|
- Къде виждаш проблемите във фискалната област в момента ?
- В мирно време "войната" в едно общество е на полето на фискалната политика - тоест това, което държавата взема от гражданина, и това, което той не иска да й даде. В България има няколко основни проблемни области във фискалната политика. Първата е, че тя е в тясна връзка с монетарната политика и отчасти има квазимонетарни функции. Но интересното е, че това като че ли е отговор на изискванията на Международния валутен фонд, а не осъзната позиция от страна на субектите на тази политика - финансовото министерство и БНБ.
- Как се осъществяват тези квазимонетарни функции?
- Eдна от основните функции на БНБ е да контролира и наблюдава паричното предлагане и търсене. Имаме стопанство, което се базира на т. нар. кредитни пари - банкноти и монети в обращение, и кредитите, които дават търговските банки. Когато БНБ не контролира достатъчно добре тези движения и допусне по-висок ръст на парите, отколкото е ръстът на цените, тогава се заражда потенциал за развитие на инфлацията. И мярката на фиска, чрез която се противодейства на увеличеното парично предлагане, е да събере тези пари чрез данъците. В момента забелязваме това - поради МВФ, който се притеснява от големия дефицит по текущата сметка, трябва да има рестриктивна фискална политика. Събират се повече данъци, които образно казано се "заключват" във фискалния резерв.
- Бюджетните излишъци проблем ли са или нещо добро?
- Бюджетният излишък означава свръхданъчно бреме и изкуствено натоварване на стопанството. Това води до ред негативи, сред които са по-нисък растеж, занижена икономическа активност, недоволство сред населението и т.н.
- Ламтеж от страна на отделните бюджетни институции да заграбят повече от него...
- Това е по-различен проблем и е свързан със заобикалянето на Закона за държавния бюджет чрез излишъците. Това са евтини трикове - в парламента се представя един бюджет, той се одобрява и след това, видите ли, се реализират много по-големи приходи. И те с разпоредби на правителството и на министъра на финансите се харчат, като така се заобикаля законът за бюджета и могат да бъдат лъгани хората.
- Държавата има ли стратегия за управление на фискалния резерв?
- Боя се, че няма, защото не сме я виждали. Има идеи от предишното правителство за инфраструктурни проекти, но реална, разумна икономическа стратегия няма. Най-разумното, което приемат експертите, е фискалният резерв да се използва за изплащане на държавния дълг. Това би трябвало да стане с подходяща политика от БНБ.
Ефектите, които поражда изплащането на външния дълг и тези за изплащане на вътрешния, могат да са различни. Външният дълг трябва да се изплаща и да не тежи на държавата. Що се отнася до вътрешния обаче, е обезпокоително, че той расте на фона на хронично надуващи се бюджетни излишъци. Защо тогава държавата продължава да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да увеличава вътрешната задлъжнялост? От началото на тази година вътрешният държавен дълг е около 60 млн. лв. Не виждам логика да продължи да расте.
- Има две възможни хипотези - или държавата няма реални бюджетни излишъци, а те са счетоводна фикция, или държавата погасява външен дълг с вътрешен. Тоест, финансира се чрез инфлация...
- Това са двете възможности, но е възможна и тяхната комбинация.
- Какви проблеми има правителството според теб от разходна гледна точка?
- В предизборните обещания и на трите коалиционни сили се говореше за 40% от БВП преразпределение чрез бюджета за 2006 г. Скоро пресметнах, че до края на годината преразпределението ще стигне 43%, което ни поставя на едно от първите места в Европа. При разходите има заложени твърде много изненади, свързани с обещанията по време на изборите, които БСП бърза да осребрява. Това са 13-а заплата, увеличаване на пенсиите и ред други "подаръци" за електората на тази партия. Недоумявам по кой начин правителството от сегашните 43% ще слезе на 40%, което също е голямо преразпределение. България не може по този начин да реализира значителен икономически растеж, какъвто например реализира Турция.
