Не знам вие как сте, но аз харесвам градове със собствена физиономия. То не че всички не притежават такава, подобно на хората, но имам предвид качества като яркост и своеобразие. Нещо в ландшафта, което да е уникално - примерно планина, река, седем хълма - такива неща, мисля, че ме разбрахте.

Подобно място е Балчик. По морето има много селища, да не кажем, че от Резово до Дуранкулак си е вече един голям строеж, но тук-там мирише на автентичност и история, примерно в Белия град Балчик.

Той и като местоположение е странен. На около трийсетина километра северно от Варна, в терасовидна падина между скали от бял варовик, градът изглежда живописен с разхвърляните си квартали. Наброява към 15 000 жители, но през лятото цифрата се утроява. За разлика от повечето селища по крайбрежието ни тук е било заселено още от тракийско време. Някъде около V век пр. Хр. мястото е харесано от гръцки колонисти. Морето, подходящо за риболов и пристанище, и плодородната земя на платото били изключително привлекателни за заселниците. Такива са до днес.



Отглеждали вино, прочуто в древния свят



и съответно се кланяли на лозарския бог Дионис, когото изсичали върху монетите си. Така бил наречен първоначално и градът - Дионисиполис. След много перипетии и беди (богатите селища ги привличат) през Средновековието градът станал основна резиденция на болярина Балик - оттам и името му. За кратко време след Балканската война той преминал и в границите на Румъния. Тогава много допада на румънската кралица Мария, която построява тук своята лятна резиденция и хубав парк, който по-късно е преобразуван в богатата Ботаническа градина. (Миналата година въпросната градина - емблема на Балчик, отпразнува 50-годишнината си.)

Някои неправилно смятат, че кралицата е създател на градината - за тях поясняваме - не е така. Градината е създадена на 27 юли 1955 г. като филиал на Ботаническата градина в София. С много труд се запазват съществуващите видове и се насаждат нови. Днес на площ от 65 дка съжителстват растителни видове от цял свят. Според специалисти тук е



втората по рода си след тази в Монако



колекция на едроразмерни кактуси на открито. Освен това в градината се отглеждат още около 3000 растителни вида, принадлежащи към 800 рода, с най-разнообразни форми и цветове. Посетителите могат да видят редки и екзотични дървета като книжното, гинко, каучуковото, бонбоненото, вековни каваци, магнолии, метасеквоя.

Изобщо хубаво място за разходка в летните жеги, защото градината е пълна с красиви алпинеуми и мостчета, езерца с водни лилии, розариуми. А наблизо е Дворецът, където е въздишала меланхоличната Мария и където и днес може да се преспи във вилата за умерената сума от 50 лева, особено ако сте по романтичните изживявания. (Иначе входът за градината и Двореца е 10 лева за българи и чужденци).

Това му е хубавото на Балчик, че можете да го посетите не само през лятото. Макар че, разбира се, като всяко крайбрежно селище той гъмжи от туристи тъкмо тогава.

В него има какво да се види и къде да се отиде. Освен Двореца и Ботаническата градина Балчик разполага с добър етнографски музей, интересна средновековна църква "Св. Никола" с добре запазени стенописи и икони.

Обикновено масовият турист не ходи по музеи и галерии, няма какво да се лъжем. Но художествената галерия на Балчик си заслужава посещението. Тя има над 40-годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. В момента там



може да се види прекрасна експозиция



на отишлия си вече чепат график и карикатурист Тодор Цонев и на много други известни имена. Във фонда на галерията има и произведения на Владимир Димитров - Майстора.

Самата галерия е добре стопанисвана, просторна и спокойна.

Макар че хората пълнят Балчик през лятото заради морето, плажът тук не е от най-големите. За сметка на това бреговата ивица е над 4 километра, можете да се разхождате, колкото си щете, и да ползвате една от екстрите на морето - кръчма до брега, но малко по-нависочко. Авторът е любител на такова прекарване и го оценява тук по достойнство.

Няма нищо по-хубаво от това да гледаш с ледена чаша в ръка морето отгоре... Малко места по крайбрежието ни го предлагат както тук.



Маниаците на балнеолечението



също имат какво да търсят наблизо. На 4 км източно от града се намира местността Тузлата, известна с лечебната си кал. Доказано е, че тя много помага при различни костни заболявания. Построен е балнеологичен център, обкръжен с голям почивен комплекс. Самият Балчик е добър изходен пункт, от който лесно можете да посетите Албена на 10 км южно, да идете до Яйлата, Камен бряг, Побитите камъни или Аладжа манастир и нос Калиакра.

Цените в Балчик са достъпни за всеки джоб. Можете да си намерите легло и за 8-10 лева или да потърсите по-добър три- или четиризвезден хотел, където "All inclusive" ще ви излезе 70-90 лева.

Като цяло температурата на водата тук е 2-3 градуса по-ниска отколкото на юг, но Белият град



изкупва с ландшафт, старинност и архитектурен чар



това неудобство.

Балчик е много предпочитан от руски, а напоследък и от румънски туристи. Градът определено цъфти и се разраства. Отпуснати са по програма ИСПА 3,5 милиона евро за довършване на брегоукрепителното съоръжение "Дамбата", чрез което в морската си част Балчик ще се свърже с курорта Албена.

Наблизо се строят две голф игрища, а яхттуризмът и пристанището привличат относително заможните любители на този спорт.

Амбициозната местна управа успя да направи няколко традиционни вече местни културни фестивала, с които да се бори за удължаване на туристическия сезон. Един от тях - "Усмивките на морето", е изцяло детски. Другият - "Балфест", е международен филмов фестивал за документални филми, по време на който се провежда и международният Филм форум.

През септември много концерти, рецитали и срещи имат тук организираните от издателска къща "Захарий Стоянов" празници на изкуствата в цяла Североизточна България. Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик, е международният фестивал "Процес-пространство", който привлича майстори на пластичните изкуства. Също



през златния месец септември



обикновено се провежда и Международният студентски филмов фестивал.

Белият град си има своите поклонници и затова част от посетителите му са изключително постоянни в присъствието си тъкмо тук всяка година.