Румен Ненков е заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната му колегия. Член е на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Ръководи комисията на ВСС за борба с корупцията. През 1979 г. завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". След това преминава през цялата съдебна йерархия, като започва от младши съдия в Софийския градски съд.

---



- Г-н Ненков, след убийството на банкера Емил Кюлев усилено се заговори за специален закон за борба с организираната престъпност. Според прокуратурата това едва ли не е единственият начин за справяне с проблема. От друга страна, от Делегацията на Европейската комисия ни казаха, че закони имаме и вече е време да започнем да ги прилагаме. Според вас има ли нужда от специален закон срещу организираната престъпност?

- Изглежда, Европейската комисия е по-добре запозната с реалната ситуация в България. Закони има. Въпросът е дали те се прилагат. Борбата с престъпността е сериозен проблем и той не трябва да бъде решаван кампанийно. Не убийството на един човек, пък бил той и богат банкер, трябва да бъде повод цялата власт да се организира в противодействието на организираната престъпност. На организираната престъпност трябва да се противодейства организирано. Първо, има нужда от политическа воля, второ - от мотивирани морално чисти и професионално подготвени кадри, и трето - от техническа въоръженост на съответните органи, най-малко равностойна на тази на организираната престъпност. Ако тези три условия са налице, и с действащия закон може да се противодейства ефективно на организираната престъпност. И сега полицията разполага с всички оперативни възможности за разследване на тежките престъпления, включително и с внедряването на агенти и използването на специални разузнавателни средства.

Няма никаква законова пречка полицията да действа ефективно. Но тя не трябва да бъде оставена сама, а да бъде подпомогната от всички структури на държавата и на гражданското общество. Това означава ангажимент на данъчните служби, на митницата, на всички органи на Министерството на финансите и създаване на ново правосъзнание у хората. Те трябва да са склонни да съдействат на полицията. Тези, които имат властта, имам предвид и трите власти, трябва да убедят хората, че се нуждаят от съдействие. Те не трябва да се поставят над закона, а да действат само в неговите рамки. Така че аз съм категоричен противник на всякакви идеи за някакво извънредно законодателство. Изборът на България не е между една тоталитарна фашизоидна държава и държава на мафията. И двете държави са престъпни. Те само ще направят от гражданите роби. Ние се нуждаем от държава на законността. И място в Европа има само за държавата на законността.

- Казвате, че законодателството е добро. Какво липсва тогава - политическа воля или достатъчно морално чисти и подготвени кадри?

- Аз няма да давам политическа оценка. Но ми се струва, че във всички системи на властта има морална недостатъчност. Тя се изразява в това, че законът не се уважава. И когато хората виждат, че тези, които ги управляват, не уважават закона, те самите са склонни също да не го уважават и да не съдействат. Има пропаст между управляващите и управляваните.

Не законът в момента е причината за ръста на организираната престъпност. Обикновено организираната престъпност има свои корени във властта. По определение е така. Не случайно на координационния съвет при президента той постави въпроса за връзката между организираната престъпност и проблема с корупцията.

- Къде са тези връзки? И как трябва да се прережат?

- Аз съм само един обикновен гражданин и външен наблюдател. Слава богу, нямам представа как организираната престъпност успява да намери своите корени във властта. Но след като се признава, че има организирана престъпност, тя има своята благодатна среда. Мафията винаги има връзки с властта. Те трудно се пресичат със закон. Трябва вътрешен и външен контрол върху администрацията и хората с власт. Дейността им трябва да бъде абсолютно прозрачна. Публичният контрол и разследващата журналистика също не са за подценяване.

- След убийството на Кюлев се заговори и за преминаване на прокуратурата под контрола на парламента, излизането й от съдебната власт.

