|
| Тя не е беззащитна! |
...Жената плахо вървеше по тротоара. От тъмен вход безшумно се изниза мъжка сянка, тръгна след нея. Тя забърза, токчетата й затракаха като морза на "Титаник".
- Стой! - настигна я той. - Парите или живота! Дай чантата, сваляй пръстените, обиците - бързо!
- О, вие ме ограбвате? - усмихна се жената.
- Не, правим ти серенада - в ръката му безмилостно проблясна нож. - Давай парите, че съм кибритлия!
- Веднага, само да попълним бележката! - успокои го тя.
- Ква бележка?! - настръхна ножарят.
- Служебна бележка, за да ме обезщетят от фонда.
- Къв фонд?!
- Който обезщетява жертвите на престъпления. Нали знаете по света как обезщетяват хората заради ураган или земетресение, нас тука вече ни обезщетяват, ако станем жертви на престъпление - обясни жертвата.
- Аха... Парите или живота!
- Добре де, първо да попълним данните... Къде беше формулярът... - тя зарови в чантата си. - А, ето го! Извинете... дали не можете... Така де, за да мога да пиша...
Бандитът неохотно предостави широкия си гръб. Дамата разстла бланката и се зае с писмена работа, обаче химикалката й отказа. Бандитът обърна джобовете си, измъкна бокс, ръждясала ръчна граната, дъвки и накрая огризан молив.
- Много благодаря... - усмихна му се дамата и пак подхвана формуляра. - Така... Днес, дата и прочее... Така... Долуподписаният... Как ви е името, моля?
- Как така името?!
- Задължително е! За да знаят хората от фонда, че не си измислям.
- Пиши: Пешо Пешев-Монтафона!
- Така... Издавам настоящата служебна бележка на лицето: име, ЕГН, адрес - аз това ще го попълня - в уверение на това, че същият/същата е жертва на престъплението кражба/грабеж/побой/сексуално насилие, зачеркни излишното.
- Пиши грабеж! - изръмжа мъжагата.
- Веднага! - успокои го жената. - Отбелязвам грабеж и сексуално насилие.
- Ама аз тебе съм си наумил само да те ограбя!
- Ти подпиши и започвай обира, пък ще видим - подаде му листа и химикалката дамата.
- Госпожа, чакай! - дръпна се криминалният контингент.
- Започвай обира, че иначе ще викам! - предупреди го тя.
- Не ти, госпожа, аз ще викам! - проплака онзи и побягна. - Помо-ощ!...
- Стой! - тя хукна след него, но с тези високи токчета надали щеше да го хване...
Луната свенливо прикри петната си зад облак.
за автора!
Както пишеше въпросният автор "Патрицият на Анкх Морпорк, смяташе, че щом в града така или иначе има престъпност, по-добре тя да е добре организирана"