Без съмнение влизането на коалиция "Атака" в парламента ще бъде трайна тема за коментари и анализи. Добросъвестно взиране вероятно би очертало десетки политически, икономически и психологически причини за изненадващия възход на една доскоро смятана за маргинална политическа формация. От близката дистанция на днешния ден може уверено да се твърди, че сред водещите причини беше и



цялостният медиен облик на кампанията "Избори 2005"



Ако БСП, НДСВ, ДПС и трите десни формации в парламента са лицето на българската политика, "Атака" е нейното опако, нейната тъмна страна.

За разлика от предишните кампании тази изглеждаше много по-толерантна и дори някак "благочестива". Съблазнени от партийните централи, повече от месец медиите облъчваха гражданите с ласкави призиви: гласувай, гласувай, купи си "Пепси-кола", гласувай, време е за парти, гласувай, направи разума победител, купи "Бонукс", гласувай, мъжете знаят защо, иде новото време, гласувай за по-добър живот, "Цилит бенк" ще почисти петната от ръжда в мивката, гласувай, сега ще ти покажем колко дълги могат да бъдат 20 секунди, гласувай, дъвчи "Орбит" без захар, гласувай и т. н., и т. н. Ако си представим цялата кампания като един монолитен текст, трябва да кажем, че този текст беше едновременно посредствен и лицемерен. Поради което авторите му бяха наказани. Специфично свойство на всеки текст е, че може да съдържа и подтекст, при това подтекстът може да бъде по-въздействащ от самия текст и освен това може да бъде търсен или нежелан. Нежеланият подтекст на цялата рекламно-политическа кампания беше следният: "Вие, любезни избиратели, сте едни мили глупаци, които трябва да гласуват, а вашият глас е така значим за бъдещето на страната, както и дамските превръзки с крилца са важни за битовия комфорт на жените." Явно значителна част от избирателите разчетоха този подтекст и не гласуваха или гласуваха протестно за "Атака".



Да се третират избирателите като фирмени клиенти



е не само развращаващо, но, както се видя, и политически контрапродуктивно. Това профаниране не просто на избирателната кампания, но и на идеята за политиката като цяло нямаше как да не отблъсне голяма (при това мислеща) част от гражданите.

Отношението към политиката е отношение на хората към самите себе си. Когато това отношение бъде приравнено с отношението към водката "Мери Джейн", когато политическите програми легнат на един рафт с търговски марки, е някак естествено човек или да не гласува, или да гласува наказателно, радикално, истерично и в крайна сметка ирационално. Наказвайки своя политически елит, българските граждани на практика направиха нещо, което едва ли са желали - наградиха Доган (тъй като неговият електорат е обособен не само политически, при ниската избирателна активност значимостта му естествено нарасна).

През изминалите 15 години се оформи усещането, че политиката това е изкуството ритмично и законно да се крадат по пет лева от всяко българско домакинство. През този период се очерта един събирателен образ на българския политик като склонен към присвояване фанфаронстващ тарикат, който не говори СЪС хората, а говори НА хората. Специфичното в "Избори 2005" беше, че този политик предпочете да говори НА хората ЧРЕЗ добре платени PR специалисти, рекламисти, дейци от шоубизнеса и медиите. Тези избори бяха доминирани от внушението, че се е увеличил само материалният залог, без да е променено естеството на политиката. Става дума за европейските структурни фондове. Усещането, че мачът е продаден,



накара публиката да вкара нов отбор на терена



Както и друг път е казвано, всяко нещо, което се използва не за това, за което е предназначено, или се поврежда, или не върши работа. Работата на Део, Радост от "Огледала", Спенса и разни други естрадни знаменитости не е да повдигат избирателната активност на хората, а да ги забавляват. Само това. Нищо не може да заличи усещането, че тези жизнерадостни младежи примамваха хората към урните по абсолютно същата причина, поради която биха се снимали във всеки друг рекламен клип - за пари. Избирателната активност трябва да повдигат политиците. Това е тяхно предназначение и тяхна отговорност.

Влизането на "Атака" в парламента е тежка политическа диагноза. Става дума за социално разпадане. Отговорността за тази шумна политическа плесница би трябвало да се поеме солидарно от политици, анализатори и медии.

В националните ефири предизборните изяви на Волен Сидеров бяха грижливо спестявани - за разлика от изявите на Азис. Медиен партньор на "Атака" беше само една кабелна телевизия, с което се потвърди правилото, че който държи медиите, обикновено губи изборите. Седмица преди 25 юни някои вестници свенливо започнаха да информират за растящия интерес към "Атака". Ако това беше направено по-рано и по-пространно, сигурно процентите й щяха да са по-малко, а избирателната активност - по-висока. Два-три репортажа с назидателно размахан лидерски пръст биха накарали повече хора да отидат до урните, отколкото инфантилните призиви на разни шоудейци или гальовните политически клипове, потопени в рекламни блокове с лепенки за отслабване и паста за зъби.

Оттук нататък



сатанизирането на "Атака" би било възможно най-нелепото



и безотговорно поведение на политиците и медиите. В нощта на изборите старите партийни влъхви говореха за "Атака" със стеснителното неудобство на грижовна домакиня, която, посрещайки гости в хола, внезапно е видяла л..но на килима. Дори формацията да е била маргинална до Еньовден, от миналата неделя тя вече не е. Дали една социална група е маргинална, не зависи само от ценностите, към които се придържа, а от нейните размери и от възможността да бъде политически организирана.

Политиките, както е модерно да се казва, са скачени съдове. Когато нещо стане във Франция и Холандия, то няма как да не отекне под някаква форма и у нас. А когато лансираш Азис за депутат, не би трябвало да изглежда странно, че хората избират Сидеров.

Възможно ли е едно общество да забогатее чрез самоограбване? Този темелен въпрос беляза целия период на прехода. (Процесът на самоограбване може да бъде щедро илюстриран с примери от приватизацията, концесията за магистрала "Тракия", унищожаването на черноморските плажове и пр.) Нежеланието на българския политически елит чрез своята политика да отговори категорично и еднозначно на този въпрос е причина не само за демаргинализирането на "Атака", но и за едно малко странно разбиране на евроинтеграцията. Много хора вярват, че влизайки в ЕС, България ще ограничи щетите, които й причиняват нейните политици поради професионална и/или морална непригодност. Ако политическата класа разчете правилно своята диагноза и започне спешно лечение, вероятно и гражданите ще разберат, че наказателният вот е акт на социален мазохизъм.