията и законите. Изглежда има.

Модерната наука не се занимава с екстремумите, те изглеждат достатъчно ясни и проучени, а се занимава повече с делника, със структурите на всекидневието, ако цитираме популярното заглавие на Фернан Бродел. Изследването на тези неща вероятно би обяснило някои натрапчиви детайли от съвремието. Например, защо в пешеходните подлези паркират коли, защо има коли в парковете и защо, когато някой шофьор отстъпи предимство на пешеходец, той обикновено се оказва чужденец? Отговорите не се крият в древността на българската държава, а в жилавостта на българското село. Правото на силата е по-скоро селска (патриархална) ценност, докато правото на правия е по-скоро градска или гражданска. Автомобилът е по-силен от пешеходеца, следователно по селските норми е по-добре да му се отстъпва.



Сблъсъкът между града и селото



е темелна тема в българската литература. При това в йерархията на емоционалните стойности (противно на цивилизационната логика) градът стои по-ниско от селото. Пасторалният образ на селото с неговата мила патриархалност, добродетелност и простонравие е бил по-често идеализиран. Градът е възприеман по-често като образ на заплашително настъпващия капитализъм, носител на абстрактно зло, извор на поквара, враждебно и чуждо пространство и по-рядко е схващан като източник на обществени добродетели - модернизация, образование, хигиена, здравеопазване, светски обноски, отвореност.

Българският селянин винаги е живял в състояние на пасивна съпротива срещу властта (т.е. града). Христоматиен образ на този конфликт е сблъсъкът между бирника (градски селянин) и Андрешко (селски селянин) от разказа на Елин Пелин. Днес рецидивите на онази щедро аплодирана в часовете по литература лукава селска дързост може да се наблюдават в градските трамваи. Чрез дупчените билети, които хората си разменят, селската хитрост се явява маскирана като гражданска солидарност.

Като по-висока степен на обществена организация градът по условие включва в периметъра на своите отговорности и селото. У нас това не винаги се е получавало. Плиткият политически хоризонт на българската буржоазия на прага на XX век е причина за раждането на БЗНС и възхода на селския вожд Стамболийски. Неговото управление в миналото беше силно идеализирано, но фолклорната градска памет пази и спомена за химна на оранжевата гвардия: "Грабете, братя, буци да бийме гражданята." Идеята за политическо еманципиране на селото от града е абсурд, но у нас този абсурд е родил една влиятелна политическа партия.

Нека се опитаме да видим как селската менталност се проявява в политиката.

По своята природа политиката е градско занимание. Родена в полиса, тя представлява наместване на разнопосочни интереси в тясно пространство.

Поради селския си произход и манталитет повечето български политици са гурбетчии по нрав. Те влизат в политиката не за да защитават баланса между общия и частния интерес, а за да получат права на екстериториалност. Гурбетчията не създава среда, не създава граждански институции и отношения. Той следва релефа на конюнктурата и трупа блага, които да отнесе в своята екстериториална Копривщица.

Селското усещане за градското пространство е свързано със селско чувство за време. За българския истаблишмънт политическото време е по-скоро циклично, а не исторично. То се мери с 4-годишни мандати, а не със стратегически мащаби от 10, 20 или 50 години.

Сбърканите граждански отношение най-добре личат в градоустройството. Ако съди по новото строителство в някои градове, човек би помислил, че българското общество е съставено от професионални тарикати и овчедушна електорална маса. Повечето нови хотели в курортите "Слънчев бряг" и "Златни пясъци" стоят като хора, които не умеят и не желаят да общуват. Същият процес е силно напреднал и в софийските квартали. Общинските власти хищно отчуждават парчета от градската среда в частен интерес. Парцелирано като селски бостан, градското пространство престава да бъде достъпно, т.е. градско. На село на есен бостанът се разтурва, но в града пораженията са необратими. Отделни архитектурни решения са точно толкова грозни, колкото е грозен и произходът на инвестираните капитали. Някои нови жилищни сгради стоят като паметници на селската хитрост. Архитектурата не лъже.

