----------

Спиноза, Бенедикт (Барух) (1632-1677) - нидерландски философ от еврейски произход; в основното си произведение "Етика, доказана по геометричен начин" приема за причина на всички неща субстанцията като Бог или природа, проявяваща се в безброй атрибути, от които познаваме само мислене и протяжност, и модуси, най-общият от които е движението. Един от основоположниците на критическото разночетене на библейските текстове, където открива политически възгледи, изложени чрез псевдоисторически събития и аргументи; привърженик на републиканско държавно устройство ("Политическо-богословски трактат").

-----------

Щом се осъзнае, че кризисното състояние на образователната система не е нещо изключително, а норма, с която тя трябва да се живее, идва време на коренни промени. Добре е те да се обосноват с аксиоматични положения и факти, пред които мълчат боговете, упражняващи се по съответната тема в законодателството. Разбира се, когато те усетят промененото положение, предприемат мерки от типа на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание, смятайки тя да действа поне двадесетина години. Нещо твърде съмнително, има ли се предвид, че в тази програма липсва най-важното - основата на възпитанието и образованието.

Тъй като за образователни реформи се говори и пише до втръсване, за по-голяма яснота и отчетливост ще си послужа с метода на изложение, който след Спиноза се нарича "геометричен".

Първа аксиома: Всяка реформа изисква образцова форма. В образованието и възпитанието тя се основава не на сравнения със славното минало или с Финландия, Ирландия и т.н., а на взаимодействие и споделени обществени отговорности в семейството, общностите и държавата, като цели равни образователни шансове на всички граждани, които иначе са неравни по природа, обществено положение, лични възможности и т.н.

Втора аксиома: Всяка образцова форма предполага субстанция, действително съдържание. Субстанцията на всяка образователна система не е човекът като учещ, преподаващ и знаещ, а езикът на обучението. Равните образователни шансове се основават на свободното му владеене и от непритесненото пребиваване в учебна среда - от необходимия минимум дисциплина през концентрация на вниманието до самооценка на способностите при сравнение с другите.

Трета аксиома: Всяка промяна предполага устойчивост в съдържанието. Усъвършенстването във владеенето на език и пребиваването в учебна среда са устойчиви съдържания за всяко образователно усилие. В единството си те съставляват образователната готовност. Тя е измерима за всекиго във всеки жизнен период.

Четвърта аксиома: Всяка основа е част от друга система, а не само от тази, която крепи. Основата на образователната готовност се полага и крепи извън училищната система, но е решаващо условие за ефикасност на образователната. Такива опори могат да бъдат финансирането, инфраструктурата, историята, мотивите за учене, личните интереси, модни образователни практики и предмети и др. Тук ще я разгледаме в необходимото единство от незадължителното семейно и задължителното училищно образование и възпитание. При деца без семейства грижата за незадължителното възпитание и образование се поема от настойници, общности и институции.

Теорема: Нормалното системно образование започва в предучилищна форма след навършване на 5 години и завършва с проверка на образователната готовност за всяка следваща степен след обучение в държавно, частно или семейно училище, като резултатите от изходното ниво на по-ниската степен са вход за по-високата.

Пояснения:

1. Децата, които покажат пред нарочна комисия в свободен разговор, игри и занимания в група достатъчни способности за учене при проверка на образователната им готовност, могат да бъдат записани след 6-ата си година в първи клас, дори и да не са посещавали предучилищни групи.

2. Децата, които не показват такива умения, подлежат на задължтелно предучилищно обучение още една година. Те се записват в първи клас на 7 години. Едногодишното повтаряне на обучението след неположен изходен изпит е задължително при всяко образователно ниво до завършване на основното. Разходите за това обучение се поемат от семействата и особени държавни и обществени фондове.

Доказателство за България: Добре е най-напред да се изтъкнат основанията по количество и форма. Формалната образователна структура на населението в България показва силна зависимост от етническия произход и степента на владеене на български език. С висше образование са около 23% от българите, 2,7% от турците и между 0,2% - 0,4% от ромите. Със средно образование българите са 54 %, турците - 35%, а ромите - 8% . С основно образование българи са 22%, турци - 55 % и роми към 50%; незавършили основно, т.е. технически слабограмотни от българите са към 0,5%, от турците - 4,7%, докато при ромите броят достига 30%. Затова с пълно право може да се говори за образователна сегрегация, която прави невъзможна каквато и да е интеграция, основана на трудово и всекидневно взаимодействие. Това личи в растежа на броя неграмотни. Примерно от 0,2% за пълнолетното българско население през 3% за турското и към 11% за ромското за 1999 г. неграмотността към 2004 е 0,3% за българското, 3,6% за турското и 12,7% за ромското. Увеличението очевидно има етническо-верски, и полово-възрастови черти - характерно е най-вече за ромки-мюсюлманки между 12 и 14 години. Много от тях имат деца, чиято съдба ще е същата, колкото и да се финансират проекти за ограмотяване на възрастни. Няма никакви изгледи тези съотношения да се променят с приказки за "икономика на знанието" или с нова структура на системата, в която основно образование ще се завършва в 7 клас. Всичко това е следствие от безотговорната занемареност на грижите в семействата и от ниския обхват в предучилищно обучение: за българи е 54%, за турци - 38% и за роми - 12%.

Срещу теоремата има много съдържателни възражение от сантиментално, социално и правозащитно естество, прикриващи политически и икономически кръгове с пряка изгода от удържането на големи етнически и социални групи на ниски образователни равнища. Мнозина се възмущават от законодателното разпределяне на отговорностите между семействата, общностите и държавата в образованието, но не се трогват от това, което е наистина възмутително (вж. данните по-горе). В качествен план българската образователна система укрепва перверзното разбиране на "образование през целия живот". Веднъж това ще рече, че по-горните образователни равнища компенсират несвършената работа в по-долните. Втори път означава, че в едни часове се обяснява нещо, което трябва да се знае от други. Например в първи клас часът по математика, в който се решава задачата "Колко животни са пет магарета и шест крави?", става урок по четене или език, за да се обясни и научи "що е животно?" чрез "магаре" и "крава" и т.н. по други предмети. За методистите това е пример за междупредметна връзка, но за повечето учители е загуба на време. И ако началното образование запълва липсите на предучилищното, основното - на началното, а средното - на основното, във "вишуто" естествено се установява, че част от цвета на нацията е общо-взето недоучена, понеже само формално е преминала през образователните равнища. Това не пречи на всички нива да се дава (рсп. купува) диплома, с която се навлиза в "живота". Тук ученето започва отново с предупреждението "забравете всичко, което сте учили досега".

През пълнотата на този цикъл преминават далеч по-малко български граждани, отколкото предполагат радетелите на особената образователна надареност на нацията. Една огромна част отпада в прехода между основно и средно образование и си остава там за цял живот като мътно потвърждение на конституционния текст за задължителност на образованието до 16-годишна възраст.

Извод: След казаното е ясно, че трябва да се търсят промени в основата на образованието и възпитанието. Което и следваше да се докаже. Сега остава да се осъществи - нещо твърде лесно, ако действително има политическа отговорност към бъдещето на страната.

------

*По геометричен метод (лат.)