"Какво от това, че съм спечелил и най-великата битка, когато преди това съм обидил историографа."

Тези думи на древногръцки пълководец цитира само преди дни на форум, организиран от фондация "Конрад Аденауер", Матиас Шупе - говорител на Министерството на правосъдието на провинция Саксония-Анхалт. Темата на събирането бе "Медии и правова държава", а репликата трябваше да засили внушението, че никой няма да разбере за добрите действия на полицията, съда, прокуратурата, политиците и министрите, ако ги няма медиите. И още нещо каза Шупе - че властта в Германия бърза да си каже сама грешките, защото противното означава голям проблем с медиите.

Българските аналози на германските политици обаче явно не са достигнали до тези простички истини. През последните години те се опитват да прокарат ограничения за медиите и да превърнат публичността в нарушение и дори в престъпление. Опитаха се да прокарат текстове в Наказателния кодекс, с които



да затворят устата на медиите



по линия на класифицираната информация. Налитаха да пишат закон за печата, искаха да забраняват публикуването на материали и снимки под предлог защита на анонимността...

Миналата седмица дойде и поредното потвърждение, че политическата класа няма да се откаже от това си поведение. До шумно обявената битка срещу престъпността бе наредена и необявената война срещу медиите и свободата на словото.

В сряда парламентът гласува на първо четене законопроект с множество промени в приетия само преди три години закон за защита на личните данни. Аргументите са обичайните за всички приемани напоследък закони - изисквания на Еврокомисията и уеднаквяване на българското законодателство с нейните директиви. Наистина, огромна част от текстовете може да се нарекат необходими. И са буквално



преписани от европейските директиви



Точно сред тях обаче е един доста скандален текст. Той гласи: "Обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, да се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи." В комплект с него се предлага и разширяване на понятието "обработване на лични данни" - в него вече е включено всяко действие по "събиране, записване, организиране, съхраняване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне".

Както е отбелязано в становище на авторитетната неправителствена организация Програма "Достъп до информация": "простичко казано, това означава, че медийни публикации, журналистически разследвания, отразяване на съдебни процеси и досъдебни производства, разследвания за административни нарушения на определени служители, репортерски проверки по сигнали за корупция се поставят под контрола на "съответните компетентни органи". По нейно мнение този текст е "противоконституционен, защото въвежда възможност за предварителна цензура върху публикации".

Още по-ясно казано, компетентните органи - държавните институции, МВР, прокуратурата, съдът и т. н., ще могат да казват кое може и кое не може да се пише. И ако без тяхната санкция нещо се изнесе, вносителите на закона са предвидили глоба от 10 000 до 100 000 лв.



Под ударите на тези разпоредби попада всяка медия,



която си позволи да разпространи името на лице, разследвано за престъпление. Наказуемо става публикуването на каквито и да е лични данни - име, пол, години и т. н., на човек, който има влязла в сила присъда по наказателно дело. Както и огласяването на името на извършил административно нарушение. Т. е. всяка медия, която напише кой министър, депутат или магистрат е хванат да шофира пиян или е предизвикал катастрофа например, може да бъде глобена.

Скандалният текст бе вкаран от предишното правителство в миналия парламент. Тогава той бе отхвърлен още на ниво комисии. Сега обаче проектът бе внесен отново от сегашното правителство в сегашния парламент. Бе гледан само от комисията по вътрешна сигурност на НС и мина безпроблемно.

Депутати от почти всички политически сили обявиха, че разпоредбата е буквално преписана от евродиректива. Странно е, че българските депутати четат евродирективите наполовина. Въпросният текст от директива 95/46/ЕО има още един - член 9 "Обработка на личните данни и свобода на словото". И в него е записано, че горните изисквания (за разрешение от компетентен орган) не се отнасят при обработването на лични данни, когато то се извършва "единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване".

Тази разпоредба някак "случайно" е изпаднала от българския законопроект. Защо?