(Продължение от вчерашния брой)

Няколко месеца преди убийството на Алдо Моро светът узна, че за папа е бил избран Албино Лучани, приемайки името Йоан-Павел I. В католическите среди се заговори за него, че той е изключително прозорлив. И благочестив, но не само в религиозен смисъл, а и в светските дела. Вследствие на което американският епископ (bishop Paul Marcinkus) разбрал, че дните му като шеф на Ватиканската банка са преброени. Епископът беше въвлякъл Ватиканската банка в съмнителни сделки с Banco Ambrosiano и с IOR и я бе замесил в свръхдоходоносни инвестиции - т.е. в косвено партньорство с италианската мафия.

Католическата десница наричаше новия папа (Йоан-Павел I) Засмения. В нейните очи той беше недостатъчно антикомунист, "soft on communism", както се изразиха значителна част от клерикалите в САЩ. И на всичкото отгоре оказа се, че бащата на Засмения е бил пламенен трибун на социалистите.

Тридесет и три дни след неговото избиране "Засмения папа" Йоан-Павел I бе намерен мъртъв.

На неговото място дойде Карол Войтила, който прие името Йоан-Павел II. Той въздигна американския епископ (Marcinkus) в ранг на първи съветник и довереник във финансирането на профсъюзното движение "Солидарност", което стана катализатор за сриването на комунизма в Полша, а след това и в целия комунистическия блок.

Ватиканът се върна към твърдата антикомунистическа линия, която бе възприел по времето на предшественика на Лучани - папа Павел VI, младият някогашен монсиньор Джовани Монтини (държвен подсекретар след 1937), който бе имал ключова роля в следвоенната "Миша дупка" (The Ratline) за изтръгване на видни нацисти от лапите на съдиите в Нюрнберг и снабдяването на цяла дивизия есесовци с британско поданство.

Като венец на всичко, срещу обещание за съдебна снизходителност, през 1992 един мафиот (Francesco Mannino Mannoia) "пропя", че Роберто Калви е бил удушен от лондонския менажер (Francesco Di Carlo) на хероиновия трафик на италианската мафия по заповед на "ковчежника" на Мафията и неин "амбасадор" в Рим (Pippo Calo).

Причината? За да запълни зейналата дупка в сметките на своята банка (Ambrosiano), Калви се съгласил да препере значителна част от парите от трафика на дрога, извършван от мафиотската империя на Корлеоне. Ала вместо да изпира парите "почтено", той отклонявал част от тях към своята банка (Ambrosiano), за да предотврати фалита й.

Като разбрал, че ще бъде разкрит и че го чака възмездие, Калви заминал за Лондон да иска заем от Opus Dei - тайнствена и много богата католическа група. Opus Dei се съгласила да изкупи миноритарен дял от Banco Ambrosiano на Калви. Така щяло да се плати на мафията и да се отложи насроченото вече разследване на делата на Калви от страна на Италианската централна банка.

Opus Dei (което означава "Дело Божие") отдавна се стремяла към контрол върху Ватикана. Тази цел на Opus Dei изглеждала по-постижима след загадъчната смърт на папа Йоан-Павел I и неговата замяна с папата поляк Йоан-Павел II. С флорентинска (Макиавелианска) пресметливост в Opus Dei решили, че ако Калви умре и Banco Ambrosiano фалира, в Курията ще се завихрят нееднопосочни сили, които ще улеснят Opus Dei да стане доминантна във Ватикана.

Критиците на екстремно дясната Opus Dei твърдят, че тя обучавала "кадрите" си в самоконтрол, като им внушавала, че изтезанието избистря мисълта и извисява ума. Не зная. Мисля, че това е легенда. Вярно, когато бях в колежа на йезуитите, караха ни да коленичим на пода, осеян с царевични зърна, и да стоим с разперени ръце. Отпуснеш ли от умора ръцете си - плясват те жестоко по гърба с еднометровата геометрична линия. Но ако си набрал "bon points" (точки) по риторика или по катехизис или по геометрия или друго, връчваш си талона (temoignage) на кюрето и си ненаказуем. Талоните (темоаняж) не бяха поименни (следователно продаваеми - на ти талон за 20 точки, ти ми купуваш 10 еклера). Продадеш ли на съучениците си всичкия твой темоаняж и после се провиниш за нещо - ядеш бой. Добре, ама в края на годината темоаняжните талончета стават невалидни и язък! Трябва да извършиш вякакво безчинство, че темоаняжът да не стане зян. Двамата с мой съученик взривихме жабешки бомбички по време на месата (литургията), че да не ни станат зян темоаняжите. Неотдавна припомних този случай на все още живия ми учител от ония години, вече монсиньор. Смяхме се.

Разглеждам стари, пожълтели снимки. На фона на великолепни гоблени стоя срещу Лех Валенса във Варшава и той ме гледа строго. Нещо съм го питал и той се е засегнал. Какво ли е било?

На друга снимка съм срещу Збигнев Бжежински на фона на бутафорна полица с книги. И той ме гледа строго. С какво ли съм го засегнал. Сетих се. Питах го нещо за папата и той каза, че това е интересна тема, но му е трудно да я разисква с атеисти. Друга снимка с Бжежински. На нея той се усмихва дяволито, след като съм му казал, че не съм атеист, а агностик и той узна, че съм учил и реторика и катехизис и му предложих да се изпитваме по катехизис, ако иска. Не се изпитвахме, разбира се. Но той ми каза нещо, което сега ми се струва по-важно, отколкото тогава. Ще се опитам да го перифразирам:

Папата поляк Йоан-Павел II има огромна заслуга в сриването на комунизма не само в Полша, а в целия комунистически блок. Той противопостави католическите морални ценности на капиталистическия култ към алчността и потребителството. От друга страна, той със своята ригидна позиция (being rigid) по въпроси като абортите, еднополовите бракове, безбрачието на свещениците, недопускането на жени-свещенослужителки, евтаназията, презервативите и семейното планиране, отдалечи себе си от много католици както в Полша, така и по света.

Нямам снимка, направена в апартамента в Рим на Сергей Антонов, дето го бяха нарочили, че не знам как си дирижирал изстрелите на Агджа срещу папата. Апартаментът (поживях някое време в него) беше обширен, безличен, унил, с мебели, носещи инвентаризационни номерца. И - все пак - апартамент, съдържащ една невероятна смешка, ама нямаше кой да я фотографира. Тоалетната чиния с гръб към прозореца, пък прозорецът - сакън, Сергей Антонов да не бъде застрелян, докато ака - с трислойно 115 милиметрово стъкло.

Толкова дебел триплекс от плексиглас не бях виждал от детството си, когато Спайч (моят кръстник Димитър Списаревски, летец-изстребител на Ме-109) ми беше дал една парче да си играя с него.

И, накрая, какво? Какви са моите изводи ли? Няма значение. Направете вашите.