Заради многобройните си кули италианското градче Сан Джиминяно в Тоскана често е наричано средновековния Манхатън. За огорчение на шепата постоянни жители напоследък и пътникопотокът по двете главни улици е станал като в нюйоркския квартал. В почивни дни човек вече няма къде да хвърли и бобено зърно, оплакват се местните. При мисълта за чудовищната цифра от 3 милиона посетители на година, общината също се е хванала за главата.

"Не можем, разбира се, да ограничим броя на туристите, но не можем да се преструваме и че всичко е наред. Това е средновековен град, не Дисниленд", признава кметът Марко Лизи пред "Ню Йорк Таймс".

Както много други притегателни точки в Италия, и Сан Джиминяно търси баланса между културните търсения на гостите си и неудобствата за жителите, без да изпуска от внимание и факта, че местната икономика разчита основно на туризма.

"Някои се шегуват, че трябва да се измъкнем от Бермудския триъгълник Рим-Венеция-Флоренция", казва министърът на културата Франческо Рутели и добавя: "Искаме светът да открие малките градчета на Италия с техните исторически, културни и религиозни маршрути". В Сан Джиминяно обаче никак не са убедени, че това е добра идея.

Масовият туризъм нахлува в градчето на около 55 км от Флоренция през 70-те години и оттогава расте с 5-10% на година. За нула време 1400-те жители на историческия център остават малцинство сред нашествениците.

Сан Джиминяно е популярна дестинация и за училищни екскурзии, което съвсем усложнява ситуацията, особено през пролетта. "Няма нужда да ви обяснявам, че 500 германци на средна възраст не заемат същото място като 500 тийнейджъри, но пък децата се държат подобаващо за годините си", казва кметът. И признава, че дългите уикенди са чиста трагедия.

"Не можем да се справим с толкова народ", лаконичен е шефът на транспорта Даниеле Капелини. Сан Джиминяно може да побере 60 автобуса, а понякога му се налага да посрещне и 160.

Всички са единодушни, че основният проблем идва от количеството за сметка на качеството. Повечето посетители препускат през градчето за по-малко от час, без изобщо да се спрат в сянката на знаменитите кули. "Да останеш един час си е направо обида", казва Капелини.

"Този тип туризъм не създава поминък, нито пък гарантира съхранението на един такъв красив и деликатен град", коментира Сабрина Бененати, градски съветник по търговията и производството. Някои вече бягат от Сан Джиминяно, като художничката Мадине Инсалако, която се е преместила в по-спокойните части на Тоскана.

В последните години местните власти търсят какви ли не решения на туристическата криза. Едно от тях е да се пренасочи част от туристическия поток в други сезони, например с концентрация на културни прояви (повечето безплатни) в месеците от октомври до декември. Общинската управа поощрява и посещенията в околността, рекламирайки очарователни градчета като Волтера, за да накара туристите да останат. Капелини пък от 6 години събира специална такса от туристическите автобуси, при която се ползва голяма отстъпка за посещения на музеи, обяд или нощувка в града. Системата се оказала толкова успешна, че я копират дори във Флоренция. Резултатът е още повече туристи, но поне на качествена визита.

Други италиански градове също търсят изобретателни начини да ограничат лятната туристическа истерия. Преди 3 години Мариано Бруно, кмет на Липари - най-големия от 7-те вулканични Еолийски острова, въведе символична такса от 1 евро за туристите, приходите от която отиват за подобряване на услугите и сигурността.

В Сан Джиминяно туристическото нашествие означава и по-високи цени за местните жители. Наемите са скочили до небесата и някои, като обущарите, са се принудили да се преместят извън града. "Наказани сме, защото трябва да харчим толкова, колкото и туристите, за да живеем у дома си", оплаква се Габриеле Бачотини. И той като много негови съграждани има едно успокоение: "Ще си починем през януари, когато тук не идва никой".