От една страна е невъзможно простотията и лошият вкус да се криминализират като престъпления, но в същото време гражданското общество живее в определени етически и естетически норми. Балансът е въпрос на вътрешно убеждение и сходни критерии у самите граждани, както и на гражданска нетърпимост към грозното в неговите естетически и етически проявления.

Заради селския си манталитет в миналото българската буржоазия често е била по гурбетчийски безотговорна и нехайна в очертаването и защитаването на национални приоритети. Днешната политическа класа е също така лекомислена към националното пространство, разбирано в най-широкия смисъл - пазари, строителни терени, ресурси, възможности. Това пролича в приватизацията, а вероятно ще има проявления и в неясните все още договорености с ЕС. Симптоматичен е и фактът, че официалната пропаганда лансира образа на ЕС като разширена територия за гурбет, нещо като връщане в изгубения рай на османския имперски пазар.

Така при една доминирана от селски манталитет политическа класа имагинерните граждани чрез изборите всъщност делегират права на някакви гурбетчии, които да ги ограбват по законен начин.

След казаното дотук да се върнем към началния въпрос. Възможно ли е селяни да направят гражданско общество? Вероятно е възможно (някога). Целта на този текст не е да отговори, а да постави въпроса в неговата монументална сериозност. Целият проблем опира до това как едновременно да познаваме селското в себе си, да го обичаме и да бъдем готови да го променим.
 
Мутризацията е дефект на градската култура
 
Селското взе връх и в литературата
 
По своята природа политиката е градско занимание.
198
1862
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
198
 Видими 
27 Май 2005 00:43
Селянин? Одавна звучи по-достойно от гражданин
27 Май 2005 01:19
Много хубава статия, поздравления за автора! Дихотомията "град-село" у нас (и в марксистката социология) е очевидна и фундаментална (по-фундаментална от илюзорната засега "ляво-дясно" ), но има общества, дето тя не е централна и дори вече изобщо я няма, а вместо нея има други важни дихотомии. Има и много по-малко "градски" общества от нашето, особено в Третия свят, има и номадски общества, за които и земеделската уседналост изглежда жив декаданс. Чухме наскоро, че по отношението си към чистотата на градовете много българи не били селяни, ами номади в очите на западни антрополози.
*
В нашенската "селскост" пък голям проблем е и липсата на религиозност и на аристократически традиции и рицарски код на честта, зер аристокрацията е селска класа. Големия успех в модернизацията на Япония от селско феодално в градско индустриално общество за няколко десетилетия дошъл и от високото чувство за лична чест, вина пред ближния и обществено доверие у японците, които се развили на село от клановите ценности. У нас клановите ценности пък родили недоверие и завист към ближния и нетърпимост към индивидуалността.
*
Прав е автора и за изолираното Търново и уседналия живот на българите, без доброжелателно любопитство към външния свят (такова жувотно нема) - тук "селското" пък се противопоставя на "скитническото", "морското". Оттам и комплексите - ура-патриотизма, опакото на чувството за несъизмеримост и малоценност. Може би автора е пропуснал прекалената българска (земеделска) фиксация върху "имотеца" (real estate) и недоверието му към инвестициите в знание, търговия и промишлено производство.
27 Май 2005 02:52
Има някой интересни попадения, но като цяло статията представя нещата твърде опростено и се плъзга по-скоро по повърхността на етикирането.
*
Всичко, което не харесва на автора е "селско" или породено от "селското" (даже "лошият" т.е. несъвпадащият с авторовия вкус). Всичко, което според автора е "добро" е "градско".
*
препоръчвам му да прочете (препрочете) книгата на проф. Николай Генчев "Социално-психологически типове в българската история" и да прецизира тезите си.
Освен разбира се, ако целта му не е единствено желанието за създаване на координатна система за манипулация, базирана на комплексите на българина.
*
Към последното ме насочва и "оселяняването" на обяснението примерно с местата за паркиране (нещо което няма като как да има общо със селото ) или обяснението на солидарността на "пролетариата" (предаването на билетчетата за градския транспорт).
И двете явления си имат много точни и ясни обяснения, но дали са удобни...
27 Май 2005 03:10
... а върха на опита за манипулация е обявяването за единосъщни на национално героичното, подвига, бабаитлъка. политическият радикализъм, мутрите, пренаписването на историята, и трудностите при поправянето на конституцията и законите.