- Това е естествено. В предизборния си период всяка партия обещава, че ще успее да овладее престъпността. Когато стане управляваща, разбира, че не разполага с механизъм. Тогава се осъзнава, че функцията по повдигане и поддържане на обвинението е типична за изпълнителната власт. Така тя се стреми да установи някакво спокойствие в обществото. От друга страна, прокуратурата в България е в малко особено положение. То е уникално за Европа, а може би и за целия демократичен свят. От една страна, прокурорите имат статута на магистрати, на съдии. За да функционира законосъобразно обаче, всяка власт трябва да бъде поставена под контрол - вътрешен и външен. Но прокуратурата у нас може би е единствената система, която не е поставена под никакъв външен контрол. Трябва да разчитаме само на способността й да контролира сама себе си, включително и срещу корупцията.

Съдът е поставен под външен контрол. Той действа публично и се контролира от страните в процеса. Освен всичко друго прокуратурата може да започне разследване срещу всеки съдия. А прокуратурата е структурирана пирамидално и излиза, че върховете й са извън всякакъв контрол.

- Един главен прокурор беше казал, че над него е само Господ...

- Точно така е. А това е много вредно в системата на демокрацията. Трябва да има баланс между властите. Нито една от тях не трябва да бъде всесилна. Взаимният контрол е гаранция за правова държава.

- Ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, това ще реши ли проблемите?

- И най-добрият закон не може да реши проблемите. Поставен в лоши ръце и при липса на воля да се изпълнява, той няма да свърши работа. А един не дотам съвършен закон, поставен в ръцете на хора, които имат желание да служат на държавата си, също може да работи добре. Пак казвам - сега действащият закон не е пречка за сериозно противодействие на престъпността.

- Време ли е пак да се отвори темата за промяна в конституцията?

- Като присъствам на координационния съвет при президента, виждам, че вече все повече политически сили приемат идеята за промяна на конституцията както по отношение структурата на съдебната власт, така и по отношение на имунитетите. Въпреки че за мен премахването на депутатския имунитет или намаляването му до функционален, какъвто е магистратският, няма да реши проблема. Въпросът пак опира до политическата воля.

- Значи говоренето за имунитети е по-скоро популистко?

- Доста популистко, да. Защото и преди 2003 г. се говореше много за имунитетите. Магистратските се ограничиха. И какво от това. Започнаха много дела срещу магистрати ли?

- Същата е логиката и с депутатските имунитети, така ли?

- Да. Може би ограничаването на депутатския имунитет до функционален ще има по-скоро морален ефект. Обществото ще си казва - ето и тях конституцията не ги поставя в по-особено положение.

- Пак да се върнем на организираната престъпност. Като че ли всички знаят кои са по върховете й, но няма нито един обвинителен акт срещу тях. Нито едно от знаковите убийства като това на Илия Павлов или Георги Илиев, не е разкрито.

- Не съм специалист в полицейската дейност. Не мога да нося отговорност, че ние нямаме дела срещу големите босове на организираната престъпност.

Репресивната функция на държавата няма да реши проблема с престъпността. По-важно е да се прережат връзките й с властта, икономически да се обезсили организираната престъпност. Така тя ще се свие до едни по-нормално граници. Хората разбират, че макар затворите да са пълни, в тях не са най-сериозните престъпници. Остава впечатление, не мога да кажа обосновано или не, че законът се прилага само за тези, които нямат финансова сила. Другите остават ненаказуеми.

- Не мога да не ви попитам каква е оценката ви за новия НПК, който трябва да започне да действа след половин година.

- Бихме излъгали хората, ако кажем, че НПК е панацея за борбата с престъпността. Към съдебната реформа не се подходи професионално. Логиката на реформата тръгва от промяна в конституцията, в Закона за съдебната власт, НК и НПК. Няма пречка новият НПК да бъде подобряван. Но ми се струва абсурдно това да става, преди още да е започнал да действа.

- Според вас ще се справят ли дознателите с вълната от сложни и тежки дела, която ги очаква?

- Съмнявам се. А и трябва да признаем, че отнемането на правомощията на следствието противоречи на конституцията. Притеснявам се сериозно за качеството на разследването. Аз съм за едно по-гъвкаво разделение. При добре действаща прокуратура прокурорът би могъл да възлага разследването на дознанието или на следствието, или на съвместна група.