"Невиждан резултат", ликува "24 часа" - невиждани заглавия, дивим се ние. Такава еуфория по вестниците не е била от 7 април 1956-а (деня след Априлския пленум). Чак да си помисли читателят, че "дрогиращите кактуси от Холандия" (справка "Монитор") са били разпределени по редакции - такова възторжено упоение струи от печата.

В надпреварата за най-ентусиазирано следизборно издание първенци са "24 часа", "Труд" и "Стандарт". Първите цакат със снимка на вглъбения в историята Първанов в близък план. Внушението е за популярния в по-източните меридиани баща на нацията. "Труд" обаче е мобилизирал тежката си гвардия: "Европа чакаше от нас знак. Европейски. И ние й го дадохме!" - кънти велеречивият словоред. "Стандарт" поглежда откъм всенародната любов: "Домакини бягат от кухнята заради Първанов". Но в "Часовете" знаят, че символиката е всичко, и убиват конкуренцията с умилителния материал от родната къща на президента - "Червена роза цъфна в двора му за втория тур". Останалото са "кръшни хора", "ромски свирачи" и прочее атрибути на електоралното щастие, щедро описани за поколенията.

"Новинар", като усеща, че радостта не може да бликне искрено от страниците му, тръгнал да яде падналия в битката Волен: "Черен уикенд за Сидеров - в петък няма СКАТ, в събота няма брак, в неделя няма президентство".

За десерт си оставихме "Дума". Не вестник, а честитка, празник за окото. На червена подложка на първа страница гърми заглавието "Победа!", отдолу Първанов се усмихва на читателя, а Зорка записва телефонния си номер в мобилния апарат на момченце. За да е издържана цялата страница в оптимистичен дух, следните три отправки са намерили място там: "Президентът - безспорен фаворит и за бойците ни в Ирак", "България става все по-свободен пазар" и накрая "Кастро скоро се връща на работа". Абе, каквото и да си говорим, потръгнаха нещата и в световен план, откакто Първанов победи.