Едно от най-известните журналистически пера на Апенините - Ориана Фалачи, която шокира света с яростните си нападки срещу исляма след атентатите от 11 септември 2001 г., почина на 77 години. Тя издъхна в дома си в родната Флоренция, след като седем години се бори с рака.

Ориана Фалачи е журналистка в позабравения смисъл на тази дума - човек, който добре е запознат с живота. Някогашният идол за студентите по журналистика е родена на 29 юни 1930 г. в семейство на антифашисти и още 14-годишна се противопоставя на нацизма в родния си град. Тя действа като свързочник. Веднага след войната става репортер и пише остри критични статии за поствоенното общество.

Най-голямата и трудна работа за Фалачи започва през 60-те години на миналия век. Тя работи като



военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток,



Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война.

През 1968 г. в Мексико кърваво е потушена мирна демонстрация в град Тлателелко. По различни данни загиват между стотина и хиляди мирни граждани. Фалачи отново е на място и отразява събитието. Неочаквано по нея са изстреляни три куршума, войници я влачат за косата по стълбите и я оставят, защото мислят, че е мъртва.

Тя обаче оживява и продължава журналистическата си кариера.

Фалачи ще бъде запомнена и с блестящите й и изненадващи интервюта. След разговор с нея бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър заяви на времето, че това е "най-катастрофалното" интервю, което е давал на пресата за целия му живот и политическа кариера. А тя "всъщност" само успя да го накара да каже, че "Войната във Виетнам е безсмислена и вредна".

Фалачи общуваше с палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Александрос Панагоулипос. В "списъка" й има още известни имена като израелската премиерка Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, актьора Шон Конъри и много други знаменитости.

На върха на кариерата си Фалачи неочаквано излезе в "пенсия" и потъна в мълчание, избрала самоизолацията заради личната си драма - борбата с рака.

Всичко това обаче се промени на 11 септември 2001 г., когато в любимия й Манхатън два самолета с камикадзета срутиха Световния търговски център. Тя нарече тази дата началото на Третата световна война и започна своя



кръстоносен поход срещу ислямските фундаменталисти



Основното й оръжие стана нейната книга "Силата на разума", втората от трилогия по тази тема.

Първата излиза още през 2001 г. и се нарича "Ярост и гордост". В нея Фалачи твърди, че ислямът е тоталитарна секта, сила, която унищожава европейската западна цивилизация. За да защити тезата си, използва всички възможни журналистически хватки. Насочва вниманието към имигрантите от Северна Африка, които живеят в палатки и превръщат италианските улици в клоаки. Акцентира върху чудовищното отношение към жените в ислямските държави, публичните линчове, двойствения морал. Патосът е един - на борба с ислямския свят.

Втората книга по своя основен замисъл повтаря първата и твърди, че ислямът е зло, което Европа се отказва да забелязва; че Старият континент е обсадената Троя и се превръща в Еврабия. Фалачи категорично отхвърля възможността за преговори между европейците и ислямофашистите.

Заради тази книга срещу нея започва съдебно дело в Бергама по иск на лидера на неголямата организация Мюсюлмански съюз. Абдел Смит открил 18 места в книгата, в които Фалачи публично оскърбява исляма.

"Ярост и гордост" стана бестселър в Италия и Испания. От книгата бяха продадени над 1.5 млн. копия. Само в Европа от "Силата на разума" бяха продадени над 1 милион бройки.

На прага на смъртта Фалачи заживя така, като че ли й е все едно. Последните й месеци ще бъдат запомнени с редица скандални интервюта, в едно от които дори призова да бъде "взривена" джамията в италианския град Сиена.