Редактирано от - ole-le на 27/5/2005 г/ 03:31:40

27 Май 2005 03:31
Неизкоренимо е желанието да си по-горе от другите без да си положил твърде много труд. Мултиплицирана в обществото, тази индивидуална характеристика непрекъснато генерира групови антагонизми. Докати цялото българско население е в подчинено и сравнително еднакво социално положение, груповите антагонизми са били други, най-вероятно етническо-верски. След Освобождението България е егалитарната и предимно селска. Има остра нужда от нов антагонизъм. Най-лесно и бързо той се заражда на основа на на битовите разлики между чиновници и земеделци, което в масовия случай съвпада с местожителството. По-дълбокото разслоение, имущественото, се появява сетне, но групата на богатите се окултурява твърде бързо, за да споделя подобни примитивни антиномии. Така че в крайна сметка антагонизмът “градско-селско” става характеристика (и се запазва като такава чак до днес) на градския лумпен, без разлика на занятие или образование. Краткият му психологически портрет е следният: потомствено беден до средно-беден социален статус (което изключва високо образование); подсъзнателен срам от собствения произход; повишена внушаемост; силен стаден рефлекс; стремеж за причастност към група, която да те припознава като “свой”; повърхностна култура, съчетана с амбиция за “по-горно” положение; и пр., и пр.
Обикновено спонтанното тълкувание на света и неговите проблеми от страна на гореспоменатите индивиди е по-непретенциозно, но следва да се отбележи, че анализите се правят най-често в кръчми. Това тук все пак е вестник.
27 Май 2005 06:10
Напълно съгласен с оценката на Фичо.
Фундаментална статия с много прецизни и точни оценки. Академичният и стил не само че не дразни, а дори напротив - разкрива нюансировките до кокъл.
Браво на автора! Да се надяваме, че ще срещаме още негови публикации. Очевидно той е един от най-ерудираните и мъдри списватели в този вестник. Аз лично му пожелавам ежеседмична колонка.


27 Май 2005 06:17
Да, де - мафията в Ню Йорк и Чикаго са селски явления. Що не се криеш бе, драскач.
27 Май 2005 06:20
Да обичаме нещо и да трябва да го променяме. Ми тогава защо сме го обичали?
27 Май 2005 06:24
Грациан и Фичо да не спят заедно? Нели ще им дърпа ушите. Освен ако...
27 Май 2005 06:31
Некои писачи много лоши.

Директно ти бъркат у народопсихологията, нъли скардърграунд?





Сега да не се разбесуваш. Доброжелателен съм.
27 Май 2005 06:54
Че как няма да си доброжелателна! С такива незабравими мигове съм те дарил. А знаеш ли, че Оло се римува със СтволО? А СтволО е елемент от моята народопсихология.
27 Май 2005 07:00
Изказването на Чукундура е смес от марксистки класов подход ("истинските" социални разслоения са само имотни, не културни) и "консервативно" (и съвършено произволно) отъждествяване на богатството с образоваността.
27 Май 2005 07:17
Много хубава статия.

