Теодор Траянов е роден през 1882 г. в семейство с разностранни интереси: бащата е съдия, майката - учителка. Увлича се по музика и литература, а по-късно и от математика, астрономия и шахмат. През 1900 г. заминава да следва във Виена, където учи математика и се дипломира като архитект. Впоследствие дълги години работи там, става културен аташе и първи секретар на българската легация. Връща се в българия през 1921 г. и... става наред с Яворов родоначалник на българския символизъм. Издава стихосбирките "Регина мортус", "Химни и балади", "Пантеон" и др. И българският шахмат пази светъл спомен за Теодор Траянов. Като ученик държи сполучлив изпит срещу професора по математика Табаков. (3:3). Печели със стопроцентов резултат първия шахматен турнир у нас. Но яркият му талант разцъфтява истински във Виена. Атмосферата на кафене "Кристал" му действа благоприятно и тук добива популярност сред корифеите Шлехтер, Рети, Тартаковер, Марко. Според д-р Видмар той завършва висше виенска шахматна школа. Мечтае да бъде рицар на атаките, които води с изумителна вещина. Стреми се винаги към инициатива, към съдържателна борба и побеждава силни съперници. Но след завръщането си у нас играе сравнително рядко поради влошеното си здраве. През 1933 г. е избран за председател на първия Български шахматен съюз.

Траянов принадлежи към школата на т. нар. "интуитивен шахмат". В една своя статия той пише: "Този вид игра по богатство на идейни моменти, по стихийност на развитието, по красотата, която излъчва, напомня героична балада, изпълнена с фантазия, мистични устреми и воля за победа. В областта на интуитивния шахмат има поеми, в които героят побеждава или умира." И още: "За да бъдеш жрец на интуитивния шахмат, е нужно преди всичко точен усет за момента, когато чувството трябва да мине през разума и разумът през чувството."

От Теодор Траянов са запазени малко партии, но пък и изумителни шедьоври. При диаграми първа и втора показваме блестящите финали на две от тях, в които той с белите триумфира срещу Пинкас и Куюмджиев. Как ще бъдат пленени черните царе?

гм Георги Попов