- Къде смяташ, че трябва да се завишат и къде да се занижат разходите?
- Трудно ми е да дам конкретен отговор, защото когато се увеличават разходите, трябва да има система, която ефективно да поеме средствата и да ги използва, за да има ефект за икономиката. Ако съм на мястото на финансовия министър Пламен Орешарски, ще се замисля дали да налея пари в образованието или здравеопазването, защото това са лошо структурирани сфери и няма гаранции, че многото средства ще ги променят. Същото важи и за съдебната система. По-важно е да има структурни реформи и след това да се мисли за увеличаване на разходите на държавата. Трябва да има гаранции, че тези пари ще доведат до икономически ефект.
- Това важи ли и за инфраструктурата?
- Например въвеждането на винетката е т. нар. целеви данък, при който важи принципът на еквивалентност. Т.е. този, който ползва пътищата, плаща за тях. Това е добра крачка по отношение на данъкоплатците.
- Това означава ли, че облагането трябва да става на база на потреблението, а не на доходите?
- Точно така. Но в чист вид такава данъчна система не може да се въведе, това означава например да има само ДДС. Не очаквам в България да се стигне до подобно нещо, но смятам, че основната тежест при облагането трябва да е върху косвените данъци, а не толкова върху преките.
- Какво може да се подобри в данъчното облагане, в приходната структура на бюджета?
- Проблемите на данъчното облагане не са само спорове за размера на ставката. Величината й е плод на иконометрично определяне. Всъщност по-важният проблем е данъчната основа - по-важен, отколкото да спорим за това кой за колко процента данък е. Последните промени, които се предвижда да влязат от 1 януари догодина, са свързани не толкова с редукция на данъчното бреме, което е факт, но и с прехвърляне на данъчното бреме от преките към косвените данъци. Това е положителен подход
- За или против семейното облагане?
- Това е една идея, която е "бита карта" от икономическа гледна точка, защото обществото ни не е общество на домакини, тоест мъжът работи и храни съпругата си домакиня. У нас обикновено в семейството има двама работещи. Семейното облагане като тип данъчно облагане се свързва с ред възможности за неговото заобикаляне и ако се върви към опростяване на данъчната система, не виждам защо трябва да я усложняваме.
За мен по-големият проблем е съществуването на данъка върху дивидента, който още към август т.г. е изпълнен на 100% спрямо планираното за годината.
Според мен това е безсмислен данък. Той има малък дял в структурата на общите бюджетни приходи, а от икономическа гледна точка усложнява данъчната система. Щом е първенец по преизпълнение, той едва ли има роля да накара предприемачите да не вземат кредити например, а да финансират дейността си с т.нар. "вътрешно финансиране" от печалбата. 7% ставка не дава стимули на предприемачите и те предпочитат да си разпределят печалбата и да си платят данъците. Тогава какъв е смисълът от този данък?
- Какво мислиш за фискалната децентрализация?
- Това е примамлива икономическа идея - всяка община да има ресурс и да провежда по-активна икономическа политика. Като гледам обаче каква е държавната политика и впечатленията, които имам от общинската финансова политика, съм с резерви към децентрализацията. Поради нивото на нашия общинар тя крие рискове. Притеснявам се, че общините могат да тръгнат към свръхоблагане и че не са способни да извършат нещо разумно с тези пари. В българските общини, за разлика от тези в Централна Европа, няма предприемачески дух. Нашите са щедри по отношение на администрацията, там никога стаите не стигат, все се назначават нови хора. Това ме притеснява, като говоря за фискална децентрализация. В България кметовете трябва да се научат на предприемачество, но това е дълъг процес.
Щракнете тук, за да чуете целия разговор
Още един либерал-тъпунгер. Що ли тия момченца никога не обясняват каква е тая невидима ръка на пазара, която регулира цените на парното и тока например или пък защо другите либерали от МВФ ни предлагат безкрайно либералното налагане на частни монополи 