Scarlet storm, нищо не си разбрал. Говори се за селското като светоглед и психология, а не като география. Не съм бил в Чикаго по времето на силата на мафията, ама се обзалагам, че е имало много селяни, от всякакви народи.
Ole-le се е плъзнал по повърхността. И на него не му е ясно, че явления с коренно различни проявления (дори противоречащи си) могат да имат едни и същи психологически причини.
Сега защо Фичо и Грациян харесват статията? Ами защото могат да погледнат на българина от доста различна гледна точка. Напълно ги подкрепям.

А за когото стилът на статията изглежда прекалено научен, един приятел преди време го каза простичко - "Българинът е простак".
27 Май 2005 07:58
Мрете да хулите собствения си народ, за да покажете колко много сте в крак с времето. И стига с тоя Андрешко. Когато държавата настъпи с по-високи данъци цивилизования американец или англичанин, той не търси ли начини да я надхитри? Всеки действува според възможностите, с които разполага. Андрешко си е избрал блатото. И вие ли ще се правите на по-големи познавачи на селянина от Елин Пелин, чиито симпатии към този герой са очевидни! Андрешко е с великолепно чувство за хумор. А в неговата находчивост дреме един Рокфелер или Форд.
27 Май 2005 08:06
Малко, селско, малко градско и става средно селско общество. Добре, че не е намесил компютърите и Интернета, че там каква селения цари... Интересна била статията провъзгласи "дихотома" от рицарски селски произход от графство Фичоза край Варна. Е и като е хубава, кво ке правим, непременно да гласувате брей за цар и малаков...
27 Май 2005 08:13
Апропо, Чейни също се опитва да надхитри държавата като Андрешко, макар че е държавник.
27 Май 2005 08:23
Поздравления за автора на статията !


Купувам си и книжното издание след малко, заради написаното си струва.
27 Май 2005 08:44
Скарлет Сторм, преди няколко седмици жената на мой познат (и двамата бивши българи) блъска с джипа си друга кола. Госпожата е виновна за случилото се и казва на потърпевшия, че ще поеме разноските, и, ако е съгласен, да оформят нещата без зстрахователните компании (вдигат после застраховката), но потърпевшият отказва и виновната се обажда в полицията, която, след като пристига установявя, че потърпевшият няма застраховка, което е криминално престъпение в Щатите. Както си му е реда, идва втората кола (полицейска) и арестуват потърпевшия. В този случай виновен вече е потърпевшия, поради простата причина, че без застраховка няма право да кара колата. Към това се прибавя и, вече, неговото задължение да плати разноските на, иначе, виновната по възстановяването на колата, и още доста други

Наясно е бил от самото начало с последствията. Това наричам Мъжко Поведение! Колко граждани в България биха постъпили така? Защото за хората от селата в БГ мисля, че е възможно, за гражданите - съвсем не.
Интересна случка.

Редактирано от - Vodolei на 27/5/2005 г/ 08:58:21

27 Май 2005 08:45
"Симптоматичен е и фактът, че официалната пропаганда лансира образа на ЕС като разширена територия за гурбет....."

"Така при една доминирана от селски манталитет политическа класа имагинерните граждани чрез изборите всъщност делегират права на някакви гурбетчии, които да ги ограбват по законен начин."
Чудя се за коя програма и респективно за коя партия да гласувам.
27 Май 2005 08:57
Водолей,

Какво му харесваш на поведението на героя от описаната от теб случка ? И какво да вземем от там за пример ? Да не си плащаме застраховките и след това гордо да потеглим към пандиза ?

Това ли е модел за "градско" общество ?
27 Май 2005 08:59
Е6, За "Демократи за силна България" !
Помниш как Иван Костов не допусна косовски бежанци в България.
За това тогава се искаше кураж, мъдрост, решителност.
Такъв лидер е нужен на България !
Който може да взима самостоятелни решения, а не да бъде кукла на конци.


