Резултатите от изборите у нас по традиция се съобщават в проценти и рядко се наднича зад тези стойности. Реалната бройка на гласувалите за един или друг обаче дава доста по-ясна картина на вота и обществените тенденции. Защото процентите често могат да създадат измамно впечатление. Пък и всеки реален глас е не само статистика.

На първия тур на изборите Георги Първанов спечели 1 780 119 гласа. Този резултат е зашеметяващ не само за опонентите му, а и за него самия. Защото само няколко дни преди вота президентът заяви, че очаква около 1,6 млн. гласа, което означава, че е получил 180 хил. повече от собствените си прогнози. Първанов спечели 747 454 гласа повече от това, което взе на първия тур преди 5 години. Резултатът му е с 241 638 гласа по-висок от гласувалите за



Петър Стоянов и Богомил Бонев, взети заедно



Никак не е чудно, че в нощта на изборите Стоянов каза, че загубата на Неделчо Беронов е по-тежка от неговата собствена. Само 172 395 гласа не достигнаха на Първанов, за да спечели повече дори от Симеон II през бурното лято на 2001 г.

При това според реалните числа активността сега е по-висока от тази на президентския вот през 2001 г. В неделя до урните отидоха 2 856 734 избиратели, а преди 5 години 2 850 297 избиратели. Разликата е 6437 гласа. Друг е въпросът, разбира се, доколко човек, за когото са гласували 1 млн. и 800 хил. души, може да се титулува президент на всички български граждани. Защото според данни на ГРАО на 22 октомври тази година право на глас са имали 7 075 041 души.

Факт е също така, че лидерът на ДПС Ахмед Доган бе напълно прав да се съмнява в прогнозите на социолозите, че електоратът на движението ще остане пасивен на вота.



В смесените райони активността е най-висока



и там Първанов печели най-много. При тези резултати обаче от ДПС няма да могат отново да се хвалят, че без тях в България не може да се избере президент. Този път те просто спомогнаха резултатът на печелившата кандидатура да е по-впечатляващ откогато и да било досега. На последните парламентарни избори, които бяха голям успех за движението, то събра 467 400 гласа. Дори да приемем, че и сега е дало толкова на Първанов, което е доста съмнително, ясно се вижда, че президентът печели и без тези гласове.

Изводите са ясни. Първанов влиза в историята като първия президент, който ще изкара два мандата. Резултатите пък му дават реална власт, каквато няма никой в държавата, независимо от малките му формални правомощия по конституция. Миналата година за Коалиция за България гласуваха 1 129 196 души. Той надмина бившата си партия с близо 600 000 гласа. Солидната електорална подкрепа и фактът, че Първанов няма право на трети мандат, могат да го направят наистина ярък коректив на всички власти. Ясно е, че вторият му мандат ще бъде много по-мощен като присъствие. Но още не е ясно какво по-точно президентът ще пожелае да коригира.

Картината вдясно пък е повече от трагична. За 5 години



десните избиратели са се стопили с 1 191 925 души



В неделя Неделчо Беронов и Георги Марков събраха заедно едва 346 556 гласа, докато преди 5 години Стоянов и Бонев взеха 1 538 481 гласа.

Мнозина пък вече взеха да коментират, че този вот е началото на края на "Атака", защото Волен Сидеров е взел 21,5% срещу 64% за Първанов. Цифрите обаче говорят друго. Тези, които са започнали да симпатизират на Сидеров, само през последната година са повече от тези, които гласуваха за "Атака" през 2005 г. Тогава формацията взе 296 848 гласа, а сега Сидеров събра с 300 000 гласа повече - 597 175. Странното е, че социолозите и след парламентарните избори, и сега пак казаха, че лидерът на "Атака" си е стигнал тавана. Но защо тогава кампанията срещу него в последните дни става истерична?

Парадокс - откакто Сидеров взе да се прави на разумен, пропагандата срещу него придоби налудничав характер. Кой печели?