Театралната критика отдавна е отбелязала, че за да направиш добър спектакъл по Йовковата „Боряна", ти трябва най-вече добра актриса за главната роля. Най-новата "Боряна" в българския театрален афиш също залага на това златно правило. В ролята на главната героиня играе завършилата тази година актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков Александра Сърчаджиева. Постановката, дело на режисьора Никола Петков и на частен театър "Перпетуум мобиле" с продуцент Кирил Воденичаров, имаше премиера преди седмица в салона на Нов драматичен театър "Сълза и смях".

Малко е да се каже, че Александра прави добра роля. Тя играе така, че няма как да не си помислиш дали самият Йовков не е имал тъкмо нея предвид, докато е писал пиесата - толкова плътен, хомогенен и верен е интерпретираният от нея образ. А ако припомним и обстоятелството, че според първоначалните намерения на режисьора в другия женски образ, на Вида, трябваше да бъде майката на Александра - без време напусналата ни актриса Пепа Николова, постижението на дебютантката добива очертанията на личен подвиг.

25 години след първата си "Боряна", реализирана на сцената на великотърновския театър "Константин Кисимов", опитният режисьор Никола Петков на свой ред се чувства твърде уютно и уверено в кожата на пиесата. Той е успял да запази автентичния й дух, като не се е изкушил да прибегне до самоцелни сценографски и драматургични решения. Петков държи под око главното - българския "космос" на Йордан Йовков, боравещ с родни, но едновременно с това и надвременни, общочовешки категории, което е присъщо единствено на големите творци. Това му позволява да навлезе дълбоко в сърцевината на пиесата и да каже нова дума в трактовката й съвсем на място - във финала. Чрез смъртта на Златил в края Никола Петков активизира съвсем логично една от най-йовковските теми - тази за греха, възмездието и изкуплението. Така метафората на заровеното имане се превръща в режисьорски ключ към поредния нов прочит на пиесата - "съкровището" на доброто може да озари и да промени света, но не и да излекува миналото му.

Сред останалите актьорски постижения трябва да споменем сдържаната, сурова игра на ветерана Иван Налбантов в ролята на Златил, както и запомнящото се жизнерадостно присъствие на сцената на колегата на Александра от НАТФИЗ Любомир Сапунджиев в ролята на Павли, също дебют в театъра.

Сценографското решение на Нина Пашова плодотворно работи в посока на оригиналния Йовков. Етнографският натурализъм е избягнат за сметка на акцента върху пестеливата визуализация на силите, изграждащи вселената на българина. Реквизитът се състои от прости елементи - чувалче с жито, менче с вода, дамаджана с вино и иконостас. Новата постановка на "Боряна" по Йовков на Никола Петков доказва, че когато към класиката посегнеш с отговорност, имаш голям шанс за класически резултат.