:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,270,026
Активни 80
Страници 19,338
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

До Иречек и назад - 2

Подбалканът днес е сред местата, където минало и бъдеще могат да се срещнат щастливо. Сиромашия още има - униние не видях
снимка: Бойко Ламбовски
----курсив, каре----

"За изучаването на българския народ сега, в преходния период, е най-сгодно време. Неговата изолираност през дългото турско владичество го е запазила в особена първобитност, което сега под свободното влияние на модерния светски живот скоро ще захване да се променя... Заради това е време да се събира онова, което се е запазило, догдето не му се изгуби дирята."

Константин Иречек, 1888 г.*

------



Ако човек забоде на сляпо пръст в средата на картата на България, много е вероятно пръстът му да затисне Казанлък. Градът е в центъра на родината. До морето и до Калотина, до Дунава и гръцката граница разстоянията са горе-долу равни.

Дали това не таи някакъв емблематичен смисъл? Един вид - дали тук българщината не е в по-голяма концентрация?

Дали затова тук чешитите не изглеждат така автентични, по чудомировски ярки?

Е, не знам, рисковано е да се увлечеш в такива недоказуеми предположения. Сигурно е едно -



сръбско, влашко, гръцко и турско радио тук се лови и слуша по-трудно



Давам си сметка, че прешляпвайки през градовете, можеш главно да си зададеш въпроси. Отговорите няма как да ти се изсипят за час или ден.

Но и да решиш да заживееш в тях задълго, пак рискуваш. Ставаш им съставна, интегрална част. А на частта не й е до наблюдения - тя е заета да съответства на общата соматика.

Може би най-големи амбиции между двете планини демонстрира Казанлък. Градът, който свързваме главно с калашници и рози, напоследък по ред причини набляга на второто.

Ако пътувате към града по време на розобер, още преди язовир "Копринка" ще ви замирише. Мирише вероятно така, както и преди сто години.



-----каре тук курсив----

По градините се виждат много ябълки и сливи, от които тук правят сливовица. Между нивите се редуват и лозя, чиито живи огради са преплетени от лианите на дивата лоза. Тук най-после се появяват розовите градини, на които Казанлък дължи своята световна слава...

Култивирането на гюла и произвеждането на гюлово масло е първата местна особеност... Цветът на розата е непълен, бледочервен, по-рядко бял и принадлежи към три вида (Rosa damaskena, sempervirens и moschata)... "Жътвата" на гюла става през май и юни. Печалбата е много нееднаква. Маслото се мери с особена мярка; един мускал (или мъскал) е равен на 1 1/2 драма...

-------

Пристигаме по време на празник - гюловият град грее.

Централният площад на Казанлък се е превърнал в привлекателно място. Новият плочник и фонтанът, сред който добре осветена се плакне съвременна металопластика, вечер привличат романтичните местни натури като магнит.

Младежта тук е като навсякъде, угрижена откъм бит и препитание, но с осезаемо по-високо самочувствие.

Добиващият от година на година размах "Празник на розата" е повод градът да се поизпъчи в национален и международен план. Трябва да признаем, че все по има с какво. Японци и немци, гърци и руснаци цъкаха доброжелателно покрай избирането на "Царица Роза", нарочните облаци от цвят из улиците, филмите за златните тракийски находки на Китов из околностите, ремонтирания храм "Свети Илия"...

Кметът Стефан Дамянов, дали умел адепт на автоПиАра, дали просто работар по дух, когато закъснееше за някоя проява, подчертаваше:

- Бях на среща с една фирма, уговарях по-ефективна газификация на града, извинете...

Истината е,



че градът е чист и спретнат



И - както навсякъде, в празник и делник кръчмите са пълни.

Седим с редактора на местния вестник "Искра" Данаил Пърнаров и поета Румен Денев в едно такова място.

Румен, рядък случай за България, демонстрира непатриотарска, но дълбоко човешка привързаност към града си:

- В Казанлък си ми харесва, не ща другаде да живея.

Ще призная, че почти винаги чувам нещо друго из страната: "Щом е толкова хубаво тука, ела живей ти, бе!"

Та съм малко удивен.

Пърнаров, експресивен в словото и директен в отношенията си с питиетата човек, демонстрира етническа зрялост.

Някой на масата промърморва нещо снизходително за местните "индианци", визирайки малцинство, избрало отскоро по-лапидарна форма на себеназоваване.

Пърнаров се пали и защитава малцинството. Въпреки че наскоро трима негови членове набили и ограбили сина му на улицата - откраднали му скъп джиесем. Но Пърнаров бързо открил хулиганите с помощта на полицията и на други представители на същото това малцинство. Всъщност с малцинството се имат.

- Много добре се разбирам с тях аз, познавам ги - заключава той мъдро, докато надига халбата.

----каре тук курсив-----



Край пътя работят не само християни, но и турски земеделци. В Казанлъшка околия между 50 391 жители живеят още 13 474 турци. Комична е гледката, когато се доближиш на кон или кола към група работни турски селянки, те веднага се забулват в своя бял яшмак, който им покрива носа и брадата, но при това хвърлят любопитни погледи да видят как изглежда този неверник гяур... Българското население в Казанлък, повечето чернооко, се отличава по хубавия си тип.

...

Местоположението на Казанлък е нещо съвършено разкошно. Долината на Тунджа тук значително се разширява към северната страна и във форма на кръгъл залив влиза в балканските стени, около 12 километра дълбоко... Самият Казанлък, който има 9469 жители (7259 българи, 1589 турци, 309 евреи, 259 цигани), лежи не в средата на тази котловина, а на източния й край, около три километра на север от Тунджа...

Поради това омайно местоположение Казанлък се е прославил по цял свят между всички други български градове. Най-много са спомогнали за туй немските пътешественици Молтке, който (в 1837 г.) от възхищение нарекъл Казанлък европейски Кашемир, Барт, Хохщетър и Каниц... Казанлък е град от нов произход. Най-напред се споменава, и то мимоходом, у хаджи Калфа в XVII век.

...

Казанлък има още бъдеще. Всичките покрайнини край южните поли на Балкана със своите индустриални градчета, със своето предприемчиво население и с голямото множество водни сили ще заживеят нов живот, ако се построи някога железница за тяхното съединение...

------

Калофер остава встрани от подбалканския път, но съвсем малко встрани. Градецът с надвисналия отгоре му огромен Ботев изглежда опрятен и задрямал в юнския пек. На площадчето двама полицаи ни оглеждат любопитно, докато се тулят от жегата в сянката на раззеленения сливак. Личи, че тук не са навикнали на трафик от големи и анонимни тълпи.

Над Тунджа направо греят две прясноизмазани постройки с ретро вид. Тръгваме натам - ще ни се да поговорим с някого. Което не е много лесно; по улиците цари пустота и спокойствие.

Попадаме в т. нар. "Сдружение за екотуризъм Централен Балкан и Калофер".

В спретнат офис младеж седи зад бюро, вдига към нас любопитен поглед.

- Добър ден, вървим по маршрутите на Иречек - осведомявам го аз.

- Добър ден - отвръща младежът. По очите му разбирам, че



Иречек не му е настолен писател



- Искаме да ви поразпитаме за града, за живота тук...

- Добре. Но малко не знам съвсем хубаво български.

Франк Смит, на 24, се оказва американец. От година и половина е тук, от Корпуса на мира. Родом е от Виржиния, живее си човекът в Калофер, и се занимава с екотуризъм. Всяка седмица учи местните деца на екологични практики.

И работи за Сдружението - предлагат маршрути, евтини нощувки в местни къщи, разходка с коне.



---каре тук курсив---



Калофер е единственото място, гдето заварих ясни спомени от предишните научни пътешественици. Жителите помнят не само Каниц (1871), който им пророкувал скорошна свобода и твърдял, че ще дойде време, когато чужденци ще започнат да посещават тукашните планини, но и живия, подвижен Лежан (около 1876) и Барт (1862).

...

Калофер има разкошно местоположение тъкмо под най-високите върхове на Стара планина. На северозападната му страна се издига Гюмрукчал или Юмрукчал, най-високият връх на цялата балканска верига от Тимок до Черно море, според руското измерване 2375 метра висок... Чух един анекдот как турците веднъж мерили височините без всякакви геодезични уреди, по баснословно прост начин, и действително намерили, че Юмрукчал е по-висок от околните върхове; именно те забили един летен ден по върховете колове с овчи глави и заранта намерили, че главата замръзнала само на Юмрукчал!

------

Франк изглежда ентусиаст. Харесва местните хора, по-сърдечни му се виждат от другаде из България и по света. Не му ли е скучно понякога? Скучно му е, ама рядко. И какво прави? Отива на кино.

- Чувствам се тук у дома, хората са добри.

- Какво им е доброто?

- Ами обичат да приказват, да пият ракия...

Градецът не е набъбнал особено от Иречеково време. През 1885 година е имал 964 къщи с 3928 жители. При това след като по време на войната турците избили към 400. Сега е 3800 души.

На площадчето двамата полицаи вече ги няма. Вместо тях на пейката са се излегнали две девойки, с глави върху раниците.

Александра и Камелия са ученички от Казанлък, дошли са с автобус дотук, дръпнали из планината няколко часа до хижата, и сега - доволни и уморени, чакат рейса за обратно.

- Какво чакате от бъдещето? От Европа?



- Ами, чакаме 4 милиарда -



просветено се засмиват момичетата.

- А ще стане ли работата? Европа май почва да дава назад...

- Хора, които ходят из планините, не могат да са песимисти - мъдро отвръща Камелия.

- След училище накъде?

Александра твърдо желае да учи по-нататък в Германия, а Камелия - да остане в България.

Двете, на по 18, излъчват непостижима убеденост, че ще опитомят бъдещето.



