Телевизионните реклами неусетно се превърнаха в жанр на изкуството. И като във всяко изкуство имат своите върхове и своите падения. Особено популярни са онези, които забиват в съзнанието някоя ключова фраза като: „Кажи, баба, thank you" или „Ето го батко, бе". Други обаче не прихващат в съзнанието на потребителя, а трети са направо дразнещи. Но те отразяват рязката смяна на отношението към възрастта в обществото: ако преди въпросите бяха: „Лесно ли е да си млад?", а твърдението - „Младостта не е порок", днес, изглежда, нещата са преобърнати - вече трябва да се питаме: „Лесно ли е да си стар?", и да си напомняме, че: „Възрастта не е порок".

Разбира се, салтоморталето на социалната парадигма стана видимо след издигането за кандидат-президент на председателя на КС Неделчо Беронов.

Репортерки го питат непрестанно, без да се свенят - сякаш е напълно в реда на нещата -



за възрастта и болежките му



Политиката има това свойство: да заостря вниманието към обществени реалии, които сме възприемали дотогава като едва ли не естествени. Естествено ни се вижда, че е по-добре да си млад, отколкото стар в свят като нашия. Интересното е, че подобна нагласа се среща особено често именно сред възрастните хора. С колкото пенсионери съм говорил, толкова са били скептични, да не кажа саркастични, към кандидатурата на Неделчо Беронов. Убеждението е, че трябва и е редно някой по-млад да се нагърби с държавната работа, докато той... Старост-нерадост.

Според Питър Уотсън, автор на „Модерната мисъл", ХХ век е онова време в историята на човечеството, което дава на детството и младостта самостоятелност и дори по-голяма обществена значимост от всяка друга възраст. Именно през ХХ век се осъзнава, че като покупателна сила никой не може да се мери с тия две възрасти. Най-малкото защото при тях купуването не е функционално, при тях купуването е представително. Да имаш, за да бъдеш, ако перифразираме Ерих Фром. Дори съществуват твърдения, че консуматорският дух на западното общество е следствие тъкмо на младежката култура, макар тя да е най-радикалният негов противник - 1968, „децата-цветя", пънкът, антиглобалистите. И точно поради това толкова лесно какъвто и да е младежки бунт бива всмукан и адаптиран от системата на капитализма: тя доста успешно го смила, асимилира и приобщава. Някога децата и младите са нямали възможност да решават каквото и да е, дори браковете си; днес те решават всичко, а най-вече правилата и съдържанието на консумацията. Затова и рекламите внушават непрекъснато колко важно е да изглеждаме млади; затова и точно към младите насочват посланията си.

В България (и въобще в социалистическия лагер) вероятно съществува и още една причина за недружелюбието спрямо старците -



дългият период на геронтокрация,



на който бяхме подложени в епохата на т.нар. „развито социалистическо общество". Неслучайно при избухването на демокрацията на преден план - освен старите отявлени противници на комунистите, лежали по затворите, като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, се излъчиха и съвсем млади фигури - Емил Кошлуков, Соломон Паси, Александър Каракачанов, а нейно лице стана очарователната, усмихната и „нахално младата" Лиана Панделиева. Днес социалистите също наблягат на младите - девойки с фланелки "Социализмът е секси", че и самият премиер Станишев идват с присъствието си да покажат освен всичко друго и това, че БСП и социалистическата идея вече не са извън времето, а, напротив - сложили са ръка на неговия пулс. Преди Панделиева срещу Младенов и Джуров, днес свежи и кръшни социалистки срещу Беронов...

Само че, известно е от психологията, всяка възраст има своето достойнство и предимство. Напредналите години не отписват стремежите и желанията на когото и да е независимо от възрастта. Древните гърци са смятали, че най-плодотворният период от живота на човек - т.нар. „акме", е между 40 и 50 години, но залезът след тях не е внезапен, а постепенен. Днес тази възраст се смята едва ли не за началото на края. Внушението, че нищо не струва повече от младостта, превръща значителна част от европейското население едва ли не в хора втора ръка. Като прибавим факта, че в Европа все повече се увеличава броят на хората в напреднала възраст, става ясно, че да си стар, съвсем не е така страшно; по-скоро е повод за ново начало. Никога не си рисувал, но винаги си искал - ето време да започнеш; никога не си композирал - давай!... Пей, танцувай, весели се и се забавлявай; хората от Великобритания, които си купуват къщи в България, също са в напреднали години, но това не ги притеснява да започнат нещо ново, изненадващо и неопитвано досега. В острите и малко невъздържани репортерски въпроси, отправяни към Неделчо Беронов, на възрастния човек се отказва точно правото за такова ново начало: възрастта, убедени са те, е порок.

Не, не е, възразявам им аз!