Като не обясняват както трябва, ето такива работи стават...

Миналата седмица чух, че е обявен за продан терен, разположен на 800 м от морето на цена 10 стотинки на квадратен метър. Поинтересувах се и се оказа, че става дума за Черно море, а не за Северния ледовит океан, както си бях помислил първоначално. Веднага строших буркана със спестяванията от закуски на детето, напъхах по джобовете си повече от кило звонк и хванах нощния влак за морето, та да купя половин декар, едно бунгало да спретна и по цяло лято да си гледам кефа на припек.

Добре, обаче докато пристигна, и хубавата работа станала без мен - парцелът вече бе продаден на цена от 1 лев на квадратен метър. Един лев! Представям си какво е било наддаването! Смехотворно! Отидох при организаторите на търга и така им казах:

- Ало! Каква е тази бутафория?!

Добре, обаче хората ми обясниха, че търгът си е бил съвсем редовен и даже много оспорван.

- Знаете ли, господине, колко беше напрегнато? - казаха ми те с лек укор. - Какви нерви, каква пот, а адреналинът се лееше като из ведро!

И ми разказаха за търга.

Няколко големи играчи седят в залата, дебнат се един друг. Водещият на търга обявява начална цена 10 стотинки. Веднага се намерил някой, който да наддаде на 12 стотинки. Реагирал и друг, добавил още три стотинки. После трети добавил още една стотинка. Първият усетил как сделката се изплъзва измежду пръстите му и направил отчаяно усилие, хвърлил се на едро с цена 25 стотинки. Конкурентите се свили, броели си стотинките в джобовете, обаче в този момент се намесил стоял в сянка едър играч, "Левче!" викнал той и земята станала негова...

Аз лично не знам дали бих могъл да издържа на това напрежение. Обаче пък левче квадратният метър?

- Ало! Каква е тази цена?! - казах им.

- Съгласни сме, цената е прекалено висока - казаха ми.

- А стига, бе! - изхилих се. - То метър килим струва 50 лева, пък тук метър курортна земя...

Те останаха сериозни:

- Моля ви се, метър килим си е метър килим! Навсякъде можеш да го постелеш! Държи топло, създава уют. А тук какво - земя.

- Добре, но като се замисля, метър евтин паркет струва 10 лева, а това е земя на брега на морето - продължих с доводите.

- Вари го, печи го - метър паркет си е метър паркет! Навсякъде можеш да го наредиш, държи топло, създава уют! А тук какво - земя.

- Ама моля ви се! Метър мушама за маса струва лев и осемдесет, а тук левче за курортна земя!

- Хубавата мушама е рядкост на днешно време! - въздъхнаха те. - А е толкова полезна, застилаш я на масата, пък ако искаш, можеш да облицоваш с нея покрива на курника. И вие ни говорите за земя!

- Добре, де според вас за нищо ли не става тази земя?! - поставих нещата ребром.

- Че става - става, обаче само главоболия с нея. Трябва да строиш хотели, пък да обслужваш курортисти, пък напливът голям, леглата не стигат, строй още хотели, обслужвай още курортисти - край няма тази мъка! - те заизваждаха носни кърпи. - Не, моля ви, оставете ни, разчувствахме се!

Оставих ги. С последните десет стотинки запалих свещ от благодарност, че ме е отминала тази горчива чаша. После поех към София на автостоп. И докато чаках край пътя с вкочанен палец във въздуха, диво ги ругаех не за друго, а че не обясняват както трябва още от самото начало...