|
Ларш Собю Кристенсен е роден през 1953 г. Автор на над 20 книги, поезия и проза. Носител на Голямата награда за скандинавска литература и номиниран за световната награда "ИМПАК", която ще бъде връчена в средата на месеца. Романът "Полубрат" е преведен на 20 езика.
----------
- Какво се знае в Норвегия за България?
- България и Норвегия са в различни краища на европейската карта. Но един от добрите начини да се познава една страна е да се познава литературата й.
- Вие чел ли сте нещо от български автори?
- През последните 15-20 г. има преведени няколко български писатели в Норвегия, но не много, за съжаление. Знам името на Йордан Радичков.
- Четенето и писането отнемат много време в динамичния свят и все повече се превръщат в скъпо, елитарно занимание. Светът върви в обратна посока - към бързите и лесни за консумация ерзац-заместители в духовен план. Как ще коментирате явлението?
- С удоволствие мога да кажа, че през последните години забелязвам една окуражаваща тенденция сред младите хора в Норвегия. Те се връщат обратно към книгата, започват да се интересуват от литература. Мисля, че те го правят именно като протест срещу бездуховността. Просто защото литературата може да разказва истории по начин, по който никакво друго изкуство не може да го прави.
- Кои са ви учители в писането?
- Кнут Хамсун, особено с неговия роман "Глад". Вдъхновявал съм се и от големите класици на Америка и на Европа като Стайнбек, Пруст и т.н.
- Норвегия и България са съпоставими страни по територия и население. Норвегия е подредена страна, а България - не. В България доминират битовите проблеми, в Норвегия - екзистенциалните, свързани с високия процент на самоубийствата, с алкохолизма и пр. Кои изчерпват повече силите на нацията, според вас?
- Това е вярна оценка. Норвегия е богата страна, известна със своето демократично развитие. Всъщност, когато отчитаме наличието на сериозни екзистенциални проблеми у нас, не трябва да забравяме и противоотровата - да се връщаме към корените и към семействата си, както аз съм направил в моя роман. Вътре давам някои отговори на тези въпроси.
- Какво ще спечелят българските читатели, ако прочетат романа ви "Полубрат"?
- Всяка история на културата е свързана с определени клишета. Норвегия е страна, която за повечето хора е мрачна, нерадостна и т.н. С историите, които аз разказвам, искам да покажа на света една друга Норвегия. Да покажа, че дори и в най-големия мрак, дори и на дъното, може да съществува смях и оптимизъм.