"Полубрат" на Ларш Собю Кристенсен се чете със засилване (изд. "Весела Люцканова"). На някой ще са му нужни 8 страници, на друг - 81. Всичките в романа са 733, проблемът е в техниката на Кристенсен. Формално той е вкарал пряката реч в описанието и тя е част от пейзажа - за ужас на бързите читатели. И като се почне един пасаж, та цяла неделя - тихо, кротко...

Романът е преведен на 20 езика и заради него норвежкият писател беше тези дни тук. Почва се в деня на свършването на Втората световна война и се върви до сегашно време - семейна сага, разказана от полубрата. С онова скандинавско разказване, което те оставя да усетиш как времето капе от страниците. Особеното е, че Кристенсен нанизва детайлите в нарочен ракурс: "Егеде оставя ръката му да падне надолу по ръката й и черният му нокът драска по плата на роклята и издава тих, стържещ звук."