--------
Стоян Радев, режисьор на предстоящата премиера на „Куклен дом" на Ибсен в Театъра на Армията, е ученик на проф. Красимир Спасов. Дебютира с „Помилване" по Кафка. Той е първият театрален режисьор, дръзнал да драматизира романа „Соларис" на Станислав Лем. За поставянето на Ибсеновата пиеса се е готвил, защото „да се посяга към случайни текстове или просто да се експериментира върху класиката, е несериозно и опасно".
-------
- Г-н Радев, в свое интервю казвате, че не обичате да правите какви да е текстове, нито да се връщате към театралната класика. Само 100-годишнината от смъртта на автора ли ви провокира да посегнете към "Куклен дом"?
- 100-годишнината от смъртта на Ибсен е повод за връщане към неговите текстове по цял свят, но не тази конюнктура доведе до моя избор. Отдавна чаках момент, в който ще се почувствам достатъчно готов, за да посегна към този автор.
„Куклен дом" е вечно важен текст, защото той задава вечно важен въпрос: за истинския път и роля на човека, за дълбоката нужда всеки да открие в себе си за какво се е появил на този свят. В пиесата въпросът разтърсва една жена, която напуска семейството си. Тя е мислела, че е щастлива, но е разбрала, че е била просто доволна, вярвала е, че обича, а е прозряла, че любовта не може да се случи, без дълбоко да познаваш себе си... Смятам, че за българската публика, която вече години наред живее с патоса на обществените промени, законодателните реформи и институционалните сблъсъци, срещата с такъв текст е необходима. За да се върнем отново към съществените лични въпроси, чиито отговори са залог за истинското, различно от доволството щастие.
- От какво се ръководихте при избора на актьорския състав и по-специално за изпълнителката на ролята на Нора - Анастасия Ингилизова?
- Театър "Българска армия" дава възможност да се направи разпределение на всички персонажи без никакъв компромис. И Анастасия Ингилизова, и Камен Донев, и останалите - Иван Радоев, Кристина Янева, Георги Къркеланов - всички тежат на мястото си в тази постановка. Ако някой е учуден от този актьорски състав, то той е заблуден от известни клишета, свързани с Ибсен. Нашият спектакъл ще оживи текста - просто и без предразсъдъци. Ако тези актьори не участваха, това нямаше да може да се случи.
- Споделяте, че държите всеки следващ спектакъл и текст да е действително нов за вас и да ви интригува. В този смисъл кое е новото във режисьорското виждане на „Куклен дом"?
- Смятам, че няма нови режисьорски средства. Има вдъхновение, проницателност и преданост към една тема, за която искаш да стане дума. В този смисъл ние просто следваме текста на Ибсен, защото вярваме в него и не се страхуваме, че ще ни обвинят в липса на въображение. Лично аз се учудвам на подобни режисьорски главоболия. Когато човек е влюбен и най-простата целувка значи много; когато си отиде любовта, идват „еротичните нововъведения".
Целили сме да избягаме от ограничаващите феминистки или тясно социални тълкувания на пиесата. Възприели сме тази история като едно от класическите откровения, посветени на Човека.
|
|