Мнозина наблюдатели определиха представянето на "Атака" на частичните местни избори като провал. И това наистина изглежда така на фона на парламентарния вот, когато Волен Сидеров и компания влязоха с гръм и трясък в парламента. Сега националистите издигнаха само един кандидат за кмет - Атила Минев, в Русe. Вместо да помете своите съперници, както е направил навремето славният му съименник, известен още като "бич Божи", нашият Атила спечели скромните 12,33%.



Дали обаче това е началото на края?



Някои вече копаят гроба на "Атака", разказвайки как по места тя се разпада. Наистина, мнозина функционери зарязаха постовете си заради несъгласия с централното ръководство. Дори лидерът на Българския националистически съюз - известният Боян Расате, тихо изостави Волен Сидеров.

В парламентарната група положението също не е цветущо. Тя започна да се люспи още при първите си по-сериозни изпитания. 4-ма напуснаха покрай сагата с правителството. Един от тях за малко не бе линчуван насред пленарната зала от парламентарния Котоошу Павел Чернев. Вместо да бранят националните интереси, хората на Сидеров влязоха в безкраен спор с шефа на НС Георги Пирински, който отказа да пререгистрира парламентарната група на коалиция "Атака" в група на партията.

Въпреки всичко, депутатите на Сидеров оптимистично заявяват, че партията е във възход, а всичко друго са журналистически спекулации. И може би ще излязат прави. По принцип отлюспванията и особено нагазването в тресавището на смешни процедурни спорове са автоголове за всяка една партия. С още по-голяма сила това би трябвало да важи за "Атака", която уж се бори против политическото статукво, а много бързо се превърна в част от него. При "Атака" конфликтите обаче не водят до подобни последици. Според почти всички социологически проучвания "Атака" вече е третата политическа сила в България. Дори шампионът по рейтинги Бойко Борисов разчиташе на тях на изборите в София, след като



"Атака" целенасочено се отказа от състезанието



в негова полза. Според социолози 50% от гласувалите за Сидеров на парламентарните избори сега са предпочели "генералната промяна".

Всеобщата политическа апатия у нас със сигурност спомага за добрия рейтинг на Сидеров и компания. Доста обезпокоително обаче е, че въпреки всичките им гафове хората продължават да си ги харесват. Одобрението за "Атака" е трън в петата на останалите партии. Той им се забоде още на 25 юни, но те като че ли все още го подценяват и нищо чудно накрая раната от него да гангреняса. "Атака" е творение не на Сидеров, а на всички, които управляваха досега. И отговорността за това дали този апендикс ще бъде изрязан, или ще се стигне до перитонит, също е тяхна.

4-те месеца славна парламентарна история на "Атака" доказаха, че тя не е проблемът, а следствие от него. За такава формация просто има ниша в българското общество, голяма част от което се маргинализира за последните близо 16 години. И всеки, който има достатъчен ресурс - финансов, обществен и т.н., има сериозно поле за изява. Дори Иван Костов в началото на ДСБ бе тръгнал да залага на разочарованите от прехода, но стигна само до идеята за "силна България".

Партиите продължават да подхранват национализма. Особено след като новата власт вдигна не заплатите, а цените на тока и парното. Обясненията с лошата международна конюнктура не струват - гладен на сит не вярва. Много по-привлекателни са атакистките приказки за



международния заговор срещу българите,



който ни е предопределил ролята на слуги на Запада и т.н.

Сидеров съумява да бъде гуру на унижените от малкия екран, а вече и от парламентарната трибуна. Докато го прави, всички недомислия и откровени простотии на хората му в парламента просто нямат никакво значение. Всъщност достатъчно е човек да отиде на един митинг на "Атака", да види отблизо феновете на тази партия, за да разбере, че низките и пошли прояви вероятно даже вдигат одобрението на Сидеров. Дори и публикациите за това как самият той се възползва от благинките на властта, не хващат дикиш.

Останалите партии, които претендират за нормалност и демократичност, не отчитат този факт, с което също спомагат за възхода на "Атака". В парламента все още има негласно споразумение за изолиране на Сидеров, все едно, че не съществува. Пирински правилно отказа да се занимава с вътрешните проблеми на "Атака". Шефът на НС обаче им направи реклама пред цяла България и пред дипломатическия корпус, като отстрани Сидеров от трибуната заради обида на държавния глава. Президентът Георги Първанов също сякаш сбърка, наричайки Сидеров, макар и индиректно, "калпав политик". В политиката значение имат само резултатите, а в това отношение Сидеров е много по-напред от други уж некалпави политици.



Пиедесталът на Волен става все по-стабилен



и с всяка глоба, която СЕМ налага заради него. Вярно е, че Ахмед Доган е единственият политик, който не хули "Атака", а заявява, че това е волята на българския народ и тя трябва да бъде уважавана. ДПС обаче продължава да бъде държава в държавата, което налива вода в Сидеровата мелница.

Навсякъде, където има малцинства, "Атака" е изключително популярна. Особено, когато става въпрос за цигани. И това ще продължава да е така, докато останалите политици флиртуват предизборно с тях, а не се опитат поне малко да ги социализират.

А и тъжната истина е, че ако се абстрахираме от лумпенския патос, нещата, които казва Сидеров, в голяма степен са верни. Кой например ще отрече факта, че приватизацията у нас бе всъщност продажба на предприятия за жълти стотинки на съмнителни и понякога откровено непочтени чужди фирми? Дори в съседна Румъния, от която уж сме по-напред, влязоха фирми като "Рено", "Волво", "Дженерал Електрик" и т.н.

И което е по-неприятно - в "Атака" понякога се оказват и пророци. След едно заседание на комисиите по отбрана и по външна политика на НС Стела Банкова заяви, че САЩ искат да останем в Ирак и след Нова година. Това предизвика иронични усмивки у останалите депутати, но бе потвърдено само няколко дни след това от шефа на ГЩ ген. Никола Колев. И в крайна сметка май наистина български войници в Ирак ще има и след 1 януари 2006 г.

За съжаление останалите политици няма какво да направят срещу словесните еквилибристики на Сидеров, свързани с миналото. Но поне биха могли да не позволяват хора като Банкова да изглеждат по-информирани и по-загрижени за настоящето и бъдещето от тях. Ако някой човешки бе обяснил преди Банкова, че изтеглянето на батальона ни в Ирак може да продължи и след Нова година, щеше да я лиши от ролята на делфийски оракул.

В крайна сметка и Хитлер е дошъл на власт с избори и първоначално е предизвиквал само иронични усмивки с политическите си сбирки из мюнхенските бирарии. Тенденцията за отричане на политическите партии у нас става все по-силна. Възможно е тя да придобие параметрите на цунами, ако Бойко Борисов стане кмет на София и след това тръгне да прави партия. Така че политиците ни не трябва да загърбват "Атака". Тя може и да изчезне под напора на собствената си глупост, но ще се появи нещо друго, което може да е много по-опасно. И да се превърне в "бич Божи" за крехката ни все още демокрация.