:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,287,374
Активни 156
Страници 171
За един ден 1,302,066
Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Семейното облагане е "бита карта"

Българските общини не са готови за децентрализация, трябва да се учат на предприемачество
Снимка: Борислав Николов
Визитка: Eмил Калчев е специализирал "Финанси, данъци и фискална политика" в Германия. Защитил е докторат в Стопанския университет във Виена, Австрия. Специализирал е корпоративно облагане. Работи в Центъра за икономическо развитие като експерт по публични финанси.



- Къде виждаш проблемите във фискалната област в момента ?

- В мирно време "войната" в едно общество е на полето на фискалната политика - тоест това, което държавата взема от гражданина, и това, което той не иска да й даде. В България има няколко основни проблемни области във фискалната политика. Първата е, че тя е в тясна връзка с монетарната политика и отчасти има квазимонетарни функции. Но интересното е, че това като че ли е отговор на изискванията на Международния валутен фонд, а не осъзната позиция от страна на субектите на тази политика - финансовото министерство и БНБ.

- Как се осъществяват тези квазимонетарни функции?

- Eдна от основните функции на БНБ е да контролира и наблюдава паричното предлагане и търсене. Имаме стопанство, което се базира на т. нар. кредитни пари - банкноти и монети в обращение, и кредитите, които дават търговските банки. Когато БНБ не контролира достатъчно добре тези движения и допусне по-висок ръст на парите, отколкото е ръстът на цените, тогава се заражда потенциал за развитие на инфлацията. И мярката на фиска, чрез която се противодейства на увеличеното парично предлагане, е да събере тези пари чрез данъците. В момента забелязваме това - поради МВФ, който се притеснява от големия дефицит по текущата сметка, трябва да има рестриктивна фискална политика. Събират се повече данъци, които образно казано се "заключват" във фискалния резерв.

- Бюджетните излишъци проблем ли са или нещо добро?

- Бюджетният излишък означава свръхданъчно бреме и изкуствено натоварване на стопанството. Това води до ред негативи, сред които са по-нисък растеж, занижена икономическа активност, недоволство сред населението и т.н.

- Ламтеж от страна на отделните бюджетни институции да заграбят повече от него...

- Това е по-различен проблем и е свързан със заобикалянето на Закона за държавния бюджет чрез излишъците. Това са евтини трикове - в парламента се представя един бюджет, той се одобрява и след това, видите ли, се реализират много по-големи приходи. И те с разпоредби на правителството и на министъра на финансите се харчат, като така се заобикаля законът за бюджета и могат да бъдат лъгани хората.

- Държавата има ли стратегия за управление на фискалния резерв?

- Боя се, че няма, защото не сме я виждали. Има идеи от предишното правителство за инфраструктурни проекти, но реална, разумна икономическа стратегия няма. Най-разумното, което приемат експертите, е фискалният резерв да се използва за изплащане на държавния дълг. Това би трябвало да стане с подходяща политика от БНБ.

Ефектите, които поражда изплащането на външния дълг и тези за изплащане на вътрешния, могат да са различни. Външният дълг трябва да се изплаща и да не тежи на държавата. Що се отнася до вътрешния обаче, е обезпокоително, че той расте на фона на хронично надуващи се бюджетни излишъци. Защо тогава държавата продължава да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да увеличава вътрешната задлъжнялост? От началото на тази година вътрешният държавен дълг е около 60 млн. лв. Не виждам логика да продължи да расте.

- Има две възможни хипотези - или държавата няма реални бюджетни излишъци, а те са счетоводна фикция, или държавата погасява външен дълг с вътрешен. Тоест, финансира се чрез инфлация...

- Това са двете възможности, но е възможна и тяхната комбинация.

- Какви проблеми има правителството според теб от разходна гледна точка?

- В предизборните обещания и на трите коалиционни сили се говореше за 40% от БВП преразпределение чрез бюджета за 2006 г. Скоро пресметнах, че до края на годината преразпределението ще стигне 43%, което ни поставя на едно от първите места в Европа. При разходите има заложени твърде много изненади, свързани с обещанията по време на изборите, които БСП бърза да осребрява. Това са 13-а заплата, увеличаване на пенсиите и ред други "подаръци" за електората на тази партия. Недоумявам по кой начин правителството от сегашните 43% ще слезе на 40%, което също е голямо преразпределение. България не може по този начин да реализира значителен икономически растеж, какъвто например реализира Турция.

- Къде смяташ, че трябва да се завишат и къде да се занижат разходите?

- Трудно ми е да дам конкретен отговор, защото когато се увеличават разходите, трябва да има система, която ефективно да поеме средствата и да ги използва, за да има ефект за икономиката. Ако съм на мястото на финансовия министър Пламен Орешарски, ще се замисля дали да налея пари в образованието или здравеопазването, защото това са лошо структурирани сфери и няма гаранции, че многото средства ще ги променят. Същото важи и за съдебната система. По-важно е да има структурни реформи и след това да се мисли за увеличаване на разходите на държавата. Трябва да има гаранции, че тези пари ще доведат до икономически ефект.

- Това важи ли и за инфраструктурата?

- Например въвеждането на винетката е т. нар. целеви данък, при който важи принципът на еквивалентност. Т.е. този, който ползва пътищата, плаща за тях. Това е добра крачка по отношение на данъкоплатците.

- Това означава ли, че облагането трябва да става на база на потреблението, а не на доходите?

- Точно така. Но в чист вид такава данъчна система не може да се въведе, това означава например да има само ДДС. Не очаквам в България да се стигне до подобно нещо, но смятам, че основната тежест при облагането трябва да е върху косвените данъци, а не толкова върху преките.

- Какво може да се подобри в данъчното облагане, в приходната структура на бюджета?

- Проблемите на данъчното облагане не са само спорове за размера на ставката. Величината й е плод на иконометрично определяне. Всъщност по-важният проблем е данъчната основа - по-важен, отколкото да спорим за това кой за колко процента данък е. Последните промени, които се предвижда да влязат от 1 януари догодина, са свързани не толкова с редукция на данъчното бреме, което е факт, но и с прехвърляне на данъчното бреме от преките към косвените данъци. Това е положителен подход

- За или против семейното облагане?

- Това е една идея, която е "бита карта" от икономическа гледна точка, защото обществото ни не е общество на домакини, тоест мъжът работи и храни съпругата си домакиня. У нас обикновено в семейството има двама работещи. Семейното облагане като тип данъчно облагане се свързва с ред възможности за неговото заобикаляне и ако се върви към опростяване на данъчната система, не виждам защо трябва да я усложняваме.

За мен по-големият проблем е съществуването на данъка върху дивидента, който още към август т.г. е изпълнен на 100% спрямо планираното за годината.

Според мен това е безсмислен данък. Той има малък дял в структурата на общите бюджетни приходи, а от икономическа гледна точка усложнява данъчната система. Щом е първенец по преизпълнение, той едва ли има роля да накара предприемачите да не вземат кредити например, а да финансират дейността си с т.нар. "вътрешно финансиране" от печалбата. 7% ставка не дава стимули на предприемачите и те предпочитат да си разпределят печалбата и да си платят данъците. Тогава какъв е смисълът от този данък?

- Какво мислиш за фискалната децентрализация?

- Това е примамлива икономическа идея - всяка община да има ресурс и да провежда по-активна икономическа политика. Като гледам обаче каква е държавната политика и впечатленията, които имам от общинската финансова политика, съм с резерви към децентрализацията. Поради нивото на нашия общинар тя крие рискове. Притеснявам се, че общините могат да тръгнат към свръхоблагане и че не са способни да извършат нещо разумно с тези пари. В българските общини, за разлика от тези в Централна Европа, няма предприемачески дух. Нашите са щедри по отношение на администрацията, там никога стаите не стигат, все се назначават нови хора. Това ме притеснява, като говоря за фискална децентрализация. В България кметовете трябва да се научат на предприемачество, но това е дълъг процес.



Щракнете тук, за да чуете целия разговор
11
2129
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
31 Октомври 2005 22:41
Тази война с предизвестен край се води вече 16 години.
Някои загинаха, други емигрираха, ние героично стискаме зъби.
Колкото ни останаха, де.
31 Октомври 2005 23:11
Ми експертите си лаят, тиквите си краднат.

_______________________
Прехода зе да еде децата си.
01 Ноември 2005 00:49
Германският гений професор Кирххоф, пред когото много скоро германците ще реват като малки деца, ще му целуват краката и ще го молят да се върне да им оправи рухналите обществени финанси, си го каза просто и ясно: данъчната декларация за подоходния данък трябва

1) да се побира на една страница А5 (т.е. половин машинописна)
2)да може да се попълни за максимум 10 минути
3)да може да се попълва дори от човек с основно образование (т.е. да е проста)

В идеалния вариант това ще рече:
1) една антетка за данните на данъкоплатеца
2) няколко реда за изборяване на получените приходи
3) още една кутийка с коефициента на разходи - грубо осреднен за дадената дейност "на сигурната страна" в полза на данъкоплатеца, с чиято помощ се получават приблизителните разходи
4)и още една последна кутийка за умножение на получената разлика приходи - разходи с един единствен плосък данък. С това дължимият данък е пресметнат.

Вижда се, че в този вид и половин страница е предостатъчна.

Семейно облагане, родствено облагане по сребърна и бронзова линия, ваучери за храна, ваучери за транспорт и сходни изкривяващи пазара свинщини нямат никакъв икономически смисъл, освен да подхранват корупцията, да хранят мазни данъчни съветници и адвокати, да трупат бумаги в учрежденията и опашки по коридорите им. За такива данъчни уж "облекчения", а дефакто търсени поводи за назначаване на нови хиляди чиновници на държавната хранилка, мога да кажа само едно - Не ме занимавай с глупости, бе!

Редактирано от - belchev на 01/11/2005 г/ 00:54:50

01 Ноември 2005 00:56
тц, тц, тц....

Редактирано от - mochko на 14/11/2005 г/ 17:08:04

01 Ноември 2005 02:25
Докторат по данъчно облагане.. Мислех да напиша нещо по този въпрос, но после се сетих за един който имаше докторат по тромпет, и ми мина.
01 Ноември 2005 15:13
Още един либерал-тъпунгер. Що ли тия момченца никога не обясняват каква е тая невидима ръка на пазара, която регулира цените на парното и тока например или пък защо другите либерали от МВФ ни предлагат безкрайно либералното налагане на частни монополи
01 Ноември 2005 16:03
Семейното облагане НЕ Е "бита карта"

И в моето семейство сме двама работещи, но това не означава че получаваме сходни възнаграждения, респективно, че се облагаме по една и съща данъчна ставка. Така, че не мога да се съглася, че семейното подоходно облагане е "бита карта". При него не се дават пари на калпак, както е при детските надбавки (полагащи се само на социално слабите), а се подпомагат и семействата със сравнително по-добър финансов статус.
01 Ноември 2005 17:35
Ционистите не ни разрешават семейното облагане, това е проблемът. Би се оказало възможност за българите да имат повече дечица. А целта е да нямат, да се раждат главно мангасарчета и ние да ги издържаме, после да ни крадат и бият.
01 Ноември 2005 17:55
Привет Васуки!

Едва ли семейното облагане ще се пребори с демографската ни "криза", но със сигурност ще облекчи макар и символично "будалите", като мен и теб, които отглеждаме и възпитаваме децата си точно в България, а не някъде на Запад.
01 Ноември 2005 18:01
Ей бандата, някой да ми даде определение за "СВОБОДЕН ПАЗАР"!!!
Хептен на балъци ни правят...то бива на гол задник, ама кожена тояга не бива!
Бюрокрацията лапа...до задавяне, туй 13-та, 14-та и пр. заплати, за нищо ги нямат! Мале пък какъв вой се надига, ако не им ги дадат! Щото им се "полагали"!
"Един работи, трима зяпат и лапат" - тъй беше по Татюво време...сега е още по-зле - около петима са навързани на "хранителната верига"...
'Ми ДДС-то? За чий го моткат от три до шест месеца? Да им е гадно на фирмите ли, що ли...па фирмите като няма къде да одат, си го "избиват" връз народонаселението!
За т.нар. "ИЗЛИШЪК" по-добре да не отваряме лаф, щом и МВФ се надява на "излишъка" за "връзване на попа"...дето се вика, "да е мирно селото".
Работата пак отива на "изуй гащи"!
То "аслъ", с такова правителство - "такъф" бюджет!!!
01 Ноември 2005 21:46
"Външният дълг трябва да се изплаща и да не тежи на държавата. "
&
Вероятно требва да тежи на Филанкишията или на държавата която е подарила образование на тогова.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД