В нощта след вота властта в България остана безпризорна на улицата край НДК. Социалистите я поискаха, но не можаха да я вземат. Доган им помогна, но силите им не стигнаха. НДСВ се ослуша по царски. Десните - живи да ги ожалиш, те не могат дори и да я поискат.

Трезвият анализ показва, че единствената възможност за излизане от сложната криза след изборите е сформирането на левоцентристко правителство. Тия приказки, дето трите десни перца можело да се обединят в парламентарен съюз и да получат от президента мандат за съставяне на кабинет, и за приспиване не стават. Бърза коалиция между НДСВ и ДПС не решава проблема за властта, дори и към тези двете да прибавите БНС и ОДС - сметнете сами. Всички те вкупом събират само 119 депутати.

Дали в левоцентристкия кабинет ще участват само БСП и НДСВ, или към коалицията ще бъде ашладисан Доган, така че



да се получи конституционно мнозинство -



това е въпрос на преговори. Друга възможност няма - другата възможност са избори за 41-и парламент през септември, негативна оценка от ЕС през октомври и отлагане на членството ни поне за 2008 г. Ако това се случи, по-добре цялата власт да минава бързо в ръцете на Волен, Петър Берон и Павката Шопов.

Изборните резултати не са изненадващи. За разлика от врачките и социолозите, политици като Доган и Румен Петков не гадаят по звездите вота на народа. Може ли да бъде изненадан от резултатите човек като Сокола, който от седмици неуморно говори за необходимостта от трети партньор във властта? Изненадана може да бъде най-много Надежда Михайлова и рецесивната й десница.

Дори избирателната активност не е изненадващо ниска. Не бива да се забравя, че сега гласуваха 56 на сто от българите. Те може и да изглеждат малко на фона на предишните парламентарни избори, когато до урните отидоха 67%, но трябва да се има предвид, че на последните два вота - президентския през 2001 г. и местния през 2003 г., активността бе съответно - 41.76 и 47 процента.

Изненада е изключително слабото представяне на НДСВ в Североизточна България; резултатите на Бойко Борисов в Благоевград и Пловдив-област; категоричната победа на ДПС в 5 региона - Кърджали, Търговище, Разград, Силистра и Шумен, както и високият резултат на Движението във Видин и Смолян.

БСП можеше да вземе повече, особено в области като Благоевград, Варна, Разград, Пловдив.



Никой обаче не бива нито да подценява победата на левите,



нито да ги жали, че перфидните ксенофоби от "Атака" са им откраднала гласовете.

Социалистите трябва да решат много сложна задача - как при това разположение на силите в парламента да завършат успешно преговорите за съставяне на кабинет. Всяко развитие на ситуацията, което да приключи с формиране на правителство извън мандата на БСП, дори и с доминиращата роля на социалистите, ще разтресе "Позитано". Изборите винаги са притъпявали конфликтите на левите, но те минаха и само властта може да удържи недоволните. Нещо повече - БСП трудно ще преглътне друг премиер освен Сергей Станишев. Въпреки че не е тежък лидер, Станишев може да бъде заобиколен само със съвместните усилия на хората около него - примерно, след натиск на тримата му заместници. И все пак фигурата на премиера е второстепенен въпрос за БСП - важна е властта - затова и компромис по тази линия е възможен.

В сложно положение е и НДСВ. Ако партията не се влее единно в новото управляващото мнозинство, ако само едно крило от НДСВ подкрепи правителство с мандат на БСП, е възможно да се стигне до бърз разпад на бъдещата царска парламентарна група. Влиянието на Симеон ще падне рязко, адептите му ще се стопят като ланския сняг, ще видим бързия край на българския шинтоизъм. Който следи ходовете на царя през последните 4 години вероятно вече си е дал сметка, че Сакскобургготски е по-искрен, когато казва: "по-широка коалиция - по-добре", отколкото когато спомена в едно интервю, че няма да подкрепи правителство на БСП. Бягството на НДСВ от коалиция с БСП бе ход от кампанията (и то грешен ход), а не последователна политика. Вероятно Симеон направи това изявление под вътрешнопартиен натиск. Такъв анти-БСП натиск е видим и царят сигурно е наясно, че подкрепата на НДСВ за соцправителство няма да се разбере като обикновена трансфузия. Ако Симеон вкара НДСВ в широка коалиция, ще трябва да се лиши от услугите на Пламен Панайотов, Николай Свинаров, Соломон Паси... Как виждате тези хора да гласуват за ляв кабинет? Как виждате левите да приемат такава помощ?

Тези, които препоръчват на царя да не влиза в лява коалиция, трябва да са наясно, че



извън властта НДСВ трудно ще просъществува.



Да, НДСВ постигна категоричен успех като остана на политическата сцена с добро представителство, но перспективата "4 години в опозиция" едва ли може да задържи на едно място тази разнолика група хора.

Ограничаването на управленската коалиция само до 136 депутати (БСП + НДСВ) би обезсмислило категоричния успех на ДПС и би оформило сериозна десноцентристка опозиция в 40-ия парламент.

Без Доган във властта кабинет БСП-НДСВ би бил нестабилен. Засега



никой от големите не иска Доган да му е враг



- само Костов и Сидеров го броят за такъв.

Доган бе категоричен в нощта на изборите - той смята, че БСП трябва да сформира кабинет, който да е политически, а не експертен. Сокола излъчва увереност като говори за такъв триумвират във властта, а вече тръгнаха и слуховете, че в подобно правителство министерските кресла ще бъдат разпределени по формулата 10-5-3.

Абсолютно сигурно е, че след наказателния вот срещу десницата, тя ще преживее още един трус, който няма нищо общо с въпроса за властта в държавата, а само с властта в партиите. Този път исканията за оставка на Надежда Михайлова няма как да бъдат отбити. До дни ще бъдем свидетели на верижни оставки от ръководството на партията, кървави писма с призиви за носене на отговорност и свикване на извънредни партийни форуми.

Бурята не може да подмине и Иван Костов. Задоволството му от резултатите на десницата и невъзможността на левите да съставят кабинет не може да го извади от дебата за усилията, които политиците ни трябва да положат, за да станем членове на ЕС на 1 януари 2007 г. На този етап



Костов бяга от тази отговорност



Софиянски, който направи чудо като вкара коалицията БНС в парламента, трябва по-внимателно да прецени дали каузата "обединена десница веднага" е осъществима и състоятелна или трите десни трябва да минат по друг път - да се слеят в една партия или да отложат решаването на проблемите си за неопределено време. Перцепцията на десните като единен субект днес е невъзможна поради хиляди причини, които са били коментирани хиляди пъти.

Колкото и интересно е да се коментира днес феномена "Атака", едно е сигурно - тя остава извън сериозната политика. Единственият важен успех, който отбеляза младата коалиция, е, че получи достъп до парламентарната трибуна и стана обект на интерес за медиите. Всъщност, последното едва ли може да се нарече "успех". Всичко друго не впечатлява. Жорж спечели 22 процента на президентските избори през 1996 г., нали? Процентите и депутатските места на "Атака" все още не са заплаха за парламентаризма и етническия мир. Проблемът е във възможностите на действащия политически елит да ограничи атакуващите. Ако ново правителство не бъде съставено и се стигне до предсрочни парламентарни избори, то



нищо не може да спре "Атака" да вземе и 20 процента



на вот в края на годината. Въпреки споровете за профила на хората, които гласуват за "Атака", едно е сигурно - в сравнение с всички останали политически сили те имат най-голям резерв - и това е морето от негласуващите. Разбира се, вотът "за" "Атака" вероятно ще мобилизира партийците. Засега той мобилизира само ДПС - една от причините за високия резултат на Доган вероятно е точно наличието на "Атака".