|
Изненадата тук идва не от резкия завой спрямо левицата, а от публичното разкриване на личните слабости на премиера. Защо? Защото с това изказване царят признава, че БСП може да управлява страната след вота на 25 юни и че НДСВ може да го няма във властта.
Останалото е логично следствие от предизборната стратегия на НДСВ, в която очевидно нещо куца.
А каква беше тя?
Досега Симеон винаги успяваше да лавира
между левия и десния център и ловко да краде гласове и от сините, и от червените. Изглежда, именно такава бе и първоначалната идея на премиера за предизборно поведение.
Цял месец лидерите в НДСВ си бяха разделили ролите - едните, като Пламен Панайотов и Соломон Паси, търсеха нови десни гласове, а други, като самия премиер, се опитваха да откраднат леви избиратели. Свидетели бяхме на редица символични жестове на премиера към БСП и левия избирател. Говореше се за прошка на комунистическото минало, заредиха се срещи в родното място на Тодор Живков - Правец, и посещения в редица други червени бастиони. Допускане на възможност за управление с БСП. Но файда нямаше - социологическите проучвания не помръднаха в полза на жълтите, подкрепата за левицата не спадна. Необходими бяха нови спешни предизборни действия. Резултат на точно такива действия са и поредните знаци на премиера.
Какви са причините за
смяна на стратегията?
Първа причина. След като царят видя, че няма как да открадне повече от левите гласове, се насочи само към десните. И то не кои да е десни, а тези на бившия СДС, ненамерили място под нито едно от крилата на разпокъсаната десница. Неслучайно в тази посока действат повечето министри на НДСВ в последната седмица. Хора като Милен Велчев например се държат така, все едно на тепиха има само двама играчи - НДСВ и БСП. Финансовият министър директно призова десните избиратели от телевизионната трибуна да гласуват за НДСВ, а не за другите десни партии, защото иначе все едно гласуват за БСП. А за да привлечеш точно тези бивши СДС избиратели, пътят е един - да заявиш категорично, че няма никога да управляваш с БСП. Защото иначе може и да хване дикиш посланието на ОДС към избирателя със сливането на образите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев - т.е. че едното не е алтернатива на другото.
Втора причина. Доскоро именно от жълтите редици непрекъснато се говореше за коалиции, което вредеше повече на БСП и мотивацията на левия избирател, отколкото на самите жълти.
НДСВ усети обаче, че подобно
публично говорене вреди и на управляващите
Сегашният ход на Симеон може и да доведе до повече десни гласове в жълтата кошница. Но той помага и на БСП. Заявката на царя със сигурност ще мобилизира и левите избиратели, които по една или друга причина са се колебаели да дадат рамо на БСП заради евентуалния съюз с царя.
Трета причина. Страх, че социалистите са се разбрали с ДПС. По последни социологически проучвания БСП и движението ще имат около 130 депутатски места, т.е. нужното мнозинство. Самият Ахмед Доган още миналата седмица обяви, че ДПС може да се коалира с всекиго, дори с БСП, но ще е във властта. А зам.-шефката на движението Емел Етем призна, че ДПС вече мисли и работи и в посока на коалиция с БСП.
Четвърта причина. Самата
кампания на БСП е по-агресивна спрямо НДСВ
през последната седмица. Левицата нападна кабинета не само заради томболата и парите за изборите, но поиска отчет от премиера на извънредно заседание на парламента и за предизборни действия на редица министри. Нещо повече. За първи път лидерът на социалистите Станишев почти директно обяви пред миньори в Перник, че ако БСП спечели абсолютно мнозинство, то коалиция с НДСВ няма да има.
Всички тези причини доведоха до рязката промяна в стратегията на царя. Тя обаче е по-скоро предизборен трик с цел трупане на повече десни гласове, отколкото тотална война с БСП. Което съвсем не означава, че зародишът на жълто-червена коалиция е обречен на неуспех. Но ако прогнозите се запазят, раждането й няма да зависи от царя.