Редактирано от - Miranda на 27/5/2005 г/ 09:00:11

27 Май 2005 08:59
Ако модел за селско мислене и поведение е Андрешко, то, за съжаление, модел за градско поведение и мислене е Ганю Балкански...
27 Май 2005 09:00
И още по статията:

На мен ми допаднаха повечето неща в нея. Все пак, като че ли допълненията на Чукундура са по-съществени от тези на Фичо.
27 Май 2005 09:00
Да!

Това ще бъде справедливото поведение!
27 Май 2005 09:04
Естествено не и по отншение "да не си плащаме..."
27 Май 2005 09:07
Според мене основните разлики между обществените структури живеещи в града и на село и тяхната специфика се корени в мащаба.
Градът като база на по-голяма социална общност, предоставя възможността за една анонимност на индивида, както и възможност да си изкарваш хляба по-лесно, понякога и не чрез труд.
Селото винаги легитимира индивида и най-важното, там поколения се помни кой от кой род е и какво е направил, на всичкото отгоре трудът на село в повечето случаи е истински, тежък труд. Хората на село са по-истински във взаимоотношенията си.
Друг е въпросът, че в България вече много силно се усеща влиянието на града върху селото, както и обратното.
Така, че се получава някаква симбиоза, която наистина се нуждае от по-сериозно изследване.
27 Май 2005 09:16
Чудесна статия
27 Май 2005 09:20
Статията наистена прави един много добър анализ на разликите между това, което е бил Запъдът и което сме били ние.
Исторически, обаче, понятието "ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО" няма общо с разделението ГРАД и СЕЛО. То възниква по времето на Просвещението и в огъня на Френската революция, където се говори, че всички са Граждани на Отечеството, като противовес на феодалното разделение на Аристокрация, Духовенство и Третото съсловие.
В анализът на автора е прав, че историческата разлика между развитието на Запада и нашето историческои развитие пречи тази форма естествено да се въведе като форма на демократично управление в нашия живот. На Българската действителност по-прилягат идеите за "НАРОДОВЛАСТИЕ" на Стамболийски и Георги Димитров, именно поради тази спесифика на историческо ни развитие. Гражданското общество е от онези папагалщини, които някои се опитват по Лисенковски да присъдят на нашето общество, чийто имунна система непрекъснато ги отхвърля.
27 Май 2005 09:24
отлична статия. шофьори, ако не искате да си останете селяни, давайте предимство на пешеходците.
27 Май 2005 09:24
Считам за прогресивен и достоен за разпространение сред цялото наше общество обичая на копривщенските жени да ходят без гащи.
27 Май 2005 09:36
Водолейчо, ти много разбираш застрахователния бизнес бе, значи по твоята логика, плащаш застраховка и караш кола без книжка, ама май е обратното без застраховка можеш да караш, ама ако стане застрахователно събитие аман ти е работа от плащане в Америката.
27 Май 2005 09:45
Който си съсипе селото, умира гладен.
Като донос звучи всичко написано и изречено от селяндури за селяните.
27 Май 2005 10:05
Докторе, за колективизацията ли говориш?
27 Май 2005 10:10
Ако си припомниш войните в Общия пазар, ще разбереш, че визирам евроинтеграцията.
27 Май 2005 10:20
Страхотна статия!

Ах, Miranda, Miranda .....
27 Май 2005 10:23
Ясно, разбрах - в Европа умирали от глад. Че аз първоначално си помислих за Съветския съюз през 20те и 30те години, а сега за Северна Корея.
27 Май 2005 10:51
...............Отделни архитектурни решения са точно толкова грозни, колкото е грозен и произходът на инвестираните капитали. Някои нови жилищни сгради стоят като паметници на селската хитрост. Архитектурата не лъже......
Тук аФторът се е олял.
Искам да отбележа, че жилишните сгради, които се строят сега у нас са далеч по-красиви, отколкото новите жилищни сгради, които се строят там където живеех в Германия. Последните, ако не грозни са си направо семпли. Триетажни правоъгълни блокове със семпли балкончета от префорирана ламарина.
Друг е въпроса, че изпълнението, мазилките, изолациите са безупречни.
В комплексчето, което живеех, обаче сградите бяха с определена архитекурна стойност.
Селското в архитектурата, обаче се проявява в липсата на пространство. Строят се красиви сгради с магазини, на които стълбищата са по-тесни от тези на жилищни кооперации на Запад.
Интересно е, какво виждане са имали архитектите през 50-те години, когато са строени ЦУМ, Балкан и др. Какви широки стълбиша и пространства за търговска дейност. Сравнете ги със сивата сграда отсреща дето Софиански построи за поповете от алтернативния синод. Там посетителите трябва да се гъчкат в едно тесно стълбище и в тесни магазинчета. Ето това е проява на нашата селяния. На времето, когато селяните бяха богати, т.е., времето когато земята беше кооперирана (за което ферметиралата Миранда споменава) те строяха големи къщи, ама се гъчкаха пак в една стая. Другите били, когато гости ще дойдат.
затова и търпим тесни улици и пътища, всичко да ни е тесно.
27 Май 2005 11:01
Vodolei
Голяма глупост си цвъкнал мойто момче. Какво му е мъжкото на този, че стоял да дойде полицията и да го хване, че е без застраховка. Обикновенно такива духфат да не ги хванат.
Не във всички щати карането без застраховка е криминално деяние. В Пенсилвания ги глобяваха по 500 долара, което е далеч под застрахователната полица. Затова някъде към 40% не караха застраховани. От там пък застрахователите вдигаха цените на застраховките.
27 Май 2005 11:11
Отлична статия
Определено "селячеството" е най-големия проблем на развитието на нашата страна (както се спомена, той е в основата). Още Хаджийски преди години разсъждава върху него. Лошото е, че от тогава досега май все до това ниво сме стигнали. И да, "селското" все в един момент ще е преминало в "градско", но с тези темпове няма да се случи никак скоро. Малък пример - все още и млади, и стари говорят за своята работа като за "изкарвам хляба", "намирам препитание", а не като за лична и професионална реализация и усъвършенстване!
Още веднъж, браво на автора, браво на в. "Сега"!
27 Май 2005 11:12
Мисля, че статията е доста добра. Вярно, че малко му куцат примерите, но както самият автор казва, неговата цел е да постави един важен и болезнен въпрос, за да се замислим всички, а не да дава отговори. Опитите на някои хора да се прикриват зад криворазбран патриотизъм и да си затварят очите пред този въпрос, обявявайки го за национално предателство, са жалки. Ако искаме да сме честни пред себе си, трябва сериозно да се замислим над темата, която авторът поставя без да робуваме на предразсъдъци и клишета.
От мене - една голяма похвала за статията!
27 Май 2005 11:14
хубава статийка е сглобил автора, нищо че може много да се спори по някои точки, поне дава повод за размисъл. ама каква полза - хората дето ще се замилсят поне признават че има нещо тук нередно и за променяне. хората у които селското в лошия смисъл е водещо само ще кажат "гражданята пак се разфилософстваха" и даже няма да я дочетат. ако въобще четат във вестниците нещо различно от клюкарската хроника и дори видят тази статия.
27 Май 2005 11:24
Афторът изглежда е гражданин барем пето поколение, затова е априори високомерен към селото.
Из статията му гъмжи от подмолно вплетена мания за превъзходството на града.
Ма не е така.
Истината е, че земята е люлка на човека и така върви от хилядоления. И изведнъж в последното индустриално столетие хората масово биват откъсвани от естествените си източници, вследствие на което се появяват всякакви лудости, перверзии и извращения.
