|
-------------
Кирил Младенов излъчва спокойствието на стар морски вълк и мъдростта на библейски патриарх. Той е от малкото българи, които никога не ругаят политиците. Убеден е, че всеки сам управлява съдбата си и ако е предприемчив, ще бъде добре. Тази своя теза е формулирал след дълги години скитане по света за няколко долара повече.
След като безуспешно търси работа като електротехник, през 1974 г. Кирил попада на обява, че в Океански риболов набират хора. Така започва да кръстосва моретата с кораба-база "Хан Омуртаг". С месеци не вижда суша. "Работехме в три риболовни района - обяснява той. - Покрай бреговете на САЩ и Канада, покрай Кейптаун и около островите Лас Палмас, Бискайския залив и Ламанша". Първото си плаване Младенов
запомня с морското си кръщение
На този ритуал се подлагат новаците, които за първи път пресичат екватора. Моряците се маскират като дяволи. "Пленяват" новобранеца и му придават страховит вид - плескат го с машинни масла, сажди, перушина. Ако жертвата иска да се отърве, трябва да почерпи. Колкото повече бутилки извади, толкова по-милостиви са към него. Капитанът в образа на бог Нептун дава морско име на новопокръстения. Кирил получава името Кит. По стар обичай другарите му го окъпват в морето и го захранват с хляб и вино. Е, виното се оказало оцет, но майтап да става.
След като обиколил Лас Палмас, Севилия, Канарските острови, Ноакшот, Нигерия, ЮАР, Холандия, Англия, Канада и още десетина градове и държави, Кирил твърди, че
само испанките са по-хубави от българките
Но в суровия моряшки живот жени няма. И морските вълци си измислят други забавления. Състезанието с хлебарки било най-любимото развлечение. "Всеки си имаше лична ферма за хлебарки - спомня си Кирил. - Там си угояваше състезателите, тренираше ги и ги възпитаваше. В уречения ден се събирахме всички на палубата, правехме нещо като "лекоатлетически писти" и пускахме буболечките. Играше се на залози. Онзи, чиято хлебарка пресече финала първа, печели".
Жаждата за развлечения нерядко водела и до трагикомедии. Веднъж боцманът си купил в Лагос маймунка - ей така, за компания по пътя. На борда имало и друг домашен любимец - корабното куче. Като единствени животни, песът и маймуната станали първи приятели. Не щеш ли, една вечер боцманът се прибира от вахта и косата му настръхва:
маймуната измъкнала двумесечната му заплата
изпод дюшека и цял ден се забавлявала да къса банкнотите на парченца. Нещастникът надал боен вик, погнал подлата твар и преследването се пренесло на палубата. Там маймуната се метнала на гърба на своя рицар кучето. То оголило зъби и цял ден никой не посмял да доближи двамата другари.
Волният моряшки живот приключва за Кирил след като се ражда синът му. Налага се да бъде по-близо до семейството си. През 1978 г. постъпва като електрошлосер в Чибаовските мини. И през ум не му минава, че ще се задържи под земята цели пет години. От този период си спомня тежките условия на труд. По негово време и техниката не е на ниво, и охраната на труда е занемарена. "Имало е случаи да връзваме електромоторите на крака си и с пълзене да стигнем до краца", спомня си Кирил. Това е една от причините той
отново да замечтае за далечни страни
В онези години било изключително трудно да прекратиш договора си с мините. Освобождавали само онези, които били съгласни да сменят едната каторга с друга, т. е. да заминат като дървосекачи в Сибир.
Преди да отпътува за тайгата Кирил изкарал курс за оператор на моторна резачка. Но като пристига в Коми му връчват обикновена брадва и лопата. Оказало се, че "кариерата" се започва с кастрене на храсти при сняг до кръста и температура минус 40 градуса. После пораства в службата. Става "вилкаджия". Това е човекът, който с триметров прът, завършващ с вила, бута дървото, за да падне в правилната посока. Едва след години упорито чиракуване на Младенов му връчват заветната резачка.
В тайгата Кирил се научава да съжителства с дивите животни. "С един колега открихме боровинкови храсти - разказва той. - В тайгата всеки плод е деликатес, така че лакомо се нахвърлихме. Аха да си тръгнем, и чуваме - още някой бере. Надничаме зад храста и що да видим - от другата страна баба Меца също лапа боровинки. Така че
може да се каже, че съм обядвал с мечка"
Кариерата на Кирил завива в неочаквана посока. От ледения Сибир попада под огненото слънце на Кипър. През 1991 г. заминава там като строителен работник. Започва като чирак - носи вар, бърка бетон. Постепенно овладява мистрията, научава се да лепи плочки, да прави зидарии, мазилки, куфраж, арматура. Майсторът твърди, че българските работници са много ценени там, тъй като строителството у нас било несравнимо по-качествено. Това е причината кипърските работодатели да "вербуват" по-кадърните ни сънародници с молба да осигурят още работна ръка от България. Младенов е подал ръка на над 15 нашенци, на които е осигурил редовен трудов договор и добро заплащане. На острова Кирил открива ново хоби - пристрастява се към нощния подводен риболов. "Горещините не позволяваха да се заспи до полунощ - разказва за началото той. - Така че уж на шега се снабдих с неопренов костюм, специален фенер, харпун и всичко останало. Оказа се, че
подводния свят през нощта е най-красивото нещо,
което съм виждал. Почти всяка вечер прекарвах поне по 2-3 часа в морето". Кирил твърди, че най-вкусната тамошна риба е морската змия - дълга около метър и дебела колкото човешка китка. Тя обаче била изключително коварна. Ако не бъде уцелена директно в главата, а някъде по тялото, се разярявала и нападала човека. Острите й зъби били в състояние да разкъсат и най-устойчивата тъкан.
На 56 години Кирил Младенов продължава да плува, да кара ски, да пътува с мотор и да играе тенис. Но не само спортът поддържа тонуса му, а най-вече духът на истинския коспомополит, винаги готов да тръгне към непознатото. От март Кирил е в България. В края на разговора ни признава, че през септември заминава отново. От суеверие не казва накъде.
----каре------------
Не се вайкай, а мисли
"Казвам му на моя син - иди в чужбина, поработи, научи език, пък пак си ела. А той вика: "Не, аз от България не мърдам". Не ги разбирам тези момчета, дето хем нямат работа тук, хем се боят да си потърсят късмета. Не става въпрос да емигрират. Българите от край време са си гурбетчии. Като видиш, че в една професия няма хляб, сменяй я. Няма смисъл да хленчиш и да стоиш гладен. Седнал нашенецът в кръчмата и се вайка - абе тоя Виденов, абе тоя Костов, абе тоя Симеон нищо не направиха. А ти какво си направил? Седиш и пиеш. Създай си собствен бизнес, ако те бива за това. Ако не - преквалифицирай се. Нямало място за инженер, ами стани строител. Най-важното е да овладееш занаят, нещо, което да можеш да правиш с ръцете си. Това е по-полезно, отколкото да имаш ако ще и оксфордска диплома."
--------
|
|
|
|