По времето на развития социализъм се роди теорията за голямата и малката правда: трябва да се радваш на синьото небе и да не обръщаш внимание на черното облаче. Небето е голямата правда, а облачето - малката. И ти, другарю, се възхищавай на небето, нищо, че косматият дребосък постоянно ти закрива слънцето!

Имаше и по-делнични, простички обяснения.

Имаме най-много висшисти на глава от населението. Голяма правда!

Автотенекеджията получава повече от инженера. Малка правда!

Изпратихме човек в Космоса. Голяма правда!

Цветни телевизори се купуват с връзки. Малка правда!

Нашето Черноморие е по-красиво от Ривиерата. Голяма правда!

В хотелите му няма топла вода. Малка правда!

Строим завод след завод. Голяма правда!

През зимата токът спира през два часа. Малка правда!

И така нататък…

По едно време обаче малките правди закриха големите правди и ние, щем-не щем, взехме, та намразихме социализма! И го съборихме! Отде да знаем, че след петнайсетина години пак ще се сблъскаме с една от безсмъртните му рожби - теорията за голямата и малката правда?!

"Безработица!" - оплакваме се сега ние.

"Да, ама ще ни приемат в Европейския съюз!" - отговарят ни днешните управляващите.

"Скъпотия!" - ревем ние.

"Да, ама ще ни приемат в ЕС!" - отговарят ни те.

"Мизерни пенсии!" - стенем ние.

"Да, ама ще ни приемат в ЕС!" - отговарят ни те.

"Високи данъци!" - хриптим ние.

"Да, ама ще ни приемат в ЕС!" - отговарят ни те.

"Умираме!" - шепнем с последни сили ние.

"Да, ама ще ни приемат в ЕС!" - усмихват се доволно те.

Как при това положение да не намразим и ЕС, и управляващите, както намразихме навремето социализма?! Ами то малката правда пак уби голямата!