|
Особено ощетени са пенсиониралите се до 2000 г. В таблицата е показана в проценти разликата при индивидуалните пенсии според различната година на пенсиониране. За 100% е приета пенсията от 2000 г.
---------
година\
| година на пенсиониране | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 |
| 2000 | 100 | 110 | 117 | 124 | 131 |
| 2001 | 121 | 128 | 136 | 144 | |
| 2002 | 135 | 143 | 152 | ||
| 2003 | 144 | 153 | |||
| 2004 | 156 |
Как би могло да се отстрани това неравенство? Радикалното решение е еднократно или на етапи, в зависимост от привлечените средства, пенсиите да се преизчислят, а след това да се актуализират и изчисляват от обща основа.
Авторът постави този въпрос пред държавните институции и всички отговориха, за което им благодаря. Ведомствата от изпълнителната власт отричат, че тази система е несправедлива, а също така и направените предложения. Мотивите на специалистите от тези ведомства са два типа: икономически и политически. Икономическите мотиви в резюме са следните:
1. Увеличаването на всички пенсии на база осигурителния доход от предходната година не е актуализация, а преизчисление. Няма основание отпуснатите вече пенсии да се преизчисляват на база осигурителния доход от следващи години, тъй като след пенсионирането си лицето няма принос в увеличаването на този доход. Преизчисляване може да се извърши, ако лицето представи допълнителен стаж и/или доход след отпускането на пенсията.
2. Пенсията следва да е резултат от участието в осигурителния процес през целия трудов живот, а не през три най-високо платени години. Лица с по-високи нови пенсии имат по-голям принос за формирането на по-голям осигурителен доход, защото са внасяли осигуровки от по-големи суми.
3. Ако на пенсията се гледа като на част от създадените обществени блага, тя трябва да е толкова по-голяма, колкото по-голям е приносът на човека в създаването им.
В тези мотиви ясно личат вътрешните противоречия, което е естествено, тъй като тази недомислица на пенсионната реформа е незащитима по принцип. Това, че пенсионерите нямат непосредствен принос към ръста на осигурителния доход след пенсионирането, е най-малкото странен довод. При разходно-покривната система на финансиране на сегашните пенсии работещите плащат пенсиите на пенсиониралите се колеги и очакват същото при своето пенсиониране. Приносът им, докато работят, е основата, на която продължава да се развива икономиката и след тяхното пенсиониране. А принципът "за равен труд - равно възнаграждение" би следвало да важи и за пенсионерите.
Мотивът за отчитане на цялата трудова дейност, а не само на три години, по принцип е основателен. Тези три години обаче са от последните 15, а какъв е бил приносът преди това е спорен въпрос. Разгледан заедно с тезата за пенсията, като част от създадените обществени блага, този мотив става още по-неубедителен. При бюджетното финансиране на пенсиите приносът на "старите" пенсионери, който специалистите приемат априори за по-малък, бе достатъчен за финансирането на пенсионната система и оставаха средства, които държавата влагаше в други дейности, в това число капитално строителство. Сегашният "по-висок" принос не достига само за пенсиите.
Тук не бива да се спекулира с броя на пенсионерите, който надхвърли 2 милиона още през 1980 г. Липсата на средства е вина не толкова на пенсионерите, колкото на тези работещи, на които ще се спрем при обсъждането на политическите мотиви. Един прост пример показва несъстоятелността на сегашната система на актуализиране. Можем ли да приемем, че приносът на пенсиониралия се през първата половина на 2005 г. е с 15% по-голям от приноса на пенсиониралия се през втората половина на 2004 г.? Тъкмо толкова е разликата в техните пенсии.
Изборно време е и всички политически сили обещават в близките години средни заплати от 600-700 лв. Отчетите от 2000 г. насам показват, че средният осигурителен доход е практически равен на средната заплата. Ако (дано!) тези обещания се изпълнят, разликата в пенсиите при равни други условия ще стане двойна. Очевидно тази система е негодна и трябва да бъде заменена с по-реалистична и справедлива. Едва ли обаче това има шанс да се случи, защото и сега институциите имат "здрави" политически контрадоводи:
1. Не биха могли да се защитят претенциите за еднакви по размер пенсии, независимо от годината на отпускането им, тъй като са се изменили макросредата и обществено-политическият климат. През годините на социализма под формата на привилегии е въведено зачитането на трудов стаж през време, което няма нищо общо с осигурителния процес.
2. Как се изчисляват, осъвременяват и увеличават пенсиите е въпрос на политическо решение и на програмните намерения на спечелилата властта политическа сила. Решаващо значение има наличието на политическа воля да бъдат отделени нужните финансови средства, включително от неизползвани досега странични приходи, както и чрез по-справедливо разпределение на обществените разходи.
Никоя политическа сила досега не е поела конкретни ангажименти към пенсионерите, освен стандартното "подобряване". До изборите има още време някоя да прегърне каузата на справедливите пенсии и да се надяваме, че, ако дойде на власт, няма да я забрави.
