Робът Изоб клечал в тоалетната и за да не губи време, нагъвал зоб алангле. А за културен привкус си пеел:

- Повече от всичко в КЕ-НЕФ СИ!

До прага на тоалетната стоял господарят му - философът Късантър. Помещението нямало врата в името на по-добра прозрачност в отношенията.

- Питам се, Изобе - рекъл Късантър, - как се прави хумор?

- С много пари и с малко акъл, господарю - отвърнал робът. - За да има хармония! Когато на човек парите са му много, акълът трябва да му е малко.

- Ха-ха-ха! - възприел го философски Късантър. - На мене, Изобе, такава мисъл никога не би ми минала през главата.

- Напълно те разбирам, господарю - усмихнал се робът. - Не може нещото да мине през нищото.

Тук обаче философът Късантър заподозрял наличието на неприятен нему подтекст и строго казал:

- Изобе, дръж си езика зад зъбите!

- Не мога - изстенал робът. - На нощното ми шкафче са.

- Хо-хо-хо... - възприел го философски Късантър.

- Стой, господарю! - спрял хохото робът. - Време е за реклама!

Па плеснал с ръце и се развихрил артистично:

- Имате хубав език? Дръжте го в хладилника! Хладилниците "Противнуси" са против развалянето на вашия език!

- Хи-хи-хи! - възприел философски рекламата Късантър. - Обичам да ми се рекламира покъщнината с изобовски език.

- Колкото повече зоб ми даваш, господарю - смирено отвърнал робът, - все по-изобовски ще е езикът ми.

- Допадат ми крилатите глупости! - признал философът.

- Ще ме прощаваш, господарю - заинатил се робът, - глупостта не е крилата. Ако беше крилата, щеше да отлита към топлите страни. А тя не отлита, обича си родината. Но пък туй е хубавото на глупостта, нивга няма да те изостави.

- Хе-хе-хе... - възприел философски трактата Късантър.

- Стой, господарю! - спрял хехето робът. - Време е за реклама... Вие живеете в грозна действителност и сън не ви лови? Спрете мига, пуснете телевизора! Телевизорите "Пънъсънчо" не само приспиват, но и хъркат вместо вас!

- Ху-ху-ху! - възприел философски рекламата Късантър, па попитал: - Изобе, искаш ли да те пусна на свобода?

- Да не съм луд! Твоето робство е най-демократичното! - подмазал се Изоб. - Живея на затворническия принцип: две години живот ми се броят за три.

- Че каква е ползата?

- Изляза ли по-рано от живота, по-рано ще ида в отвъдното!

- Но аз искам сега да бъдеш свободен, Изобе.

- А къде ще живея, господарю, кой ще ме храни?

- Пак ще живееш при мене, пак аз ще те храня...

- Така бива, господарю - съгласил се Изоб. - Пък аз ще ти рекламирам кухненските мебели, дето ми убиват апетита, та поради тая причина съм принуден да ям в нужника.

- Приятел в нужник се познава! - размахал палаво пръст Късантър. - И не ща повече да ми викаш "господарю"!

- Бива - съгласил се Изоб, - ама за да не си минат, ще ти викам "спонсоре". Аз пак съм на далавера! Всеки може да има господар, но не всеки може да има спонсор.

Па се надигнал и пуснал водата, за да може всичко да стигне до нас. Абе, фарс лонга, вита бревис...