Модерно изглежда напоследък да се тегли дебела черта между родина и държава. Обичаш родината - не обичаш държавата. Твърдят го във форуми българи в чужбина. Сиреч напуснали ни заради държавата. Нея - ние - заседналите тук - да оправяме. Казват го в интервюта хора на изкуството - да речем те донякъде имат оправдание, емоционални са, но и държавници, които избираме, за да работят за благото за всички ни в името на държавата. Родината никой не оспорва, наша си е, винаги е била наша. Държавата пък сме си внесли отвън, или по-скоро някой ни я е наложил, та я гледаме изпод вежди. Нищо ново. Историците дирят това усещане в годините на византийската власт още - някои дори по времето на цар Петър и богомилите. Ново не е, но като че събитията от последните трийсетина години го съживиха.
Та, струва ми се, редно е, когато празнуваме доста ограничената независимост на държавата си, да не забравяме какво все пак е сторила, може и с препъване, може и с грешки, но го е сторила за всички нас.
Точно преди век, на 3 ноември 1906 г., известният на времето с речовитостта си депутат д-р Никола Генадиев, защитава младата държава от злостни критикари. Защитава не правителствената политика, не своята партия, а държавността, изградена от дейци от различни партии, от управляващи и опозиция, от учени и неуки, от индустриалци и земеделци, от обикновени българи. Защитава "величието на България" с думи, които вдигат на крака Народното събрание.
Дали трябва наново повече век и четвърт след възстановяването на държавността ни да я защитаваме от недомислени упреци и саркастични глуми.
Навремени се гордеем с историята си, започнала далеч в тъмата на миналото. Вярно, че са малко страните в Европа, които могат да се похвалят с подобна история. Но нима държавността е като картофите, та всичко най-добро да е под земята.
Сега държавата ни често е подлагана на критика. Но
една държава е силна не с това, че в нея няма кризи,
а с това, че преодолява кризите. Защото в кризата се крие бъдещо развитие, а безметежността е качество на лотофагите.
Да не забравяме - България е малка. Самоожалваме се, че не сме толкова напреднали, колкото ни се иска. Прекаляваме. В столетието и четвърт на своята възстановена държавност българинът води войни, но с едно мимолетно изключение, никога на своя територия. Толкова обругаваните от съвременниците и от историците политици съумяха да опазят родината от чуждо нашествие. Политиците на съседите ни не успяха. Българите живеят на нивото на най-напредналата една пета от човечеството. Не е лошо постижение за нация претърпяла толкова изпитни, за която успех би било самото й съществуване. Българската държавност създаде условията, при които само седем години след възсъздаването си държавата не само отблъсна агресия, но и победи агресора.
Държавата сътвори това, което съвременници в началото на ХХ в. наричаха "българско чудо", а чужденци като американския президент Т. Рузвелт говореха за "Япония на Балканите". Дали пък нещата не се виждат по-ясно отвън, където грижата за насъщния не засланя погледа за същественото.
Държавата за две десетилетия сaмо подготви офицери, които в годините на Първата световна война побеждаваха армии на страни, далеч по-големи и по-могъщи. Тя създаде условията, при които народът, въодушевен от стремежа да освободи братята си, в продължение на шест години - от 1912 до 1918 г., издържа три войни. В тях преживя и упоението на победата и покрусата на поражението, но оцеля.
Следвоенните кризи я разтърсиха, но тя съумя да запази същността си. Не я срутиха нито социалните конфликти, нито двата военни преврата, нито смазаните с кръв граждански вълнения.
Държавата вкара неграмотните селянчета в училищата
За десетилетие-две само след Освобождението създаде интелигенция, която не отстъпваше на средноевропейските стандарти. Стотици млади българи заминаха за Европа със стипендии, дадени от нея. Тя основа Софийския университет и десетките висши училища, които сега подготвят младите за нови предизвикателства.
Тя изтри за две-три десетилетия ориенталския облик на градовете, превърна столицата в навечерието на Втората световна война в един от най-чистите, зелени и спокойни европейски градове. В годините след Втората световна война тя промени облика на българските села. Тя издигна храмове на културата като Народния театър, Народната опера, Националната художествена галерия.
Държавата и предприемчивостта на българина ни позволиха да преодолеем сравнително бързо последствията и на Освободителната война, и на националните катастрофи, и на Втората световна война. И сега възлазяме бавно, но упорито от поредната катастрофа.
Държавата на мястото на порутените пътища, пресечени от пороини, покри страната с мрежа от шосета и железопътни линии. Тя превърна страната ни в най-големия износител на енергия на Балканите, в страна, която упорито, макар и не винаги обмислено, опитва да стигне първите в механизация, в електрификация, в компютризация. Тя създаде условията, при които българинът разви потенциалните си възможности и сега нашите специалисти са ценени по света.
Българската държава издържа и скептицизма на българина
Не лесно. Естествен е скептицизмът у народ, живял пет столетия под чужда власт, за когото властта бе изначално чужда.
Българската държава е силата, която ще тласне България в Европа и в едно бъдеще, което може и да не е толкова светло, колкото ни обещават, но поне ще е интересно и изпълнено с вълнения.
И накрая нека да завърша с думите на Д-р Генадиев:
"..Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае...
Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето...
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк и който краси нашето отечество.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред удивлението на приятели и врагове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
И НАЙ-ПОСЛЕ, АКО ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ХУБАВА МЕЧТА, АКО АЗ СЕ УВЛИЧАМ И СЕ ЛЪЖА, АКО МОЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ДОСТОЙНО ДА ВДЪХВА ТАКАВА СИЛНА ЛЮБОВ, ЩОТО ДА МИ ПОМРАЧИ РАЗУМА...
И ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ."
Къде го Генадиев да стане сега?















,
Европо , добре чуй , добре виж и повече не чакай , а най-сетне тръгни... Духът на Владислав Ягело отдавна те зове към българските земи !!!