|
Проблемът с логиката на западната политика към Иран, от който се очаква да не развива собствена ядрена програма, остава. Тази политика изхожда от предпоставката една страна (Иран) да е достатъчно рационална, модерна и просветена, че да осъзнае и приеме колко ирационална, изостанала и традиционна в политическото си мислене е тя самата, в резултат на което да се откаже от ядрените си амбиции.
В същото време въпросната страна трябва да е достатъчно интелигентна, че да вярва в законното право на Израел да притежава ядрено оръжие точно по силата на факта, че съседства с дотам ненадеждна страна като самата нея. Всъщност от Иран се очаква да споделя вярата, че неговите естествени противници - САЩ, Запада, Израел - са по-рационални, надеждни, предвидими и справедливи от самия него. С други думи, от една страна със специфична религия и култура се изисква да вярва не само в материалното, но и в духовното, моралното и интелектуалното превъзходство на своя културен и политически Друг - Запада.
Същата беше логиката на войната срещу Ирак: САЩ и техните съюзници я нападнаха именно защото очакваха от народа и елитите й да прояви достатъчно модерна западна рационалност, която да пренебрегне анахроничните илюзии на национализма; да се откаже от същия този национализъм, който позволява на американската администрация да твърди, че предизвиква война навън, за да не се налага да води такава вътре в страната. Оказва се, че модернизиращият изисква от модернизирания да е по условие по-модерен от него, за да пожелае наложената му модернизация. Проблемът е защо набеденият за по-модерния да понася модернизацията на модернизатор, воден от националистически и религиозни мотиви, отнети на него самия. Абсурдно е да се очаква, че Иран ще вярва повече в рационалността и въздържаността, в неагресивността и в справедливостта на своята съседка Израел, отколкото в собствените си рационалност, въздържаност и неагресивност. Невероятно е също да се очаква от страна, заобиколена от ядрени държави - Израел, Пакистан, Индия и Ирак, по силата на американското присъствие - да се самостигматизира, да осъзнае себе си като ретрограден репресивен режим и да се обрече на ядрени пост и молитва за милост пред спасените чрез правилна модернизация души на своите съседи. Това си е модерен абсурд, зад който ислямският свят може да разчете преди всичко хюбриса, арогантната горделивост и дискриминативната надменност на западния модерен християнски свят, претендиращ да държи ключовете на рационалността, справедливостта и истината.
|
, се очаква единствено повярват че по един или друг начин мераците за ядрено оръжие ще бъдат попарени и с колкото по-малко западна намеса стане това, толкова по-добре за всички.
Mоите симпатии към президента на Иран, един мъж, който не се колебае да изрази ясно и на всеослушание позицията си. Никак няма да му е лесно, защото ционистко-американската активност ще се насочи с пълна сила към него още рано догодина. Русия също има сериозни интереси в района, а и писна само да гледа отблизо. Дано все пак разумът надделее (макар че нямам големи надежди) 
[/b]
Философският факултет на СУ преди 1989 може да се обвини във всички други грехове, но не и в залитане по м.л.философия. Преподавателите ни бяха любители главно на немската класическа (и съвременна) фолософия. Гнусяха се от позитивизма.