Следващият път, когато сканирате компютъра си с някоя програма против шпионски програми или рекламни досади, тя може и да попропусне някои... Някои фирми разработчици напоследък тихомълком преправиха програмите си така, че да не засичат "adware" от определени фирми. Този процес е известен още като делистване. Компаниите, чиито досадни рекламни програми са били освободени от списъците, са постигнали това, след като са писали писма до фирмите-разработчици на защитния софтуер. Други подхождат по-радикално - заплашват със съд и адвокати. Така или иначе - резултатът е един и същ.

В повечето случаи за потребителя е трудно, дори невъзможно, да установи дали техният софтуер против шпионски код е делистнал нещо и ако да - какво е то. "Потребителите няма как да разберат дали една шпионска програма е делистната, защото тя се скрива умело", казва Бен Еделман, студент по право в Харвард и изследовател в областта на spyware.

Разбира се, някои шпионски приложения са по-злостни от други. Една програма е способна да нанесе жестоки щети на компютъра на потребителя, докато друга просто показва някакви реклами. При първите случаи на делистнати компании това са били фирми, чиито програми не извършват нищо нелегално, като например да използват уязвимости в сигурността, за да се самоинсталират. И макар че този вид софтуер е много досаден, разработчиците на "adware" са категорични, че не е редно той да попада в списъците на противошпионския софтуер. Както и че такова събитие опетнява репутацията им, свързвайки в съзнанието на потребителите незлобивия рекламен софтуер с жестокия и разрушителен продукт на шпионите.

Всяка фирма за софтуер срещу шпионския код има свои критерии за преценка дали да се премахне даден файл или ключ от регистъра. Петер Макоу от PCTools, разработчик на системата Spyware Doctor, казва, че компаниите като неговата никога не публикуват целия списък с критерии за това какво се счита за шпионски код. Това е така, защото в противен случай разработчиците на зловредните програми ще имат информация как да скроят продукцията си така, че да се избегне всяко правило и да заобиколят защитните софтуери. "Хората, занимаващи се с шпионски софтуер, искат точно това - ясни правила, които да могат да заобиколят".

Така в крайна сметка специалистите препоръчват организациите, които разчитат на компютърни информационни мрежи и ресурси, да използват поне две, а ако може и три, средства за предпазване от подслушващи програми. Колкото повече са, толкова по-малко вероятно е да се промъкне някой толериран шпионски код.