Днес общата им възраст надхвърля 250 години. Новият китарист Стив Морз е на светлинни години от майсторството на Блекмор. А и Джон Лорд ги напусна, за да се отдаде на класиката. Но макар да изглеждат комично на сцената - беловласи и шкембелии чичковци, които свирят рок в минало време - "Дийп Пърпъл" си остават една от най-влиятелните групи в историята.

Съществуват вече 37 години (и вероятно единствената банда, която сериозно ги бие по творческо дълголетие, носи името "Ролинг Стоунс"). През тези години са преживели десетки кадрови промени, издали са над 20 албума и са претърпели безброй ретиражи и колекционерски издания.

Тройният диск "The Platinum Collection" обаче е уникален както по съдържание, така и със своя формат. Не че има отношение към музиката - но това е най-завършеният и професионално оформен от външна гледна точка продукт с колекционерска стойност, произвеждан някога в България. Дело е на лицензианта на EMI "Анимато мюзик". От друга страна, сред 41-те включени изпълнения има доста ремикси и концертни версии, заради които да си заслужава притежаването на тази колекция - дори ако отдавна притежавате албумите във фонотеката си. Първият диск се концентрира върху "ранния" "Пърпъл". Създадена през 1968 г., в първия тъмнолилав отбор влизат Ричи Блекмор (китара), Род Евънс (вокалист), Ник Симпър (басист), Джон Лорд (клавишни) и Йън Пейс (барабани). Същата година бандата записва дебютния си албум "Shades of Deep Purple" и регистрира първия си успех в САЩ - сингъла "Hush". След втория албум "Book of Taliesyn" е поканен Иън Гилън. Следват най-славните години на "Дийп Пърпъл". Класиките "Black Night", "Speed King", "Smoke on the Water", "Fireball" и "Highway Star" са определящи изобщо за облика на рока от първата половина на 70-те. Доста от тия парчета присъстват във второто CD на колекция с ремиксите си от края на 90-те години - при което не е ясно дали печелят или губят. Въпреки това този диск - както и този етап от историята на групата - си остава класика.

Третият период на "Пърпъл" започва с присъединяването на Дейвид Ковърдейл и Глен Хюс, което ражда песни като "Burn" и "Mistreated". 80-те години са по-скоро претупани - оригиналният състав се събира през 1984 г., за да запише "Perfect Strangers", но следващите албуми са кой от кой по-слаби, а междуособиците с Блекмор - фатални.

Последният засега албум на "тъмнолилавите" - издадения след петгодишно мълчание през 2003-а "Bananas", е представен на финала на компилацията със "Sun Goes Down". Може би за тях е залязло отдавна. Това най-ревностните им почитатели ще имат възможност да проверят още през юли в Каварна...