Градецът Оряхово е от тези места, покрай които не се минава ей така, покрай устрема към по-бляскави дестинации. За да стигнеш до Оряхово, трябва да си тръгнал тъкмо нататък. А за да си тръгнал тъкмо нататък, трябва да си любител на необлетяните от туристически ята селища.

Оряхово е такова селище. Градецът, разположен след Козлодуй на десния бряг на Дунава, е малък - днес няма и 7000 души. Най-лесно до него се стига от Враца или Монтана. Общината е в границите на област Враца (на 72 км) и има фериботна линия през Дунав до град Бекет в съседна Румъния.

Ако се озовете в Оряхово, приятно впечатление ще ви направи прекрасният панорамен изглед към Румъния от високия оряховски бряг. Открива се прекрасна гледка по протежението на Дунав. Местните твърдят, че когато въздухът е чист,



погледът спокойно стига до Карпатите



За високия си бряг за съжаление Оряхово си плаща с един постоянен проблем. Градът периодично страда от свлачища, предизвикани от постоянните подпочвени води. Кметът Христо Иванов е пълен с решимост да се справи с тази напаст, съществуваща тук от векове - за нея пише и пътешественикът и изследователят Константин Иречек през 1893 г.

Самото селище Оряхово съществува според историците поне от 2000 г. През различни периоди от развитието си се е наричало ту Врхов, ту Орезов, ту Рахово - преди 100 години...

Исторически градът е преживял тежки изпитания, особено през периода XIII-XVI век, когато няколко пъти е бил напълно разрушаван от кръстоносни походи и османски пълчища. Разцвет Оряхово изживява по време на Възраждането, когато става значим търговски и културен център. Тогава започва и строежът на църквата "Св. Георги", завършена през 1837 г., която и до днес е една от забележителностите на града.

Друга местна забележителност



е крепостта Камъка,



строена през IX в. и просъществувала до XIV. Тази средновековна твърдина е доказателство, че селището е играло важна роля в миналото на този край. Още повече че има следи от други антични крепости наблизо - Вариана до с. Лесковец и Валериана до с. Долни Вадин.

Крепостта Камъка е била точно на пътя на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд и Владислав Ягело. Днес от крепостта е останала правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.

Богатата история на града и региона е частично съхранена в местния исторически музей. Фондът му притежава над 6000 експоната. Особено голяма е стойността на два от тях - статуята "Добрият кръст" и "Каменен кръст" от IV век. Интересно е, че самият исторически музей дължи създаването си на един местен родолюбец - Никола Коцев. Този оряховчанин през 1939 г. създава музея като частен ентусиаст на музейното дело. През 1954 г. музеят е преместен в къщата на възрожденския деец Филип Симидов.

Изобщо градът е дал на България и будни и читави люде. Безусловно местна забележителност е къщата-музей "Дико Илиев". Народният музикант и композитор е автор на



най-прочутото българско хоро - Дунавското



Той е живял в Оряхово цели 42 години, а е започнал кариерата си на музикант към духовия оркестър на местния полк.

Градът има още забележителности, но особено приятно впечатление ще ви направят някои сгради в старата градска част, носещи белезите на архитектурни решения в стил късен барок. Ако сте решили да останете в града, има приличен частен хотел, една ловна хижа и няколко къщи, където можете да отседнете срещу доста скромна сума.

Наесен, на празника на града, се провежда традиционен панаир с богата фолклорна програма и местни екзотики като пиене на хубавото вино, много танци и хора. По същото време се организира и пленер, посветен на художника-гобленист Марин Върбанов, за който пристигат художници от чужбина.

Добър сезон за посещение на Оряхово е късната пролет и лятото. (Има комари, но когато пръскат както трябва, те не са напаст за хората). Както при самия град, така и покрай селата наоколо има поддържана плажна ивица, която заедно с чудатия и забележителен остров Есперанто предлагат хубави места за почивка. Особено доволни могат



да останат любителите на риболова



Те могат да изберат къде да хвърлят въдици, а могат и да се доверят на местни рибари, които срещу скромна сума ще им покажат особености на местната ихтиофауна.

Самият остров Есперанто е обект на сериозни туристически амбиции. Намира се на 5 километра източно от града. Получава екзотичното си име през 1934 г., защото тъкмо на неговите брегове се провежда национален есперантски конгрес. Разположен е съвсем близо до брега - на 10 метра, и при нисък Дунав може да бъде достигнат пеш. Островът е покрит с извънредно фин златист пясък, много приятен за плажуване. Тук можете и да се насладите на растителното богатство на острова и оряховския край. За съжаление то е отчасти заплашено с изчезване на някои видове. На територията на общината могат да се наблюдават растенията бял бор, водна роза, алоевиден стротиотес и др, включени в Червената книга на България.

Специалистите ботаници обръщат внимание и на други уникални растения, които могат да се срещнат в заблатената част близо до Оряхово -



Плаваща лейка, Жабешка водянка, Сенников водолюб...





Изобщо извън града също има какво да се види, стига да сте любители на спокойните разходки в слабонаселени области. Вече стана дума за античната крепост Вариана, възникнала още през 1 век при с. Лясковец. Тя още не е превърната в туристически обект, но има такива планове. Тъкмо моментният й статут може да ви накара да се почувствате откривател на гледки, нестанали достояние на стотици туристически очи... В нейните развалини след разкопки бяха открити ценни находки - бронзова мъжка фигура, украса на колесница, част от надграбна плоча с надписи, и уникалната мраморна раннохристиянско статуя на Добрия пастир от IV век, която се съхранява в Историческия музей на града.

Също до Лясковец можете да се разходите до голямата старинна чешма, наречена по името на близкия връх - Капитанец. В миналото нейните води са били използвани от старото римско селище наблизо - Вариана. За това свидетелстват откритите водопроводни тръби по посока на чешмата.

А когато си тръгнете от скромния, но чист и приветлив градец, можете да се гордеете с още нещо. Познавате град, в който по принцип идват малко посетители. А вие сте били един от тях, и знаете, че си струва.