"Пътешествия" на Марко Поло се ражда в една затворническа килия в Генуа през 1298 г. Няколко години по-рано венецианецът се завръща от епично пътуване, продължило 24 години. Пътешественикът е заловен в една битка между Генуа и Венеция и хвърлен в зандана. Там се запознава с Рустичело от Пиза - писател и колекционер на рицарски романи. Плод на съвместната им работа става книга, която за пръв път предлага на Европа поглед към Близкия и Далечния изток и разкрива съществуването на най-голямата империя в историята на човечеството с цивилизация, превъзхождаща всички постижения и представи на Стария континент.

Съвременните издания на "Пътешествия" са компилации и преводи от копия на оригинала, които на свой ред са били пренаписвани и разкрасявани. Това може би обяснява защо в книгата са описани места и случки, които венецианецът не би могъл да види, както и защо са пропуснати забележителности като Великата китайска стена и обичаи като стягането на ходилата и храненето с клечки. Според скептиците Марко Поло никога не е стъпвал в Китай и е ползвал разкази от втора ръка, предимно на арабски търговци. Разбира се, няма сигурни исторически доказателства, че Марко Поло е посетил всички места, за които говори. Това обаче не променя факта, че пътеписът му е бил най-подробният разказ за Азия на своето време.

"Пътешествия" е революционна книга, която радикално променя представите на Европа за Азия, принуждавайки я да осъзнае съществуването на далеч по-напреднала цивилизация от нейната собствена. Разказите на Марко Поло завинаги отпечатват в европейското съзнание идеята за екзотичния Изток.

Марко Поло слага началото на това, което и днес разбираме като ориентализъм - възприятието на Запада за Изтока. За разлика от сега обаче "Пътешествия" придава много по-позитивен ореол на Азия. В Средновековието Европа е измъчвана от неспособни и корумпирани владетели, християнски фундаментализъм, заблудени кръстоносни походи и Черната смърт. Докато семейството на Марко Поло процъфтява във Венеция, простолюдието води борба за оцеляване с тежък труд, бедна храна и лоша хигиена. На тази сурова действителност венецианецът противопоставя хан Кублай - образцов държавник, който мъдро управлява империя, неколкократно по-голяма от Европа; градове, пред които Венеция изглежда дребна и недодялана; фантастични палати, претъпкани със злато; напреднали технологии, транспорт и търговски системи; подправки, плодове, скъпоценни камъни, коприни и платове от злато; жизнени поданици с достатъчно време за лов, разходки из романтични езера с позлатени лодки и разкошни пиршества.

Венецианецът буквално променя представата на Запада за света. По онова време географските карти се правят по библейски тълкувания и класическата митология. Йерусалим е центърът на Земята. В полетата картографите рисуват чудовища и диваци, защото там - далеч от пъпа на света, се вярвало, че и самата природа е дива и чудовищна. Но се появява книгата на Марко Поло и отмества Йерусалим от политическия и географския център, описвайки великите цивилизации на Изтока. Това премоделиране на света в по-динамично и многопластово пространство е първата стъпка към онова, което днес наричаме глобализация.

"Пътешествия" е издавана многократно през ХV и ХVI век. Христофор Колумб е притежавал едно от ранните издания и си е водил бележки в полетата. По-късно той ще се озове в Америка, докато търси западен път за Марко-Половия Китай. Ще го последват португалските мореплаватели като Бартоломео Диас и Васко да Гама, които на свой ред се отправят в дирене на несметните съкровища, описвани от Марко Поло. Неговите разкази за великолепието на Изтока в крайна сметка ще разгорят и колониалните амбиции на Европа, полагайки основите на империализма.

И въпреки това в книгата на венецианеца няма и следа от империалистични намерения. Това е разказ за либералния, просветен хуманизъм. Никой не може да отрече възхвалата на природата, географията и преди всичко човека. "Пътешествия" е тържество на почудата и радостта от непознатото. Расите са разграничени, но не и подредени една над друга. Обичаите се посрещат с любопитство, а не с предразсъдъци. Разказите на Марко Поло дават урок на средновековна Европа - нека разнообразието и толерантността заменят разделението и ксенофобията - урок, който днес е също толкова уместен, колкото е бил и във времето на венецианеца.



Заб.: Авторът преподава пътешественическа литература от Марко Поло до съвременността в университета на Хонконг.