За тази трагедия, която шокира целия свят, хората бавно започнаха да забравят. Все по-рядко този град в Северна Осетия се споменава в новините. Освен на датите 1-3 септември. Тогава Беслан отново става актуален, тъй като се навършва поредната годишнина от чеченската атака. После всички отново забравят.

В самия Беслан терористичният акт от 2004 г. също започва лека-полека да избледнява.

Веднага след трагедията бе решено училището в града да не се възстановява. Сега тази сграда в Беслан вече не е толкова страшна, както преди две години. Дори почернялата от пожара спортна зала, където три дни терористите държаха като заложници 1127 души, повечето деца, вече е боядисана в светлосиво.

Самото училище бавно се руши, някъде продължава да пада таванът, на друго място се е сринала стена. Книгите, тетрадките и други учебни принадлежности, които се въргаляха по земята, отдавна са изчезнали. Взети са за спомен или за сувенири.

В самата спортна зала стои двуметров православен кръст, който бе сложен там през юни 2004 г. Той бе осветен от владиката Теофан на Ставрополския и Владикавказкия регион. Властите смятаха на



мястото на училището да бъде построен православен храм.



Този кръст обаче веднага се оказа в центъра на нов конфликт. На един от бащите на загинало дете не му допаднала идеята за храма, счупил с крак кръста и го намазал със сажди. По-късно неговите съседи го хванали в тоалетната на една бензиностанция и дълго го били. Кръстът бил поправен и върнат на старото място в училището. Повечето жители на Беслан подкрепят идеята за построяването на храм и градът настоява всички загинали деца да бъдат причислени към светците от Руската православна църква.

Някога на мястото на училището наистина е стоял храм на св. Георги, построен през 1902 г., а първата служба в него била точно 102 г. преди трагедията - на 1 септември 1902 г. Храмът бил разрушен от болшевиките, а от тухлите му построили училище в съседното село.

Но в Беслан има и противници на построяването на храма. Това са предимно представители на комитета "Майките на Беслан". Те казват, че спортната зала трябва да си остане разрушена. Накрая бе решено да не се пипа залата, а до нея да бъде изградена камбанария. Това, разбира се, е странно, но според владиката Теофан става дума за уникален храм и може да се направи изключение.

В Беслан спорят и по друг повод. В града е построено ново училище на улица "Коминтерн". Част от жителите искат да му се даде №1, какъвто носеше унищожено от терористите училище. Други казват, че новата сграда може да е всякакъв друг номер, но не и първи. Министерството на образованието не смее да вземе решение по деликатния въпрос. Първите абитуриенти на новото училище получиха дипломи без номер на училището.

Това лято



броят на загиналите от терористичното нападение стигна 333 души,



след като почина 66-годишната Таисия Дауева. Две години тя се мъчеше от раните си. От самото начало лекарите казваха, че тя няма да оживее. В училището Таисия била заедно със сина си Сергей, снахата Динара и внука Рома. Динара изгоряла пред очите на детето си, а бащата Сергей за малко да бъде пребит до смърт от жителите на Беслан, които го помислили за един от терористите. Рома бил тежко ранен, но оживял. След половин година обаче Сергей загива в автомобилна катастрофа на път за град Кисловодск, където отивал, за да лекува раните си. Сега Рома живее при леля си.

При много от оцелелите в Беслан животът тръгва надолу, сякаш през септемри 2004 г. се скъсали някакви важни жизнени връзки. Тогавашният първокласник Боря Рубаев оживял, но в училището загинали неговите родители. След това Боря станал център на роднински спорове кой да го отгледа. Последвали безкрайни съдебни процеси, при които дори се стигало до бой между роднините. Истинската причина за конфликта били парите, които се полагали на малкия Борис заради загиналите му родители. Затова правителството реши да замрази сметката на това сираче в Беслан до неговото пълнолетие.

В момента осемгодишният Боря не се интересува от тези въпроси. Лятото свърши, започва училището. Ученето не се удава лесно на момчето. След терористичния акт то може да чете само по десетина реда и после казва, че е уморено. Почти не поглежда книги. Роднините му го завели при очен лекар, който установил, че проблемът не е в очите, а в нервите на Боря.

Учителите в Беслан казват, че подобни симптоми се забелязват при много деца от града. Преподавателите разрешават на оцелелите от касапницата да стоят колкото могат в училище. Понякога това са само два урока.



Много от оцелелите въобще не искат да живеят повече в Беслан.



Преди две години сред заложниците са били Валерий и Марина Муртазови и трите им деца - близнаците Аслан и Сослан и по-големият им брат Батраз. Те имаха късмет и всички оцеляха. Но от цялото семейство в Беслан е останала само баба им Мери. "Те всички заминаха", казва тя. Всеки ден живееха с трагедията и винаги само за това говореха". Състуденти на Валера му помогнали да си намери работа в Санкт Петербург.

Семейството на Виталий Дзампалиев продължава да живее в селото Фарн до Беслан. По време на драмата загинала жена му Таисия, която била учителка по осетински език. Дъщерите му Зарина и Марина оцелели. Сега Виталий се грижи сам за тях и не успява да си намери работа. Дори сменил своята лада за микробус, за да стане шофьор на маршрутка, но пък тогава се обадило разклатеното здраве на 76-годишния баща и започнал да обикаля болниците с него. Зарина и Марина изглеждат нормални момичета. Само белегът на лицето на Марина напомня за ужаса. Те обаче цял живот няма да забравят ада до най-малките подробности.



Най-къса се оказва паметта на чиновниците



Виталий разказва, че вижда често публикации как някъде в чужбина почиват оцелели деца от Беслан. Веднъж и той записал семейството си за почивка в Кипър, тъй като им се полагало като "оцелели", в последния момент обаче имената им били зачеркнати от списъка. "Записахме се за почивка в България, повтори се същата история", казва той.

Радостните новини за Беслан са рядкост, но когато се случат, всички ги обсъждат развълнувано. Сега говорят за семейство Адирхаеви. В техния дом дойде щастието.

Семействата Адирхаеви и Пак загубиха при трагедията преди 2 години най-близките си. Емилия и Милана Адирхаеви останаха без майка, а Марина Пак - без единствената си дъщеря Светлана, която е отгледала без баща. Преди 2 седмици момичетата намериха втора майка, а Марина се сдоби с две дъщери. Алан Адирхаев - бащата на Емилия и Милана - се ожени за Марина. Новината стопли сърцата на много изстрадали хора. Известни в града хора (той е лекар, а тя - ръководител на детския театър за мода), преди месец те ходели целите в черно. Днес не можеш да ги познаеш - смутени от своето щастие, но пълни с енергия. Животът наистина продължава.