Междутурието на кметските избори се характеризира в пресата със социологическа и експертна гълчава. Едни се радват, други тъгуват, трети се обясняват като ученички. Само ББ стои гордо като в романите за Олд Шатърхенд. В тоя дух и приказва, например в "24 часа": "Ако аз бях сам на парламентарните избори, сигурен съм, че сега и царят щеше да е премиер..."

И освен че вече уволнява, крайно злъчно се заяжда с узнаваеми фигури от битите опоненти: "Какво означава, че един... лидер до вчера е писал статии в "Работническо дело", а изведнъж решава днес, че той е единственият демократ. Аз съм демократ по душа, по наследство, по потекло..."

Левицата изглежда почти бита - в "Дума" Дончева подхвърля: "Аз мога да приема много загуби на много избори." А десницата не изглежда, ами направо е бита, освен това срамотни неща излазят на показ. Например в "Труд" четем, че в късния следобед есемес обхождал тъмносините джиесеми: "1000 гласа са нужни, за да може Гаврийски да мине Дончева. Гласувай и препрати..."

Ех, мечти. В "Дневник" дори се кипри следното странно заглавие "Генералът срещу БСП за "синя" София". Айде сега! Като няма Гаврийски, Герджиков и т. н., син удавник и за пагон се хваща!

Изобщо темата за дясното е разработена и разговорена из пресата както подобава след такова крушение. В "24 часа" Александър Праматарски я е използвал, за да клати нововъзседнатия лидерски стол на Петър Стоянов. Да си ходи! - дума той. Ма Петьо не е толкоз чувствителен де.

Сипе сол в раната и "Стандарт": в София СДС съществувало само на организационно равнище. Обаче пък ДСБ съществувало само в София!

Най-добре и остроумно е обобщил нещата вдясно анализаторът Попов в "Дневник". "Какво обаче направи синя София? Ако пишех статия за някой друг вестник, а не за "Дневник", щях да кажа?

"Осра се!"

Ма понеже си го е казал, то и в "Дневник" добре лепне.

Ние друго се чудим - Поразяваща ръка или Поразяваща уста по-подхожда за ББ?