:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 447,977,404
Активни 663
Страници 31,011
За един ден 1,302,066
НАБЛЮДАТЕЛ

Дали пък да не си внесем независима държава?

И-НЕТ СНИМКИ
Д-р Н. Генадиев е сред най-интересните ни политици. Умен, безскрупулен, смел, красноречив. Веднъж в Народното събрание негов противник го обвинил, че има 3 воденици. Генадиев му отвърнал, като посочил устата си: "Една е, но мели за три!"
Модерно изглежда напоследък да се тегли дебела черта между родина и държава. Обичаш родината - не обичаш държавата. Твърдят го във форуми българи в чужбина. Сиреч напуснали ни заради държавата. Нея - ние - заседналите тук - да оправяме. Казват го в интервюта хора на изкуството - да речем те донякъде имат оправдание, емоционални са, но и държавници, които избираме, за да работят за благото за всички ни в името на държавата. Родината никой не оспорва, наша си е, винаги е била наша. Държавата пък сме си внесли отвън, или по-скоро някой ни я е наложил, та я гледаме изпод вежди. Нищо ново. Историците дирят това усещане в годините на византийската власт още - някои дори по времето на цар Петър и богомилите. Ново не е, но като че събитията от последните трийсетина години го съживиха.

Та, струва ми се, редно е, когато празнуваме доста ограничената независимост на държавата си, да не забравяме какво все пак е сторила, може и с препъване, може и с грешки, но го е сторила за всички нас.

Точно преди век, на 3 ноември 1906 г., известният на времето с речовитостта си депутат д-р Никола Генадиев, защитава младата държава от злостни критикари. Защитава не правителствената политика, не своята партия, а държавността, изградена от дейци от различни партии, от управляващи и опозиция, от учени и неуки, от индустриалци и земеделци, от обикновени българи. Защитава "величието на България" с думи, които вдигат на крака Народното събрание.

Дали трябва наново повече век и четвърт след възстановяването на държавността ни да я защитаваме от недомислени упреци и саркастични глуми.

Навремени се гордеем с историята си, започнала далеч в тъмата на миналото. Вярно, че са малко страните в Европа, които могат да се похвалят с подобна история. Но нима държавността е като картофите, та всичко най-добро да е под земята.

Сега държавата ни често е подлагана на критика. Но



една държава е силна не с това, че в нея няма кризи,



а с това, че преодолява кризите. Защото в кризата се крие бъдещо развитие, а безметежността е качество на лотофагите.

Да не забравяме - България е малка. Самоожалваме се, че не сме толкова напреднали, колкото ни се иска. Прекаляваме. В столетието и четвърт на своята възстановена държавност българинът води войни, но с едно мимолетно изключение, никога на своя територия. Толкова обругаваните от съвременниците и от историците политици съумяха да опазят родината от чуждо нашествие. Политиците на съседите ни не успяха. Българите живеят на нивото на най-напредналата една пета от човечеството. Не е лошо постижение за нация претърпяла толкова изпитни, за която успех би било самото й съществуване. Българската държавност създаде условията, при които само седем години след възсъздаването си държавата не само отблъсна агресия, но и победи агресора.

Държавата сътвори това, което съвременници в началото на ХХ в. наричаха "българско чудо", а чужденци като американския президент Т. Рузвелт говореха за "Япония на Балканите". Дали пък нещата не се виждат по-ясно отвън, където грижата за насъщния не засланя погледа за същественото.

Държавата за две десетилетия сaмо подготви офицери, които в годините на Първата световна война побеждаваха армии на страни, далеч по-големи и по-могъщи. Тя създаде условията, при които народът, въодушевен от стремежа да освободи братята си, в продължение на шест години - от 1912 до 1918 г., издържа три войни. В тях преживя и упоението на победата и покрусата на поражението, но оцеля.

Следвоенните кризи я разтърсиха, но тя съумя да запази същността си. Не я срутиха нито социалните конфликти, нито двата военни преврата, нито смазаните с кръв граждански вълнения.



Държавата вкара неграмотните селянчета в училищата



За десетилетие-две само след Освобождението създаде интелигенция, която не отстъпваше на средноевропейските стандарти. Стотици млади българи заминаха за Европа със стипендии, дадени от нея. Тя основа Софийския университет и десетките висши училища, които сега подготвят младите за нови предизвикателства.

Тя изтри за две-три десетилетия ориенталския облик на градовете, превърна столицата в навечерието на Втората световна война в един от най-чистите, зелени и спокойни европейски градове. В годините след Втората световна война тя промени облика на българските села. Тя издигна храмове на културата като Народния театър, Народната опера, Националната художествена галерия.

Държавата и предприемчивостта на българина ни позволиха да преодолеем сравнително бързо последствията и на Освободителната война, и на националните катастрофи, и на Втората световна война. И сега възлазяме бавно, но упорито от поредната катастрофа.

Държавата на мястото на порутените пътища, пресечени от пороини, покри страната с мрежа от шосета и железопътни линии. Тя превърна страната ни в най-големия износител на енергия на Балканите, в страна, която упорито, макар и не винаги обмислено, опитва да стигне първите в механизация, в електрификация, в компютризация. Тя създаде условията, при които българинът разви потенциалните си възможности и сега нашите специалисти са ценени по света.



Българската държава издържа и скептицизма на българина



Не лесно. Естествен е скептицизмът у народ, живял пет столетия под чужда власт, за когото властта бе изначално чужда.

Българската държава е силата, която ще тласне България в Европа и в едно бъдеще, което може и да не е толкова светло, колкото ни обещават, но поне ще е интересно и изпълнено с вълнения.

И накрая нека да завърша с думите на Д-р Генадиев:

"..Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае...

Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето...

Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.

Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката.

ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...

Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк и който краси нашето отечество.

ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...

Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове.

ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството.

ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...

Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред удивлението на приятели и врагове.

ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

И НАЙ-ПОСЛЕ, АКО ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ХУБАВА МЕЧТА, АКО АЗ СЕ УВЛИЧАМ И СЕ ЛЪЖА, АКО МОЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ДОСТОЙНО ДА ВДЪХВА ТАКАВА СИЛНА ЛЮБОВ, ЩОТО ДА МИ ПОМРАЧИ РАЗУМА...

И ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ."



Къде го Генадиев да стане сега?
Снимки: Архив
В навечерието на обявяването на независимостта през 1908 г. в България бяха популярни снимките на стара и нова София - нещо като "преди" и "след"в рекламите за отслабване.
 София през 1878 г.
165
5785
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
165
 Видими 
22 Септември 2006 01:03
За сведение на автора, повечето от нас не напуснаха БГ, а бяха изгонени. От Желю Желев & Сие пишман лумпени демократи. Които провъзгласиха икономически курс към третия свят. И оставиха комунистите да разграбват и унищожават държавата. Имаше един момент, когато ситуацията можеше да се оправи. Това беше по време на правителството на Филип Димитров, което имаше много хубава икономическа програма. Само, че на него не му стигна вътък, пък и Желю Желев му изигра долни номера. После всички знаем какво стана. Отново се появи надежда, когато Иван Костов стана премиер. Само. че като прочетох в неговата икономическа програма, че спасението е в селския туризъм, си взех жената и малкото бебе, и заминах колкото се може по-далеч. Какво трябваше да правя - да си хвърля дипломата, да си изгоря дисертацията, да си скъсам публикациите в най-реномирания списания в моята област? Да работя за жълти стотинки на мутри? Заради патриотизъм? Няма как да стане. Щом няма място за моя труд в БГ, аз нямам какво да правя там.
22 Септември 2006 01:07
Бълнувания тогаз!Бълнувания и сега!
Статията е толкоз ненавременна и неуместна че ти се повдига!
Tasteless!...
22 Септември 2006 01:28
нормално е да има правила, да планираш бъдеще, да разчиташ на моженето си, кое от това се случва в българия, какво се промени след 89, само лафологията, същите пламенни строители строят..... закопаването, успех, без мене, поне няма да съм участвал
22 Септември 2006 02:12
Държавата се критикува и от българи живеещи в България, в това число и пристрастни , необективни и водени от емоции журналисти и списвачи. Не изкарвайте българите в чужбина такова зло, много от тях правят повече за доброто име на България , отколкото подобни писания.
22 Септември 2006 02:29
*****
Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 22/09/2006 г/ 10:40:03

22 Септември 2006 02:57
Днес не е денят на българската независимост ! 98 години от обяваването на независимостта ще се навършат на 5 октомври.
*
Нека авторът да вземе отношение по въпроса кой след 1990 г. допусна хаоса на стар и нов стил в датите за отбелязване на годишнини.
19 февруари (3 март) 1878 г. го отбелязваме на 3 март, а 22 септември (5 октомври) 1908 г. на 22 септември.
22 Септември 2006 03:03
Драги ми Илчев, в оригиналния си текст употребяваш 18 пъти "държавата" та държавата. В цитата на Генадиев тази дума липсва. Говори се за величието на България. Откъде следва, че става дума за държавата, а не за страната, за родината, за татковината...


Аз като майцепродавец определено не смятам, че основен обект на национална гордост може да бъде днешната българска държава. В онези 30 години - може би, но не и в последните 30 години.





22 Септември 2006 04:05
oIo,
става ясно.
Става ясно, че не става въпрос за територията България, а за новоосвободената, самостоятелната фактически независима българска държава, вярваща в себе си и преследваща своя национален (народностен в същността си) идеал.
*
Времената до втората балканска (и по инерция до първата световна война) са времената на небивал подем породен от вярата в себе си, укрепена от победата в сръбско-българската война и Съединението. Един подем на базата на национализма, който тогава е бил презумпция, а не мръсна дума.
*
В изложението прави впечатление, че някакси се губят последните 16 години.
*
Ако се опитаме грубо да обобщим и периодизираме историята на българите през последния век и половина от към доминиращи движещи я идеи, то ще забележим нещо много интересно. Националната държава е силно зависима от тях и не се явява самоцел, а само следствие, проявяващо се в нейната поява, сила, слабост, разрушаване и бъдещо изчезване.
*
Историята на българите по странен начин се преплита, като елемент от световната история с първоначално закъснял, после наваксващ а сега изпреварващ момент.
*
Национализмът завладял умовете на българите с вековно закъснение, довежда до национална държава и я захранва с енергия и ентусиазъм за просперитет до Втората балканска война. Българското чудо.
*
След края на Първата световна война и краха на националната доктрина, водеща става социалната идея, намерила своето одържавяване след 1944 г.. Отново подем и развитие на нова основа. Построяването на "петте Българии", но вече в рамките на интернационална общност на идеологическа основа и зависимост.
*
Провала и дискредитирането, като водеща на социалната идея след 1968 г. извежда на преден план глобализацията по западен потребителски модел.
Реализацията за българите дойде след 1989 г., и националната интернационализирана държава бе усилено подложена на разрушение и поставяне в неоколониален тип зависимост.
*
България отново е пред изчезване, като държава, но в рамките на глобалния идеен проект на българите е отредена петостепенна роля. С осъзнаваането на това и като реакция за аквариумно самосъхранение българите отново се връщат към национализма. И отново търсят Левски.
*
Бих предпочел България да я приемат в ЕС на 5 октомври 2008 г. за да докара третата българска държава поне 100 години формална независимост. И за да им бъде по лесно на бъдещите ученици и историци. Ако не с друго то независимата българска държава да бъде запомнена поне с кръгъл век съществуване.



Редактирано от - ole-le на 22/09/2006 г/ 04:24:54

22 Септември 2006 04:28
Дали пък няма, след краха на националната и социалната държава, най-после да вземе се пръкне такава която твърдо застава зад свободата на индивида със силата на закона...
22 Септември 2006 05:18
Fantata,
пипаш ме по болното място.
Да, трябва да се появи такава държава, но няма да е никак лесно.
Тук вече (в 21-22 век) става въпрос за глобално позициониране на структури и подструктури в рамките на глобална мегаструктура (не точно класическа държава), което поради силния глобален икономически, социален, образователен и културен дизбаланс няма да е кратък еднопосочен и мирен процес.
За това допринася и естественият егоизъм (личен, групов, съсловен, национален, религиозен и т.н.), при неефективно използване и разпределение на ограничени и ограничавани ресурси.
*
По скоро пътят при този процес ще премине през реакция на сепариране и изолационизъм. За големите нации през локални обособявания и кантонизация, а за малките през възраждане на национализма.
*
Въпросът за адекватна защита на локалния (националния) интерес на локалните (националните) общности ще става водещ, докато света не се хомогенизира икономически и ресурсно (на основата и на нови типове ресурси).
В глобален план ще се проектира, като национално и локално, това което в националнен и локален план, ще е считано за социално.
22 Септември 2006 05:36
... междувпрочем залагането на индивида, зачитането и защитата на всичките му права и създаването на реални условия да се ползва от тях (от свободата и сигурността, до образованието и здравеопазването) е краткият и безболезнен път.
Това обаче означава създаване на условия за истински равни възможности на всеки индивид още от раждането му, независимо от други предусловия и социални дадености.
*
Общности много, но индивида винаги е един и без него всяка общност се обезсмисля.
22 Септември 2006 05:38
Темата наистина не е подходяща........ Много патетично написано, но без реална стойност. Думи, хвалебствия и самонавиване. Точно по комунистически. Слава на "БКП".......
Ние избягахме от комунистите. Те съсипаха тази страна. Направиха я държава за себе си. Те си я управляват, те си я крадат. Ние какво да правим там. Да ни крадат живота и труда ли..............Оправяйте се.....
22 Септември 2006 05:47
СветлоПиво,
статията се стреми да даде исторически поглед и оценка на развитието на третата българска държава. За съжаление този период е твърде кратък и твърде близо до нас за да влияе върху виждането за него.
*
Комунистите са само момент от този период. За съжаление поради краткостта му, относително дълъг.
22 Септември 2006 05:49
По мое скромно мнение, думата държава в статията, може да се замени с-трудолюбивия български народ
22 Септември 2006 06:09
Не може /eko, защото българският народ си е бил трудолюбив и по времето на турското робство и преди това. Не в това е същността, а в условията, мотивите и вдъхновението за този труд. Без отчитане на преобладаващата мотивация, не могат да се разберат едни или други процеси.
*
През турско, българинът се е трудил, колкото да вегетира, щото, ако е изкарал повече (поне до началото на 19 век) турската държава и бандити са му го прибирали. Земите са пустеели.
*
След освобождението българинът се е трудил вдъхновен от идеята да съгради велика България и да избие националните си комплекси.
*
През реалния социализъм си е мислил, че като построи веднъж фабриките и заводите, след това те ще си произвеждат почти автоматизирано, а той ще се труди, колкото му е кеф и ще потребава колкото му се ще и без пари, при комунизма.
*
Сега за какво се труди ? За да измисли от къде, какво и как да открадне за да не се труди ?

Редактирано от - ole-le на 22/09/2006 г/ 06:16:37

22 Септември 2006 06:31
"Модерно изглежда напоследък да се тегли дебела черта между родина и държава. Обичаш родината - не обичаш държавата. "
Аз не съм модерен. Все ми е тая и за родината ви, и за държавата ви.
22 Септември 2006 07:12
Ето у тва е трагедията на българина, УСА-Ту-Тууууу- безродници кат тебе, де киснат у българскио форум, се кълнат, че им дреме за Родина и дръжава.
С риск да ма уличите у двуличие че са праим на по-българин от вазе-секи човек, ще не ще, има само една майка и само една Родина/изключая безродниците, разбира се/.
Една-единствена е България и такава ще си остане.Както пееше Емо:"Че на света е само една, една, нашата мила, родна страна."
Ил па както беше казал Фаик Арда:"Bu daglar benim daglarim-tashlariyla beraber, tashlariyla.Bu bahar benim baharim-kuzusuyla beraber, kuzusuyla..."
Май па прекалих.Простете ми, приятели.
22 Септември 2006 07:18
Ма моля ти се, бе Хасане, ка щяло да си прекалил! До гладкия език щом не си стигнал, нищо ти няма. Карай! Неска кво пиеш?


Наздраве!
22 Септември 2006 07:21
Бай Хасане, изненада ме със словата за безродници! Ще взема да си помисля, че ще гласуваш за "Атака"
22 Септември 2006 07:28
Наздраве, братко оло, я съм на бърбън.
А що се отнася до гладкото език-от таквиз кат теб и Зуека чиляк не мож се вреди.
Нелка и Фичо ги изключвам-на тех тестото им е бам-башка...
Да знаеш де е Гаспарини, брато?Жал ми е за него-не беше лош чиляк, ако и да пишеше кат теб с гъзо си...
22 Септември 2006 08:32

Безсмислено е да се коментира. По-добре, по-обобщено, по-точно и блестящо илюстрирано няма накъде! При това максимално толерантно...
Единствено заглавието не е на висотата на съдържанието.
22 Септември 2006 08:37
Ако бях повярвал на автора, тутакси щях да взема едно байраче и да изляза на манифестация покрай президентството, парламента и министерския съвет, за да викам "да живее държавата и държавниците ни". За съжаление, не повярвах.
П.С. Разбира се, и покрай съдебната палата щях да мина.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
22 Септември 2006 08:47
Оле-ле, мога специално да ти обясна проблемът с датите. Но е дълго и не ми се иска да отегчаваме аудиторията. Дай един e-mail.
Иначе май никой не каза Честит Празник! Даже и във вестника-нито дума! Май у нас на празник половината си заминават на село да ядат и пият, а другата половина работят.
Затова имам предложение - всички празници - да се отбелязват в съботата преди празника. На такъв ден да работят само институции, свързани с безопасност и здраве. Ако магазин или кръчма иска да работи - само с регистрация в инспекция по труда и заплащане - 300 процента от нормалното. Така поне всички ще разберат че е празник!
А, и най важното. Ще спрат да се размотават учениците. Че те всяка седмица празнуват по нещо, пък накрая защо имали по 7-8 часа и не си взели учебния материал.
22 Септември 2006 08:55
Българите извън България критикуват, а тези в България псуват...
22 Септември 2006 10:03
Добра статия на ченгето Илчев, а защо ли?!, ами щом под нея крякат само цанилите се да ратайстват в чужбина пишман родолюбци ненавиждащи държавата...Ни.Добре Илчев, добре, оно за когото пишеш с омерзение се е обадило...Ха Ха.
22 Септември 2006 10:09
Илчев тоа път са е представил доста по-добре от обичайното и затва нема много да го критикуваме.
Като за официален празник демек, който за 100-годишнината ша го направим и Национален празник.
На 22 Септемврий 1908 г. възстановихме независимостта на българската дръжава, Царството, каквато беше до 14-ти век.
До 1908 г. бехме васална дръжава на тоя и оня, каквато отново станахме след 1944 г. и доскоро.
Но и през 1908 г. не сме живели на Луната, така че, макар и независими, требвало е да се съобразяваме с другите. И со кротце, и со благо, и со малце кютек. И сага ша е така в ЕС-а.

Важното е, че до 1918 г. България осъществи 40 годишен грандиозен възход и подем и беше синоним на прогреса в целия свет.
Царството стана хегемон на Балканите, естествен център, около който щеха да се групират другите по-малки балкански дръжави. Тва застраши силно интересите на Великите сили и те са постараха да ни попречат в Освободителните войни за национално обединение.

Имам и некои дребни забележки към Илчев, които ша го мола да отрази в лекциите си за напред:

1. "Толкова обругаваните от съвременниците и от историците политици съумяха да опазят родината от чуждо нашествие."

Тва е верно, но до 1944 г.

2. "Българите живеят на нивото на най-напредналата една пета от човечеството."

Не че не ни е еня за "човечеството", но ний требва да са мерим с пръвите, а не с последните. Към 1908-1918 г. бехме вече в пръвата десетка на света, а към 1997 - в последната десетка на Европа.
Те му на Илчев един списък от дръжави, които ни задминаа "планомерно и пропорционално" след 1944 г.:
Турция, Дания, Норвегия, Гърция, Финландия, Ирландия, Чехия, Словакия, Португалия, Унгария, Израел, Южна Корея, Хонг Конг, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Нова Зенландия, Пакистан, Индонезия, Филипините, Бангладеш, Чили, Перу, Колумбия, Еквадор, Египет, Аржир, Тунис, Мароко, Сирия и др.

3. "Държавата вкара неграмотните селянчета в училищата"

Тва не е било трудно за дръжавата ни тогава, понеже и преди да имаме дръжава по турско, училищата са биле пълни.
Правилно е отбелезал Мак Гахан в речите си, че "Как може да се оспорва правото на независимост на българския народ, след като българите имат повече училища отколкото има във Великобритания и Русия?"
Тва е било положението, дами и господа. В Русия тогава е имало цифром и словом 1248 училища, а в България по турско време са биле повече. И англичанете са биле на същия хал по неграмотност като руснацете, ако че са имале Оксфорд, Кембридж и пр.
Тва българско явление е забелезано и по-късно по света:
Рим, 9 август 1939 г.
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА"
Една нация от млади хора
(дописка на Е.Рацини)
"Действителното числено надмощие на младите в България, което е една голяма сила, дава тон на живота и мисълта на нацията. Един много напрегнат тонус позволяващ на българите чудесата и завоеванията, които могат да избликнат само от една горда бедност и от един много развит дух на пожертвователност - типични за младежкия дух. Българската експанзионистична сила произлиза, преди всичко, от изобилието на децата - силни и здрави деца, които през тези горещи дни се трупат в софийските градини и къпални или в красивите околни гори... Зиме тези деца се събират и възпитават в многобройните модерни училища, които се срещат и в най-затънтените села. Ако обикаляте из българските села се забелязва, че сред техните ниски селски къщи се издигат две ярко бели сгради: едната е училището, другата - църквата. Неграмотността тук е почти изчезнала... Тази много цивилизована българска нация е снабдила всяко голямо или малко село, всеки град или градче с една подвижна библиотека и често с висши вечерни курсове...

Брюксел, 15 януари 1939 г.
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ"
Лицето на България
(статия на Алфонс Бартел).
"Българският народ е твърде млад. Наистина, първото- и Второто български царства той е познавал периоди на величие и благоденствие. Но това славно минало е било почти пълно удавено във вълните на турското владичество, които се разбиваха шумно на Балканите през ХV век и наложиха застой на България в продължение на пет столетия.
През това дълго време българският гений гореше само в нощното кандило. Той се припяваше плахо в народната песен и се държеше отчаяно за майчиния език - почти единствен израз на националността на един селски народ, лишен от възможност за културно развитие.
Към края на този петвековен период българите, под тласъка на няколко личности, които потомците наричат днес "народни будители" или още "апостоли на народното възраждане", съзнаха своята народна индивидуалност и замечтаха да добият отново своята културна и политическа независимост.
След като независимостта бе завоювана, трябваше да се догонват пет столетия. Трябваше да се организира държавата, да се основават училища, да се строят пътища и железници, да се създават чиновнически и офицерски кадри.
Българите започнаха работа с ревността на новопокръстени. В областта на обучението те дадоха доказателства за такава жажда за наука, често с цената на огромни жертви от страна на родителите, заплащащи обучението на децата си, че държавата се намери накрая пред едно истинско свръхпроизводство на интелектуалци и тя още търси средства и начини да спре този чуден тласък към образование.
Желанието за наука върви впрочем у българите заедно с две други качества, които им помагат да понасят лишенията на едно тежко време: умереност и дух на пестеливост. Българският селянин, често беден, се задоволйва с малко, а гражданинът, обикновено син или внук на селянин, не обърна гръб на наследените от родителите му добродетели. Да прибавим към тия две черти на българския характер и една пословична издържливост. Да отбележим най-после и един изключително широк дух на гостоприемство, проявяван както в селата, така и в градовете. Чужденците не биват изключвани от това гостоприемство.
Българите не са никак ксенофоби, защото те вярват в равенството на хората... Ето защо, те са в основата си демократи .
Ето някои от преобладаващите черти на българската душа, които едно дълго пребиваване в страната, ни позволява да открием и доловим: жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издържливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника. Всичко това прави от българите един народ с безспорна жизненост. Силен с тия си добродетели той е една важна фигура върху балканската шахматна дъска, в центъра на която го е поставила съдбата."

Берлин, 26 ноември 1941 г.
"ДОНАУЦАЙТУНГ"
Българското просветно дело
(дописка от Г. Хайдер)
"Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато празнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука.
Ако някога в Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет.
Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование.
Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ..."

Както наверно всички са забелезале, "народната власт" явно е положила големи усилия, за да постигне сагашното забележително ниво на неграмотност и простотия.

4. "Държавата и предприемчивостта на българина ни позволиха да преодолеем сравнително бързо последствията и на Освободителната война, и на националните катастрофи, и на Втората световна война. И сега възлазяме бавно, но упорито от поредната катастрофа."

Тука има казани доста верни неща, но са изтръвани съществени свръзващи думи и има опасност авторът да бъде разбран погрешно.
Под "Освободителната война" требва да са разбират Освободителните войни за национално обединение, а не Руско-турската война. Именно техните последствия са са преодолявале тогава.
Под "националните катастрофи" требва да са разбират не Освободителните войни за национално обединение, а Третата национална катастрофа в годините след 9.9.1944 г. (пръвите две са през 1014 г. и 1395 г.). Освен нея ний немаме други "последствия за преодоляване".
Предлагам на Илчев за удобство да не дефинираме "поредната катастрофа" от 1989-1997 г. като 4-та национална, а да я пишем на гъзЪ на 3-та национална катастрофа от 1944 г. Тя е едно нейно естествено продължение и естествен завръшек, един "венец" така да са каже, макар и надгробен, на "Ботевия" комунизъм и "Левскарския" републиканизъм.

5. "Естествен е скептицизмът у народ, живял пет столетия под чужда власт, за когото властта бе изначално чужда.
Българската държава е силата, която ще тласне България в Европа и в едно бъдеще, което може и да не е толкова светло..."

От горните статии е видно, че европейците навремето правилно са уловиле характерните особености и качества на българина. Акцентирале на "изобилието на силни и здрави деца, жаждата за учение, въздържаност, пестеливост, издържливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника, демократичност, липса на ксенофобия".
На тва според тех са дължала "Българската експанзионистична сила", а не на Илчевия "скептицизъм".
Явно е, че навремето наща дръжава е тласкала Европа и требе вече да мислим как пак да я тласнем, а не само как да окрадем структурните фондове.
Не разбирам само, защо бъдещето му са види на Илчев толкоз "несветло", кат че ли зависи от некой друг. Вообще му не е "естествен скептицизът" на Илчев, нито на народа, ами некой непрекъснато му го внушава. Както и непрекъснато му внушава, че "Да не забравяме - България е малка".
Хич не е малка даже, и д-р Генадиев не случайно говори за ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

Иначе, Илчев тоа път са е представил доста по-добре от обичайното, като за празник демек, и заслужава похвала.

Честит национален празник на сите българе от секаквите вероизповедания!









Редактирано от - другаря Тодар Живков на 22/09/2006 г/ 13:34:55

22 Септември 2006 10:10
Fanta ole-ole , Братя мили , Селям ! Държавността ни беше сцеплението , темелната ни способност за Добра национална практика... Изтъргувахме я на загуба... Историята ни с "век и четвърт" се приплъзна , Професоре , а фарсът е досущ модерен - имаме си и държавност ...

22 Септември 2006 10:21
бил съм гурбетчия, поне десет пъти повече получаваш за същия труд, единни да сме, с кого, умните, приятелите ми, мечтите, спомените си тръгнаха оттук, мутримилиционери ще ме учат на ценности, не обиждайте човешкия интелект
22 Септември 2006 10:27
млякчо,
да си чувал днеска за почивен ден
*****

Редактирано от - bot на 22/09/2006 г/ 10:41:23

22 Септември 2006 10:42
И сега възлазяме бавно, но упорито от поредната катастрофа.

А тези, които ни вкараха в катастрофата си карат джипове и самолети и живеят в царски села с ограничен достъп. И са още на власт, така че и да възлазяме, то е въпреки тях. Та въпросът ми е за цената, която сме платили и плащаме поради такива джипари.

Иначе честит празник на независимостта!
22 Септември 2006 10:46
Тодаре,
22 Септември 2006 11:00
Е, излиза, че иронията е задължителна.
Ето, искам да благодаря на Тодар за добрата добавка, ама как да ми се обърне езика да му напиша целия ник?
*
Та си мислех докато чета, по повод ислямските вълни дето се разбивали в Балканите, ...
... колко много ни е задължена Европа?
А и за това, че са отказали да ни помогнат тогава...
*
Честит празник на всички, които обичат нашата красива страна!
22 Септември 2006 11:08
Статията е написана от държавен чиновник, или служител, получаващ заплата и други облаги от държавата. Авторът дължи всичко на държавата, независимо дали по-висшите от него чиновници се назначават от СССР, от Райха, от САЩ, или от ЕС, или от всички тези вкупом. А сегашната държава са именно държавните служители, пенсионерите, клиентите на Социала и бившите, настоящи и бъдещи затворници. Държавата РБ не са всички нейни граждани, а само по-равните!
Честита независимост на всички, вкл. и зависимите!
22 Септември 2006 11:23
Дъртреалист, а сега помагат ли ни?! Само питам де...Ха Ха.
22 Септември 2006 11:28
Някои продължават да си представят Европа като розов слон, който отпуска пенсии "за заслуги"

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
22 Септември 2006 11:33
Това да се дели Държавата от Родината е типичен помиярски манталитет.Помияра те гледа у ръцете нещо да му дадеш и като не получи почва да те лае.Нищо нема да получите от държавата ей.Само от себе си може да искате, ващо ....
22 Септември 2006 11:36
ами поздравявам всички българи по земното кълбо с моя страна, моя българия, който не я е пял и плакал далече от родината нищо не знае
22 Септември 2006 11:48
Честит празник Независимостта на всички!

В момента някой идиот е пуснал по СКАТ филм са посрещането на руските солдати-осободители в Свищов през 1877.
А сега пуснаха вече клипа на Волен Сидеров.
Някой знае ли кой финансира подобни пропагандни предавания в тая телевизия и кой ги подрежда?
22 Септември 2006 11:56
Първо - неприятно ми е в текст, писан от професор, да срещам фразата "потенциални възможности". Е, не е като "збогом", писано от друг професор, но...
Второ - хайде стига с този плач "да не забравяме, че България е малка". Кое й е малкото на България? Та България е по територия колкото Белгия, Дания и Швейцария, взети заедно. Да сте чули някой в тези страни да се тюхка и да призовава "да не забравят", че са малки?
Въобще, за статията -
22 Септември 2006 12:06
Milcho,
к*ра му - помагат.
Не е там работата.
Трябва да се общува с тях с повече достойнство. И да им се показва по всякакъв начин че са ни задължени! И то не само дето са ни изоставили и са получили свобода заради нашата жертва, а и заради няколкократното съсипване на държавата ни след робството.
А ние сме приели една поза на "просещ пудел", сякаш ни правят голяма услуга.
*
И, Manrico, нямам пред вид да искаме за това специални облаги, а да се съобразяват реалностите, по честен начин.
22 Септември 2006 12:12
Молете се ден и нощ за здравето на българският данъкоплатец!!
Плащал за всички успехи, но и за всички идиотщини на държавата и нейните държавни мъже.
22 Септември 2006 12:16
Пейчо ,
и аз разбрах какво е да си българин едва като поживях в чужбина.
Май няма 'сладка' чужбина, тя винаги е 'горчива'...
Не случайно едно от най-големите наказания е било да те изгонят от родината, да станеш 'изгнанник'!
Затова ми е жал за нашите братя, дето заминаха, с обида в сърцето, да търсят по-добра нова родина...
Дано по-скоро се възвърне вярата в България, че да се възвърнат и те от по света. Ценни са те за нас, защото страдат, а не трябва, може и без това...
22 Септември 2006 12:37
радвам се, разбрал си, вярвам в чисти чуства, другото не е за мен, не ме докосва
22 Септември 2006 12:42
Дъртреалист, е те тва е кълчищата в която са ни или сме се оплели, но нейсе всяка коза за крака си, но "отличничката" вече членка Унгария е показателен пример, колко са им помогнали?!, а нашите полирани мозъци тука им се привиждат пак "демокпатични революции" и прочие светли бъднини...Пфу-у...
22 Септември 2006 12:47
Винаги съм си мислел, че гордата позиция е "влизаме в ЕС, защото сме кадърни да се възползваме от предимствата му и отговаряме на критериите", а позицията "вземете ни и подайте нещичко, защото сме страдали - и милостиво ни направете отстъпки от критериите", е позицията на просяка.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
22 Септември 2006 12:47
милчо, писах за родина, ако не си усетил, а унгария е тънка мисъл, много са станали гладните, ти да не мразиш техния премиер нещо
22 Септември 2006 12:53
Пейчо, тебе те чета, но сверявам и с Оле-лето а той тука го нЕма, та затова пиша за полирани мозъци, а ти се хващаш, недей така бе пич, "ти си от добрите...родолюбцы", как се римува с голубцы..."Ха Ха.
22 Септември 2006 13:00
Аз съм българка в чужбина. Заминах след като държавата в лицето на гн. Бойко Борисов унищожи семейството ми - осъди брат ми (10 години член на отряда СОБТ) за пренос на 5000 хапчета екстази на доживотен затвор в Гърция. Заминах за да изкарвам пари за неговите адвокати, за да могат родителите ми да имат с какво да живеят. Трудно ми е далеч от родината, тежко ми е да не мога да се разходя в гората покрай Рилския Манастир, мъчно ми е за 33 годишния ми брат гниещ в затвора без вина заради безскрупулността, безхаберието и непукизма на българската държава. Баща ми каза, че ако е жив да види детето си на свобода публично ще си скъса паспорта и ще се изплюе в лицето на държавата, която ни погуби! Странното е, че повече ме развълнува постинга на др. тодор живков отколкото статията, разплака ме славното минало на България и мизерното и настояще.
Дано Бог се смили над нас и ни посочи правия път, аз ще се върна в Родината, за да променя Държавата, която ни унищожава с безумието си. Колкото мога.

Честит празник на всички българи в или извън България!!!
22 Септември 2006 13:08
Аз бих допълнил г-н Илчев, че не само българи емигрирали говорят, че се гордеят с родината си, а и тези в България поне 90% от българите ще ви кажат, че имат родина, а нямат държава и ще ви дадат достатъчно аргументи за това, че нямат държава. Така че г-н Илчев, аз не съм убеден, кой къде живее и кой в действителност е напусналият. Според мен тези 90% са напуснали държавата си, ако не физически, то поне душевно.
Прав е И.И., че емоциите са тези които пречат да си осъзнаем дълга към държавата и че тя зависи от нас. Но не е прав, че само хора на изкуството имат такива емоции.
Държавата – това сме ние, тези, които сега живеем в нея по един или друг начин и работим за еня по един или друг начин, но градивно!
Не да живеем в спомените си за велики империи и славни военни и др. подвизи, а да работим днес за ефективната си държава. Тя зависи от нас да бъде ефективна, ако не е, значи не сме си свършили ние работата. Нека всички осъзнаем, че всеки един депутат в парламента е там, защото е избран от някой. Не парите, които е платил за рекламата си са го избрали! А лекомислието на някой българин да го приеме за по-малкото зло!
Злобен критикар ни изглежда всеки, който ако се оставим на емоциите си и не се заслушаме в критиките му ни казва дори истини, но по неприятен начин за слушане. Уви огромната част българи са прекалено силно емоционални и рано рано решават, че са съзрели и сталани велики умове и непроменяеми величини, в резултат на което твърдо вярват в нуждата си от тяхна лична истина, опитват се да налагат индивидуализъм, в някои притични ситуации леко отстъпват от индивидуализма си, но веднага, щом им стане охолно около врата отново го понасят като гордо знаме.
Моята молба към всички е, да не се гордеем толкова с историята си, а да търсим нашата днешна и лична ефективност за нашата обща държава. Нека мислим и четем повече! Нека сме внимателни! Оставете емоциите предимно за “в леглото”.
И ... никой никого не е гонил де факто, всеки си избира да напусне сам, защото не му се иска да се научи да работи заедно с други като него. Да трудно е и изисква да се научим на смирение. Обичайте се хора!
22 Септември 2006 13:09
Европо , добре чуй , добре виж и повече не чакай , а най-сетне тръгни... Духът на Владислав Ягело отдавна те зове към българските земи !!!

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД