Знаете ли кой е най-щастливият човек на света?

Розмарин Търпелов от София, 38-годишен ерген, неосъждан, по професия научен работник, с извинение. Може и да го познавате, но едва ли знаете защо е толкова щастлив.

Днес бе първият ден от едноседмичната му почивка на море!

Решението дойде подир дълги мъчителни угризения на безукорната му чиновническа съвест. Не бе излизал в отпуск цяла вечност и когато отиде с молба при секретарката, тя го попита от платения си годишен отпуск за 2006 година ли взима или от полагаемия му се за 1994-а.

Как да излезеш в отпуск в днешно време? Отидеш два-три дни за каракуда на Искър и като се върнеш, на твоето място вече седи засукана амазонка...

Розмарин нямаше избор. За първи път след двайсетгодишна вярна служба шефката на "Човешки ресурси" дойде при него и му предложи карта. Фирмата имаше бунгало до Ахтопол и всички шефове му се изреждаха от юни, та до края на септември.

Розмарин благодари на съдбата, натъпка един сак и взе нощния влак за Бургас.

Вярно, бунгалото не беше съвсем до морето и плачеше за ремонт, но той се надяваше на тишина и спокойствие. За да завърши започнатия роман. Любовна драма с постмодернистична поанта.

Бъдещият носител на "Пулицър" седна на полянката пред ведомственото бунгало. Тревата галеше ноздрите на научния работник с аромата на свежест и красота.

Пред белия лист мигом се сменяха герои и сюжети като в рекламен клип на нискобюджетна холивудска продукция.

Но как да завърши романа?

Дали да убие главния герой с рикоширал куршум на скучаещ полицай, или да го ожени за романтичната леля на наркодилъра? Не, няма да го убивам... И главните герои имат майки, и те страдат…

В този момент се чу неясен шум. Сякаш идат оцелелите два танка на родната армия. Но бяха багери. В съседство строяха хотел. Едва сега Розмарин се сети защо никой от шефовете на фирмата не взе картата. Знаели са, тарикатите му с тарикати...

Когато научен работник и багерист имат общ проблем, добре е да го решат на научна конференция, а не на поляната. Обаче наоколо беше поляна и...

На другия ден седна да пише с пукнато ребро и насинено око. На 368-а страница от романа, когато взривяват пожарната вместо офис на генерала, бунгалото се килна. Той изскочи и с ужас видя как огромната метална паст на багера захапва земята изотдолу и я отнася незнайно къде. Всяко търпение си има граници, рече писателят и отиде отзад при колата. В бутилка от кока-кола сипа бензин и вместо капачка натика в гърлото парцал. После поднесе запалката си и метна самоделното взривно устройство право зад багера...

На другия ден генералът излезе от романа и се появи точно пред огромната яма и жалките останки от багера. Пред 120 репортерки с влага в очите кметът обеща, че няма да жали сили в борбата с вътрешния министър и организираната престъпност. За късмет на Розмарин строежът бил незаконен, а и багеристът се отърва само с охлузвания и запек от силна уплаха. Сериозно повлиян от случката, Розмарин Търпелов завърши романа в стила на неоромантичния екшън. Само подир месец една от продуцентските къщи на Спилбърг изпрати писмо с предложение за откупка на авторските права. А Розмарин Търпелов, кой знае защо, всяка година прекарваше платения си отпуск в едно затънтено бунгало край Ахтопол.