И не говоря за парчето нива, говоря за майката земя, за планетата.
Градските хора са бройлери, люпени в люпилня, гледани на луминисцентно осветление и без вкус и мирис. Шизофренични бройлери с мания за превъзходство.
Чудя се на кво отгоре?
27 Май 2005 11:32
Струва ми се, че изказването на kaily по превъзходен начин подкрепя тезата на автора.
27 Май 2005 11:45
И аз смятам статията за интересна. Тонът е напълно толерантен, браво!
Кайли както обикновено е радикална, но си мисля, че твърденията й не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Връзката с природата априори е по-непосредствена именно в селото, а без тази връзка... Кайли го е казала достатъчно ясно.
Мисля си, че именно все още неосъщественото еманципиране на по-голямата част от градското ни население от селските си корени е в основата на най-добрите черти на българската народопсихология - добросърдечност, толерантност и пр. А стремежът към такова еманципиране - "ний не сме кои да е!" е много често израз на комплекс за малоценност.
27 Май 2005 11:49
Много хора са родени, израснали, учили и т.н. в града, НО СА СВЪРЗАНИ СЪС СЕЛОТО. Аз съм точно такъв и в това не виждам нищо лошо, ДАЖЕ Е МНОГО ДОБРЕ......
27 Май 2005 11:53
От доста време не съм чел по-добра и задълбочена статия в любимий наш вестник. Поздравления за автора. Крайно време е за осъвременяване, т.е. изследване на проявите на българския национален характер в една коренно променени среда, динамика на отношенията и правила. Авторът развива проф. И.Хаджийски, което смятам, беше крайно необходимо и дори закъсняло. Заключенията са абсолютно точни, да не кажа, че са поднесени по възможно най-учтивия и възпитан тон, щото иначе щехте да го нарочите за майкопродавец. Семов и Генчев са тези, които се плъзгат по повърхността и не щат да наречат нещата с истинските им имена, щото плащат оня данък, дето всеки твърди, че не го плаща, ама скришом отделя не малко за туй перо. Те са тези дето представят потресаващата простотия и диващина в една умилителна светлина, демек, "голема работа, нейсе да не сме само ний, па и ако сте на 10 000 км. от България ще ви домъчнее за оня дето щеше да те сгази на автобусната спирка, щото мина по тротоара за да изпревари задръстването". Не искам да ви занимавам с конкретни примери дори от днешния ден, щото не ща да продължа тенденцията на последните 10-15 форумци да оборват автора с единични примери (т.е. изключения) или да го подкрепят с такива (т.е. обичайно прояви на нагласите родни).
27 Май 2005 12:08
Селянинът отивал в града не само по свой избор и е знаел връщане няма, назад ни работа, ни живот. Това го е правело агресивен и напорист, проблемът е, че му е липсало възпитанието на града. Отдавна няма селяни, но простотията не спира-изглежда лесно поразява, само културата може би помага
27 Май 2005 12:19
Манрико,
Щатите отпускат около 30 милиарда годишна на своите фермери, само и само да не закъсват с производството. Тук, когато заговориш на тая тема винаги се намират юнаци като тебе, които припомнят "Разораната целина" и пищят:”Това е социализъм!”. В същото време Германия, Франция и САЩ прилагат този социализъм, а Гърция и Турция направо ни давят със социалистическата си субсидирана (затова и дъмпингова) продукция. Разходи се из пазарите и ще го видиш. Въпрос на договор и взаимно разбиране на интересите на селяни и граждани.
27 Май 2005 12:40
Пейчо, , като чета постингите ти винаги си мисля, че си добър и порядъчен човек, ама що тъй тука си разделил добрите са само в града, а пък селото е селения. А тя селенията си е човешки плевел, има я и по градищата и по селата. ако и да живееш 40 години у градо... Нели е така, а.
27 Май 2005 12:45
Докторе, ако искаш да наречеш американския, немския или който и да е друг модел "социализъм" и това е необходимо за душевното ти спокойствие - направи го. Ако ще наричаме всичко "социализъм" - нека. Аз пак ще си предпочитам западния "социализъм" пред съветския. Ама нещо за глад говорехме - къде е имало, пък се отплеснахме в субсидирането на селското стопанство.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД