:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,424,863
Активни 81
Страници 15,706
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Будители и строители

Понякога се опиваме от хала си на дървесна гъба, израснала върху пъна на многовековна мура. Непукизъм, мазохизъм и нихилизъм виждам тук, производни на особено презрение към собствените достойнства. Чудо: миналото на страната ни е гъмжило от строители и будители, а днес, ако слушаш политическата публицистика, то само майкопродавци, христопродавци и съвсем обикновени продавци шетат из татковината.

Те не че не шетат - продавците, но на това учи битието. Алъш-веришът не е зло, а двигател на прогреса. Само дето при нас повечето стоки са двусмислени като левантински договор. Продават несръчно и гледат да те излъжат. Кой с каквото разполага - един бюлетини, друг джапанки, трети талантец. (Разликата между талант и талантец е в бързината, с която се емваш да му осребриш чека.Талантецът обикновено е по-чевръст.)

Та подобна интерпретация - за великото някога и жалкото днес, очевидно не е вярна. Тя е следствие от рефлекса човешки да се сакрализира миналото, за да има повече алибита



да се мишкува в настоящето



Уравновесяване, тоест.

Но сега, в Деня на будителите, няма да ви занимавам с българската неприязън към собствения елит. Вече установихме, че тя е част от манталитетното недоверие в себе си.

Струва ми се, че самите будители биха се усещали малко неудобно в тихия и обрасъл с паяжини христоматиен Пантеон, който огласяме за кратко на 1 ноември с патриотична гълчава. Иван Рилски, Григорий Цамблак, отец Паисий, братя Миладинови, Григор Пърличев, Христо Ботев, Васил Левски, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Найден Геров, Любен Каравелов - приживе не са били хора за пантеон - нито пък са били единодушни по много въпроси, дори по най-важния - за бъдещото добруване на отечеството. Едва ли биха били и днес доволни, когато ги теглят от гробовете амбициозни мераклии. Всеки от които е с претенция за Изключителен и Единствен Представител на стрижещата добри дивиденти фирма "Патриот".

Когато през 1922 г. тогавашният просветен министър Стоян Омарчевски обявява Деня на народните будители за национален празник, го сторил така: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото."

Но какво да се лъжем - живият обществен интерес не се фокусира върху здравия смисъл и дейците. Той се концентрира в други сфери, заредени с динамиката и драматизма на Марио Пузо.

Понеже споменах писател, при това чужд, ми се ще поне днес



да си припомним и някои наши



Те си отидоха сравнително наскоро. И не бяха икони, но оставиха свой единствен и неповторим отпечатък в мъчителните възхождения на българския дух и език.

Спомням си Христо Фотев. Мълчаливецът от Равадиново. Седеше с почти отвъдна унесеност над чашата си, отсъстваше за всякакви възможни интриги тук и сега. Лик, взет назаем от Захари Зограф. Не губеше едно до края - дара да се удивлява на света с цялата му грозотия. Излъчваше: - Господи, колко си хубав!

Ако го каже той, става вярно.

Йордан Радичков обръщаше мефистофелски профил към събеседника си тъкмо когато мислиш, че си го разгатнал. И тогава профилът му изведнъж добиваше измерения на някакъв тотем. Зад който се мержелееше причудлив космос - от клюводръвци и верблюди, тенци и свраки. Правеше от космоса селски двор, в който никога не ти е неуютно.

Живееше на света внимателен и деликатен автор - Иван Давидков. Въпреки тежката си болест до края на живота си той опитомяваше думи в малкото си жилище, и си почиваше, като го редуваше със статив и палитра. Недъгът го победи, но геният на завистта, т. нар. "български гений" - не. Давидков се радваше на всяка чужда сполука като дете на първата си играчка.

Георги Рупчев, прикован върху леглото си от години, не направи от нещастието си прашка, с която да замери Ваятеля на света. Замери само бездарието и скудоумието на унифициращите системи.

Ей ги излизат,

и всички еднакви

еднакви,

еднакви,

еднакви човечета от найлон.

Все са отличници, все космонавти,

всичките свирят на акордеон.

("Фабрика за пластмасови човечета")



Иван Методиев, отишъл да умре край река Места преди две години, умееше да разговаря с министъра и просяка така, както разговаряше с камъка и тревата - зачитайки достойнството на събеседника. Той видя трагизма на българската съдба до такова дълбоко дъно, че изглежда, се уплаши от гледката.

Спомням си и Георги Джагаров - галеника на тоталитарната власт, комуто все пак често беше тясно в рамките й. Мъж и поет, изсечен с яко длето. С каквото Творецът дялка фигурите, пратени тук с мисия, най-често трагична.



Другарят ми завинаги мълчи

на мокрия цимент с ръце прострени.

Той предпочел да падне по очи,

отколкото да падне на коленe.



Куплет отвъд идеологиите, с място в паметта. Там, където само жертвата валидира вярата.

В рамките на гангстерския мартиролог, превзел днес улиците и медиите, тези неща не се вписват.

- Бе има някакъв закон омерта при тези убийства - рече ми един приятел. - Да са разкрили поне един за какво е убит?

Приятелят ми не беше прав. Всички са убити за едно и също. За пари.

Е, понякога има и нещо друго.
15
2772
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
31 Октомври 2005 22:40
Има будители не с перо и четка, а с кръв и дух - десетките известни и хилядите неизвестни български новомъченици от епохата на османското господство, както и дейците на Българската екзархия, които възкресиха българщината в Македония и Одринска Тракия и за които никой днес не си спомня.
31 Октомври 2005 23:14
Да допълним спомените.Когато Дража Вълчева беше м-р на просветата , група будители(учителки от Пловдив) и писали:Драга Дража, намалете ни стажа, както преподаваме, тъй се напикаваме!-отговор:Драги колежки, времената са тежки!Пенсиониране-след посиране!
01 Ноември 2005 00:37
Мама му стара..затуй ли всяка сутрин по БНР у 06:57ч. ми пускат "Къде си вярна ти либофф народна"!
Дето я пееше Клара, га фърчаа камънье и дърве около парламента
Ако някой политик пак ме попита за "любофта народна", така ще го събудя, че може и да не се пробуди сабале
01 Ноември 2005 01:46
Дребни, дребни мишленца разсъждават върху необята, но се оглеждат постоянно за котката...И съизмерват нещата с опашлетата си
Е не става, свободата на мисълта и свободата на духа не предполагат, че котката е наблизо. И че опашлетата им са въобще измерение на нещо ( което е по-важното)
01 Ноември 2005 03:26
А Генчо Стоев? Лека му пръст, също добър писател беше.
01 Ноември 2005 03:28
Малко е тъжно, но така е.
01 Ноември 2005 04:05
Какво има толкова да се каже. Благодаря! И шшшт! Да бе събудим някой стрижар.
01 Ноември 2005 08:20

Ценя твоите усилия, Бойко, да направиш така, щото да имаме съзнание за собствената си ценност.
Но един въпрос ме гложди - какво е твоето участие в решението за публикуването на днешния идиотски пасквил на Волгин?
Нали и ти си в тази редакция?
01 Ноември 2005 12:47
Ламбовски, силен си както винаги!
01 Ноември 2005 13:05
a?
01 Ноември 2005 13:36
Авторът има лек проблем с дефиницията на "будител" и бая я смесва с някои други категории, но не това е важното.
Въпросът на Don е по-интересен
01 Ноември 2005 16:59
Това е пуснато за баланс на една съседна мерзавщина. Ама тя е толкова смрадна, че това съчинение не я неутрализира, уви.
01 Ноември 2005 21:20
"Алъш-веришът не е зло, а двигател на прогреса."
&
Има резон, но преди да има алъш и вериш, трябва някой нещо да е ПРОИЗВЕЛ, което убягва на всички непроизвеждащи, каквито за жалост у нас са 90%, ако не и повече...
01 Ноември 2005 21:57
Под "съседна мерзавщина"а се събрали 250 души, а тука няма никой.
01 Ноември 2005 21:58

Току-що по ВВТ завърши един вълнуващ час с Аксиния Джурова.
Който гледал - радвал се е.
Който не гледал - да му даде Господ отново да се докосне до интелект, носещ радост.
Дай Боже всекиму!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД