В следизборния ден по една софийска уличка вървеше човек и викаше:

- Сливи за кмет! Сливи за кмет!

- Кви сливи, бе? - питаха минувачи и надвесили се от прозорци и балкони граждани.

А човекът отвръщаше:

- Тия, дето са ви в устата!

Чутото ни накара да се замислим. Дааа, ниска избирателна активност - направо избирателна пасивност!

Наистина ли беше така? Наистина ли толкова столичани не гласуваха?

За какво бяха тогава тия плакати, тия билбордове, тия телевизионни клипове и диспути, тия реклами по вестниците? Налапахме се и ни присяда от обещания. Не можеше ли тия пари да се налеят за нуждите на София, та дори и с риск тя да бъде наводнена от благоденствия?

Твърди се, че всичко е било в рамките на закона за предизборните кампании, обаче кой знае защо, хорицата бръщолевят за разни морално-етични закони...

А и за какво се напрягаха предизборните щабове? За какво пиарни корифеи си блъскаха главите прости и измисляха лого подир лого? За да пратят ненапатилия се столичанин на логопед ли?

Социологическата агенция "Калъп интер-еша-ми" направи скоростно допитване по домофоните на няколко произволно избрани в различни квартали жилищни блокове. Въпросът беше:

- Къде пуснахте бюлетините си?

Немалка част отговориха, че са използвали за урни контейнерите със смет. Ха да видим къде ще им балират бюлетините!

Още толкова споделиха пък, че дупките по столичните улици също са им се видели напълно подходящи за тази цел.

И нали има свобода на словото, някои цинично си признаха, че са напъхали бюлетините си в разни нецензурни процепи...

Любопитното в случая е, че броят на гласувалите надхвърля фрапантно стоте процента. Което навежда на мисълта, че много от столичаните са използвали, ако не и трите начина, то поне по два от изброените. Така, де - депутатите могат да гласуват с по няколко чужди карти, защо и гражданите да нямат право да го правят нееднократно и най-разнообразно?

Сега обаче като почнат едни партийни анализи... Та да се види дълбочината на някои плиткоумия...

Но така или иначе, се отива на балотаж. Впрочем народът е казал: "Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!"

Столичното сметище очаква новия си късметлия!