----каре тук курсив----

Турците наричали селището Узун-улук (дълго корито) или още, казват, и Алтън Калофер (златен Калофер), може би от промиване на златна руда. Населението имало привилегии, които Селим II (1566-1575) искал да унищожи, ала Мурад III (1575-1594) пак подновил. Помни се, че жителите били дервенджии, пазачи на прохода. Калоферци добавят, че уж турчин не смеел с подкован кон да мине през тяхното село, не могъл да бъде тук погребан, нито пък тук да се роди, неща, преувеличени; вярно е, че турците предпочитали да странят от такива полусвободни, чисто български места не само за по-голяма свобода на тамошните християни, но и затова, че тук е нямало джамия, нито пък имамин.

-------

Пътьом се отбиваме в Карлово, още един град на рози и оръжия. Близостта на планината безусловно влияе на града - липсва характерната за равните полски селища непестеливост на пространството... И хора, и сгради изглеждат по-съсредоточени в себе си. Край църквата "Свети Николай", строена през 1847 г., една от забележителностите на града, се суетят трима юноши с едва наболи мустачки...

- Данчо, недей съ ебава със службата, момче - шегува се единият.

- А едноок смок не щеш ли дъ тъ подгони? - шегува се другият.

Днес Карлово брои към 30 000 жители, и той не е набъбнал особено от времената на Иречек. Бих казал за щастие - изглежда уютно и подредено място.



----каре тук курсив---



Карлово лежи под самата Стара планина. Името произлиза, казват, от турското каръ, сняг (карлъ-ова, снежно поле). Градът на това място е от по-нов произход. Вече Григорович (в 1845 г.) слушал, че селището първоначално се наричало Сушица... И Каниц е слушал, че Карлово е нов град, едвам, казват, сто годин стар; най-старото леточисление, което съгледах, бе годината 1775 на една чешма. Местоположението е много гиздаво, с хубави градини, лозя и гюлове.

...

През войната в 1877 г. Карлово било сполетяно от страшна катастрофа. След първото преминаване на Гурко казаците обсадили Карлово, ала когато подир битките при двете Загори пак бързо отстъпили, турците се вмъкнали в града и без съд избесили по-голямата част от възрастното българско население, 813 мъже; питали само: "Видял ли си русите?" В църквата "Св. Никола" издълбали очите на светиите над олтара и я преобърнали в башибозушка казарма.

------

По подбалканския път има редица мостове. Малко след прохода Козница, преди Клисура, е най-високият - 62 метра.

На него цари оживление. От едната му страна млади хора се упражняват в бънджи-скокове. В един момент тъкмо изтеглят от пропастта наадреналинен младеж, който едва говори от възбуда. А от другата страна бавно напредва керван от мулета. Колите намаляват, за да се проврат през внезапната навалица на моста.

Двете групи се гледат, докато се разминават. И да завижда едното платно на другото, не личи.

Дали поради благодушието на юнските хубости наоколо, дали поради здравия характер на хората, с които говорих, но и изсъхналият сандвич в чантата ми започва да ми изглежда апетитен. Докато го ям, си мисля за Иречек - явно е харесвал тези краища, личи по писанията му.



----каре тук курсив---

"След взаимен поздрав седнахме с кръстосани крака на мъха под буките да вечеряме: печено агне на шиш, пържена пастърма, пъстърва, различни видове тукашно сирене, а при това вино в огромни бъклици... След яденето се захвана обикновеното българско забавление. Покрай звуковете на гайдите и овчарските кавали се разнасяха в гората стари и нови народни песни, пети в хор, а най-после се игра хоро около огъня... Спахме до конете под открито небе върху дрехи, постлани по мъха, наскоро ни разбуди златната светлина на слънцето."

-------



* Тук и по-долу текстът в курсив е от "Пътувания по България" на Константин Иречек
 
В Карлово не изглеждат притеснени от проблемите си.
 
От едната страна на моста скачат в празното...
 
...А от другата пъплят както преди векове.
 
Царица Роза и нейната подгласничка не смогваха да обикалят Казанлък - царуването им е нетрайно, но в това му е чарът.
 
Константин Иречек
 
Александра и Камелия почиват след похода над Калофер. Бъдещето не ги плаши.
 
Франк Смит от щата Вирджиния е заседнал в Калофер здраво, вече му изглежда, че си е съвсем вкъщи.
 
Калофер прави впечатление на напълно готов за реки от туристи градец.
 
Този слон краси портите на казанлъшка сладкарница. Държи я казанлъчанин, направил някоя пара в Германия.
3
1140
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
18 Юни 2005 08:34
Тез разходки по Иречек много хубави.
18 Юни 2005 15:21
П р и с ъ е д и н я в а м с е к ъ м в а ш е т о м н е н и е - м н о г о х у б а в о п и ш е Б о й к о Л а м б о в с к и , к о й т о е у т в ъ р д е н п о е т и п и с а т е л , С Е Г А с а м о п е ч е л и о т т а к и в а к а т о н е г о , ч е т а г о с у д о в о л с т в и е
19 Юни 2005 23:02
Преди една година бях в Калоферския манастир за Петровден. През деня градчето беше абсолютно пусто. Вечерта започнаха да се раздвижват някои дворове. Градът е обречен, той е призрачно място.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД