Никога досега в началото на мандат бъдещето на здравната система не е изглеждало така отчайващо безнадеждно. Разбира се, едва ли някой е повярвал на премиера Сергей Станишев, когато и в изборната нощ, и часове преди да се закълне в конституцията като министър-председател, убедено повтаряше, че здравеопазването ще е приоритет. Важното е дали той си е вярвал. Ако да - лошо, защото не може да се готвиш за управление, без изобщо да знаеш каква е реалната ситуация. Ако не си е вярвал - още по-лошо. Защото лъжата рано или късно се наказва.

Най-лошото е, че ще пострадаме всички. Проблемът не е само в твърде малкото пари, които за поредна година се отделят за здравеопазване у нас. А в концентричните омагьосани кръгове, в които системата се разпада и изражда. В резултат на което, след 1-2 години достъп до що-годе прилично лечение ще имат единствено хора с връзки, които могат да си платят. Само пари в безконтролна, хаотична и некачествена система няма как да помогнат.



Кръговете



Догодина, в общи линии, здравната система ще разполага със същите средства като тази, миналата и по-миналата. Леко увеличение ще има само за повечето видове лечение в болниците. Рязко ще е намалението за други - психиатрии, отдалечени болници, хемодиализа, трансплантации, капиталови разходи. Като цяло парите отново няма да стигат, ще се трупат дългове и дефицити. За животоспасяващите лекарства, които МЗ осигурява, сред които и тези за рак, финансите са крайно недостатъчни. Не се променят средствата за доболничното лечение, плащано от здравната каса, т. е. талони за прегледи и изследвания пак няма да има за всички, които се нуждаят. В резултат мизерията и рекетът по болници и кабинети ще ескалират, пациентите пак ще си плащат прегледи, изследвания и лекарства. Все по-масово ще отказват да ходят на лекар и в болница и ще се лекуват кой с каквото намери.

Само че въпросът не е само в парите. Те не са достатъчно, но не са и малко - близо 2 млрд. лв. за догодина. Проблемът и причината Министерството на финансите да отказва увеличение е, че средствата изтичат в яма без дъно. Ако в системата имаше контрол и не се крадеше от първото до последното ниво - от санитаря в болницата до чиновниците в МЗ и НЗОК, с тези пари щеше да се осигури много повече. Ако в болниците не се купуваха твърде скъпи лекарства и консумативи, не се правеха лъскави ремонти на съмнителни цени, съкратеше се излишният щат и легла, а директорите контролираха подопечния си персонал. Всичко това не се случва, защото вместо да се опитат да съкратят разходите си, лечебниците спокойно трупат съмнителни дългове, които всяка година МЗ покрива безотказно. При ефективен контрол нямаше да се надписват и клинични пътеки. Парите за онколекарства и за медикаменти, които НЗОК осигурява, щяха да стигат за повече, ако нямаше комисиони при търговете.

Проблемът е, че тази практика продължава с години. За хранилката са се вкопчили лекари, ръководства, администрация, фирми, управници, политици. И естествено, колкото повече време минава, толкова по-трудно става те да бъдат откопчени, а хранителната верига - прекъсната.

Затова и ефектът на проверките, започнати от новото ръководство на МЗ, по-скоро ще е нулев. Министър Радослав Гайдарски вече обяви, че 9 от най-големите болници са натрупали близо 120 млн. лв. дългове, при това не за лекарства, а от ремонти. Което, най-малкото, е съмнително. По тази причина Гайдарски поиска да уволни ръководствата им. Което би могло да се приеме като първа крачка към така необходимия контрол.

За целта обаче министърът официално поиска политическата подкрепа на кабинета и парламента. Отчаян жест, който идеално илюстрира ситуацията. Защото здравният министър не смее да отстрани директори на болници, чийто собственик е именно здравно министерство, а не МС или НС. Между другото, от години неформално



наричат тези директори "барони"



А без въпросната политическа подкрепа те не биха могли да станат такива. И пак тя ще е тази, която ще реши кой да си иде - министърът или директорите. Тоест кой е по-големият приоритет - здравеопазването или личният интерес.

Но както е безсмислено да се дават пари на нереформирана система, така и реформа не може да се прави без пари, обичат да казват от МЗ. Толкова нисък бюджет, дори без да е обременен от корупционни течове, не може да помогне за елементарно развитие - преобразуване на болници, инвестиране в реално необходими ремонти, които да спестяват разходи, вместо да осигуряват мраморен блясък без качествено медицинско покритие; финансово подплатени профилактични програми.

В опитите да осигури повече пари за ресора си Гайдарски заплаши и с друго - че от 2007 г. здравната вноска ще скочи от 6% на 10-12%. Необходима за системата, но непопулярна мярка. Догодина здравната каса почти ще изпразни трупания с години резерв в БНБ, за да може да покрие разходите си за лечение в болници. Проблемът е, че приходите й остават същите. За да може НЗОК да плаща на лечебниците и през 2007 г., трябва или да се вдигне вноската, или държавата да субсидира касата. Което в общи линии е едно и също, тъй като и в момента държавата плаща голяма част от осигуровките за здраве - на деца, пенсионери, бедни. Но за да се увеличи вноската, трябва да се намали друг данък или осигуровка. Което вече 5 г. никое управление не е направило. И поради нежеланието на Министерството на финансите да налива пари в нереформирана система едва ли ще се случи и занапред.

Това вече ще доведе до пълен срив, тъй като пари няма да има, а сегашното недофинансиране ще изглежда като богат обяд. Особено за онези пациенти, за които единствената останала алтернатива - плащането, ще е невъзможна.