Eдна от най-интересните туристически атракции в околностите на арканзаския балнеологичен курорт Хот Спрингс е Средноамериканския музей на науката. За нашите български представи това чудо на съвременната архитектура, наука и високи технологии едва ли може да се нарече музей - по-скоро прилича на прословутия Дисниленд, само дето е по-компактен и съчетава по изключително рационален начин развлекателното с познавателното.

Хот Спрингс не може да се сравнява с Лас Вегас, но това е единственото място в Арканзас, където хазартът не е забранен. Тук има спретнато казино с ролетки, ротативки и всички останали атрибути, добре организиран хиподрум, където се залагат здрави суми при конните надбягвания, а освен това на входа на града откъм Литъл Рок се издига внушителният развлекателен комплекс Маджикленд. Всичко това, естествено, е направено, за да се привличат и задържат многобройните туристи, които идват тук не само заради достойнствата на минералните извори и живописните балнеосанаториуми.

Шестдесетте мили между столицата на щата Литъл Рок и Хот Спрингс изминахме точно за един час. Магистралата между двата града е в отлично състояние и въпросното разстояние можехме да го вземем и за половин час, но в Америка ограниченията в скоростта не ги спазват само престъпниците и наркоманите, а пътната полиция хич не си поплюва. Пак с цел безопасност на движението на всеки по-дълъг участък от пътя извън населените места са предвидени прекрасни зони за почивка, така наречените rest аrea. Те са оформени с обширен паркинг, задължително имат няколко телефонни апарата с указатели, автомати за вестници, тоалетни с топла и студена вода, с ароматизатори, течен сапун и писоари с фотоклетки. Под сенките на екзотични дървета край всяка от симпатичните масички стърчи и по едно стандартно американско барбекю, заредено с дървени въглища. Пържолите или надениците обаче трябва да си ги носите сами!

И всичко това се мъдри в пустошта без никаква видима охрана или обслужващ персонал, блести от чистота и вдъхва доверие в установения обществен ред. Не че Америка си няма своите асоциални типове от всякакъв цвят и вид, но явно имат начин да ги респектират и озаптяват.

Как един



цент се превръща в половин долар?



Тази икономическа гатанка може нагледно да я решите още във фоайето на гореспоменатия Средноамерикански музей на науката. Никъде другаде по света не съм виждал толкова много жълти стотинки да се търкалят по улиците или пред супермаркетите, както в Америка. Монетата от един цент е медна, тежи подобаващо и в достатъчни количества се превръща в проблем за портфейла или джоба. Затова американците най-често пускат едноцентовото ресто от магазините в специални благотворителни касички или просто го хвърлят навън с презумпцията да помогнат на някой закъсал сънародник.

Та значи, отчитайки този факт, уредниците на музея на науката в Хот Спрингс с типичния си американски прагматизъм са курдисали във фоайето един хитроумен апарат-преса. В едното му гърло поставяте медна монета от един цент, в другото - две монети по 25 цента, натискате бутончето с харесаното от вас изображение, чува се едно бжжжъъм и получавате прекрасен елипсовиден медальон за спомен. Харесах си муцуната на един свиреп кралски тиранозавър, който и до момента виси като ловен трофей на ключодържателя ми.

В музея човек се чувства почти като дете. Уникалното му местоположение също подсилва това чувство. Ситуиран е в една от най-живописните местности на Америка в землището на община Гарланд. Естествените дадености на природата обаче чисто по американски са подчертани умело с намесата на технологиите. Буйната планинска река, която се вие през парка в чудни меандри, вирове и водопадчета, е естествена, но течението й е подсилено многократно чрез оригинална помпена система.



Толстолоби албиноси,



декоративни златни японски шарани с размерите на цепеница, водни костенурки, големи колкото мотоциклетна гума, и какви ли не други куриози на ихтиологията населяват този полуфантастичен изгубен свят, напомнящ на популярния едноименен сериал. Една от малкото реликтови риби, по-стара и от динозаврите - алигаторският гар, също може да се види тук, но в специален аквариум. За съжаление не успях да снимам това зъбато чудовище с уста на алигатор и тяло на щука, защото водата в аквариума бе доста мътна за разлика от тази в реката. Иначе в естествени условия в Мисисипи и притоците й в южните щати тя достига над 140 килограма тегло и повече от два метра дължина. За щастие не яде хора!

За статистиката, по която американците много си падат, ще спомена още, че само застроената площ на комплекса е над 65 000 квадратни фута или по нашенски мерки - около 5 и кусур декара, и това на две нива! На тази територия успях да изброя около стотина самостоятелни атракции, илюстриращи основните научни открития, както и физически, химически, гравитационни и други феномени.

Още след гореспомената едноцентова преса веднага грабва вниманието фамозната "Летяща машина", конструирана от самобитния изобретател фантаст Роуланд Емет. Тя сякаш пренася във времената на Хърбърт Уелс със своя ретродизайн и хиляди чаркове, всеки от които се движи, подскача и издава причудливи звуци. Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че конструкторът е илюстрирал тук някои от безсмъртните



технически идеи на Леонардо да Винчи,



макар и няколко века по-късно. Ужасиите на виртуалната реалност може да преживеете в съседния симулатор на екстремни ситуации от рода на каране на състезателен болид, ски спускане по ледник или влизане в кратер на вулкан и ред други. Можете даже да помиришете изпражненията на различни диви животни, защото има и обширен раздел за демонстрация на всевъзможни аромати.

Да ти настръхнат косите като на Мистър Сенко ми се случи на два пъти. Първото истинско настръхване бе, като се подложих на хиляди волтове напрежение при генератора на Ван де Грааф от бушуващото в сферата статично електричество. За околните е почти комично преживяване, но потърпевшият има чувството, че е в микровълнова печка. Второто ми изправяне на косите бе в "подземната пещера", където трябваше да се провирам из някакви идиотски пластмасови тунели, смърдящи на непрани чорапи. Изискването е на входа да си събуеш обувките, а американците масово носят маратонки дори в жежкото лято. Там те очакват пързалки в абсолютен мрак, внезапни скокове в нищото, висящи мостове от изкуствена паяжина и



други атрибути по Стивън Кинг!



Ако ти стиска, можеш да преминеш през храносмилателния тракт на огромен земен червей. А там скрити камери следят реакциите на човека в търбуха на отвратителното създание.

Можеш да влезеш и в ролята на Господ, създавайки планини и прояждайки ги с реки чрез инсталация за демонстриране на ерозия. Дори си направихме свое частно торнадо в една камера, която илюстрираше зараждането и развитието на смъртоносното природно явление. След като почти ни заслепиха изкуствените светкавици с напрежение 1,5 млн. волта от сферата на Никола Тесла, прихванати за безопасност от внушителен Фарадеев кафез, след като тествахме действието на гравитацията и центробежната сила и се запознахме с гигантския скелет на мастодонт отпреди 18 000 години и след още двадесетина приключения, най-накрая дойде време за покой и релакс. Това се случи в Театъра на лазерните ефекти. Неслучайно тази атракция е на изхода на огромната експозиция. Направено е с цел човек да се отпусне от екстремните усещания и да се наслади на красотата на неземната феерия от светлина и музика, която продължава около двадесет минути. Това не може да се опише с думи, а просто трябва да се изживее на място.

Когато най-сетне се сетих да погледна часовника си, оказа се, че сме били повече от четири часа в царството на онагледената наука и човешкото въображение. Ядохме по един превъзходен сладолед в кафе-бара, купихме си куриозни сувенири от нещо като нашите ку-ку магазини и доволни и честити се отправихме обратно към реалния свят.